За феновете на Манчестър Юнайтед Дейвид Бекъм винаги ще се асоциира с култовия за клуба №7. Но през тези над две десетилетия, през които продължи кариерата на легендарния англичанин, числата на гърба му се смениха доста пъти.
Бекс игра за общо пет отбора по време на футболния си път, като трябваше доста да почака, преди да вземе "седмицата". А и всичко става не по неговото изрично настояване.
По-късно беше с №23 в Реал Мадрид и ЛА Галакси, преди да сложи №32 по време на периодите си в Милан и Пари Сен Жермен в залеза на кариерата си.
Предаването Classic Football Shirts се зае със задачата да се гмурне надълбоко в историята, датираща още от детството на суперзвездата и да разкаже за числата на гърба на англичанина.
Започва се с 28
Първата фланелка, която получава Бекъм в мъжкия тим на Манчестър Юнайтед за дебюта си през 1992-ра е с №14, но тогава номерата все още не са фиксирани. Години по-късно вече срещу всяко име има и число и Дейвид получава №28. Той се превръща в 24 преди пробивния за него сезон 1995/96, а година по-късно вече е с "десетката".
Това е кампанията, в която звездата на Бекс започва да блести ослепително и е определен за млад играч на годината в традиционните награди на Острова.
Той вкарва 12 гола в 49 мача и вярва, че номерът му му носи късмет, но трябва да се примири с промяната, когато Ерик Кантона внезапно взима решение да се пенсионира.
Между другото, "десетката" е номерът на любимеца му Марк Хюз, но така и не успява да го задържи за дълго.
21-годишният Бекъм е на почивка в Малта, когато Алекс Фъргюсън му се обажда да му каже, че губи номера си. "Подписваме с Теди Шерингам и ти взимам "десетката", изстрелва босът без много-много обяснения, а младокът не може да повярва.
"Взеха ми най-безцеремонно номера след един от най-добрите сезони, които съм имал. Когато се завърнах към тренировките, шефът каза: "Между другото, взимаш №7", обяснява Дейвид.
Шерингам, който е взет за заместник Кантона, изрично е помолил Фърги за "десетката", като това е едно от условията му, за да смени Тотнъм с Юнайтед.
"Попитах сър Алекс кое е младото момче с №10 и какви са шансовете ми аз да получа фланелката му?", спомня си бившият нападател в интервю от 2015 г. за Evening Standard.
Любопитното е, че по това време Бекъм вече носи "седмицата" в националния отбор на Англия, която му принадлежи още от септември 1996-а.
Нов номер в Реал Мадрид
По времето на трансфера си през 2003 г. в Реал Мадрид Бекъм е най-голямата футболна звезда в световен мащаб. №7, носен в продължение на пет години на "Олд Трафорд", се е превърнал в негова запазена марка, но феновете му така и не го виждат повече на гърба му.
Раул е "седмицата" на "кралете" и при пристигането на Дейвид вече е спечелил Шампионската лига три пъти, два пъти беше ставал голмайстор на турнира и беше подгласник в анкетата за "Златната топка". Просто няма как номерът му да му бъде сменен.
"Никога дори не бях си помислял да поискам "седмицата", защото така или иначе никога нямаше да ми я дадат", смее се Бекъм.
Педро Мунитис е предишният притежател на №23, а в края на август Реал се разделя с футболиста, който отива в Депортиво Ла Коруня.
"Попитах какви номера са останали налични и не мислех, че 23 е един от тях. Но тъй като съм голям фен на Майкъл Джордан, попитах за тази фланелка и така започна всичко", обяснява Бекс.
А когато идва време за мултимилионния трансфер в Галакси през 2007-а, изобщо не се сеща за номера си от Юнайтед и предпочита да се придържа към този на Въздушния.
"Харесваше ми идеята да нося 23 в Америка заради връзката с Джордан. Чувствах, че това е правилното нещо за мен. А и Крис Клайн носеше "седмицата". Винаги съм ми се е струвало гадно да отнемам номерата на колегита си е не съм го и правил", връща лентата англичанинът.
След края на сезоните в МЛС през 2009-а и 2010-а Бекъм играеше в Милан под наем. Това не се хареса много на феновете и част от съотборниците му, но капитанът на Англия проумяваше, че това е начинът да задържи формата си и да продължи да бъде част от "трите лъва".
На "Сан Сиро" той се сблъска със същите проблеми като в Реал - "седмицата" принадлежеше на човек, от който не можеше да бъде взета. В случая - Алешандре Пато. Но по-голямата беда беше, че и №23 не беше наличен. Той беше на Масимо Амброзини.
"Когато отидох в Милан, 23 не беше наличен, №7 - също. Но аз също така обожавам и Меджик Джонсън, който носеше №32", обяснява Бекъм, споменавайки друга баскетболна легенда, свързана с избора му на номер.
В крайна сметка Дейвид взе 32 и в Пари Сен Жермен, където прекрати кариерата си през 2013 г. В Париж пък Жереми Менес носеше "седмицата", а Грегори ван дер Вил беше с 23.
