На 8 април 1992-ра Артър Аш - шампион от Големия шлем, член на "Залата на славата на тениса", милионер, активист, писател и журналист - свиква пресконференция в Ню Йорк.
На нея разкрива, че е болен от СПИН - болест, която в началото на 90-те все още е доста непозната на учените и далеч по-зловеща, отколкото е сега.
48-годишният тогава Аш твърди, че девет години по-рано след операция на сърцето му е била прелята заразена с вируса на ХИВ кръв. Диагностициран е със СПИН няколко години по-късно, когато се появяват симптомите.
Аш казва, че не е съобщил по-рано за заболяването, тъй като смята, че това е проблем от лично естество и не е желал да се превърне в очите на обществеността в "жив билборд" на коварната болест.
USA Today разбира за болестта му от анонимен източник и ден преди материалът да излезе на страниците на вестника, Аш драматично отваря последната глава от живота си. Кратка, но и свързана с някои от най-важните събития в края на века.
***
Модерният тенис фен знае, че името на Артър Аш носи най-големият корт в света, традиционният детски празник преди US Open и годишната хуманитарна награда на ATP. Но неговите обществени постижение се считат за по-значими от тези в тениса, което по никакъв начин не омаловажава и спортните му върхове.
Аш е роден в тъмнокожо семейство през 1943 г. в Ричмънд, столицата на сегрегирания щат Вирджиния, който 80 години по-рано е последната гореща точка на Американската гражданска война. Артър започва да играе тенис в близкия парк, когато е на 7 години.
Забелязан е от добри треньори и в края на 50-те и началото на 60-те става първият чернокож тенисист, който печели юношеската титла на САЩ, което му осигурява място в Калифорнийския университет (The University of California) - едно от най-престижните учебни заведения на планетата. Малко по-късно Аш става и първият чернокож състезател, повикан в отбора на САЩ за Купа "Дейвис". През 1966-а получава дипломата си по специалност бизнес администрация.
Но най-трудният му изпит предстои. Той не е по някаква тежка дисциплина, а се нарича "да си тъмнокож в Щатите". Още в първите си успешни години във Вирджиния той можел да участва само в турнири на открито, защото цветнокожите не са допускани на закрити обществени места, като зали, кина, театри и т.н.
***
През 1968-а Аш, лейтенант от американската армия и тенисист аматьор, печели US Open.
Наградният фонд от 14 хиляди долара обаче отива в джоба на неговия опонент Том Окер, защото е професионалист. Но по-важното е, че Аш става първият и остава и досега единственият чернокож шампион на US Open. Две години по-късно печели и Australian Open, а на 32-годишна възраст, сензационно вдига титлата от Уимбълдън 1975, надигравайки 10 години по-младия от него Джими Конърс.
Този мач влиза в историята като класическа илюстрация на превъзходството на интелекта и разнообразието в играта над силата. Предната година Аш е един от основателите на ATP, а година по-късно, докато е президент на Асоциацията, се изкачва на второ място в световната ранглиста.
Той се превръща във всеобщо любимец не само заради интелигентното си поведение на корта, но и заради държанието си и интелекта, които демонстрира в живота.
През 1980 г. Аш прекратява кариерата си - няколко месеца след първия си сърдечен удар и тежка операция. През 1985-а става първият чернокож играч, приет в Международната тенис зала на славата, преди гиганти като Джон Нюкомб и Били Джийн Кинг.
***
Политическата ангажираност на Аш се проявява още докато е играч. През 1969-а му е отказана виза за Южна Африка и той започва кампания срещу апартейда.
От третия опит му е дадена виза през 1973 г., но не и разрешение да отседне в хотел в Йоханесбург.
Аш настоява за изключването на Южна Африка от Международната федерация по тенис и Олимпийското движение, а по-късно се обявява срещу връщането на страната в организациите. През 1985 г. е арестуван във Вашингтон като организатор на демонстрация пред посолството на африканската страна.
Когато през 1990 г. излезлият от затвора Нелсън Мандела прави обиколка в САЩ, го питат с кого желае да се срещне, а той отговаря: "Какво ще кажете за Артър Аш?".
През 1986 г. Университетът на Флорида кани бившия шампион да изнесе лекция на тема "Чернокожите спортисти в съвременното общество". В подготовката си за курса той разработва труд, от който се ражда тритомната монография "Трудният път към славата", а телевизионната адаптация на произведението печели "Еми".
От спортистите на своето време Аш отстъпва по популярност, може би, единствено на Мохамед Али.
И използва авторитета си на всички фронтове: работи като коментатор на HBO и ABC, пише за Washington Post и Time, разработва тенис програми за деца в цялата страна.
Докато се възстановява от сърдечния удар, той става председател на американската асоциация "Сърце" - организация с нестопанска цел, посветена на проблемите на хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. В различни моменти той заема важни позиции в американските клонове на Head и Le Coq Sportif, както и в застрахователната компания Aetna.
Именно заради разнообразната си дейност и ангажименти Аш не бърза да обяви, че е болен от СПИН. Смята, че подобно признание ще се отрази лошо на обществените му ангажименти. В своята автобиография "Days of Grace" завършена няколко дни преди смъртта му, той пише, че е щял да говори по-рано за болестта, но е смятал, че му остава повече живот.
***
През 1983 г. Аш претърпява втора операция на сърцето, по време на която му преливат около литър кръв.
Той се възстановява и се връща към нормалния живот. Пет години по-късно обаче отново постъпва в болница. Лекарите имат съмнения за мозъчен тумор и му правят изследвания, при които установяват, че е ХИВ-позитивен от около пет години.
Дарената кръв започва да се проверява за вируса около година и половина, след като му правят фаталното преливане...
Жената на Аш описва "неописуемата тъга", която преживяват двамата, когато разбират диагнозата. Възстановявайки се от шока, те се стремята да запазят обичайния си начин на живот: "Не мислехме, че крием нещо или пренебрегваме възможността да помогнем на някого - казва тя. - Просто искахме да живеем нормално. Имахме още толкова работа и смятахме, че публичността ще ни лиши от възможността да я свършим. Ето защо сами искахме да изберем времето кога да обявим за болестта."
Интересното е, че доста от близкото обкръжение на Аш знае за заболяването - роднини, приятели, дори някои от тенис журналистите.
На пресконференцията той им благодари за "силата и великодушието за опазването на лична тайна".
"Не исках да правя публично изявление, защото не съм болен. Аз съм напълно функционален и планирам да продължа да се ангажирам с всички, което правя и досега. Ако обществеността ми позволи, разбира се", казва Аш в онзи ден.
Общественана нагласа изразява самият президент Джордж Буш-старши, който на следващата сутрин му се обажда по телефона. "Бъдете здрав", казва той. А няколко месеца по-късно Sports Illustrated го избира за личност на годината.
Здравето на Аш му позволява да работи активно още само десет месеца, но наистина се раздава докрай. Включва се в различни програма за изследването на СПИН и предотвратяването на разпространението му. Преди смъртта си през февруари 1993 г. той успява да създаде Института за градско здраве "Артър Аш" и фондация "Артър Аш".
На 1 декември, в последния си Ден на борба със СПИН, Аш изнася реч пред Общото събрание на ООН, а на 6-ти е планирано да посети форум в Кънектикът, посветен на болестта.
Той не е в състояние да присъства заради пневмония и записва видеообръщение. В него, по деликатен начин, говори за необходимостта от образователна работа сред младите хора, че болестта е съвместима с нормалния живот и не се предава чрез нормален контакт с носителя на вируса. Докато форумът гледа видеото, Associated Press съобщава, че той е починал през нощта.
***
Панихидата в родния му град Ричмънд е посетена от 5000 души, а погребението - от 6000. През следващото лято президентът Бил Клинтън посмъртно му присъжда Президентския медал "Свобода" (най-високата гражданска награда на САЩ), а ESPN учредява специална награда за мъжество на неговото име, която получават хора като Мохамед Али, Нелсън Мандела, Кейтлин Дженър и др. През 1997 г. USTA взима решение централният корт на US Open да носи името на Артър Аш. В Ричмънд има негов паметник, който е на улица, която по време на детството му е бил забранена за тъмнокожи
В тениса името на Аш става нарицателно за непримиримост и всеотдайност. И Артът остава в историята не само с титлите си, но и със своето силно чувство за справедливост и дълг.
Артър Аш е роден 12 години преди Роза Паркс да откаже на отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж и 20 преди Мартин Лутър Кинг да изнесе речта "I have a dream".
Той става първият черен шампион в област, която се смята за запазена територия за богатите бели и символ на идеята за равенство между хората.
През целия си живот той се бори срещу несправедливостта и умира от едно от най-жестоките нейни проявления.
Но всеки, който си спомня Аш, на първо място място изтъква неговата вяра и идеали. Неговото достойнство, щедрост, елегантност и красноречие. Като истински Форест Гъмп той преминава през всички изпитания и става легенда, защото обича живота и вярва в доброто у хората.
Това превръща Артър Аш в икона. Не само на спорта и обществото. Превръща го в икона на хуманизма.
