Италианската фраза „Partita Della Lattina” звучи изящно. Същата, само че на немски, се изписва „Büchsenwurfspiel” и се произнася като някаква ругатня. В буквален превод и двете означават „Мачът на металната кутия”. Има се предвид един нищо и никакъв кен от „Кока-Кола”, довлякъл големи сътресения в турнира за Купата на европейските шампиони в онзи далечен сезон през 1971-72 г. И предотвратил най-голямата катастрофа на Интер – тази с 1:7 срещу Борусия (Мьонхенгладбах).
По онова време най-елитният турнир на УЕФА се провежда без групова фаза, а на директни елиминации, започващи от 1/16-финали. Интер стартира с успех над гръцкия АЕК (4:1, 2:3). Във втория кръг обаче шампионите на Италия се изправят срещу германския първенец Борусия. Отборът от Мьонхенгладбах е спечелил титлата за втора поредна година, което се случва за пръв път в Бундеслигата. В състава си разполага с отлични футболисти като нападателя Юп Хайнкес и халфа Гюнтер Нетцер.
На 20 октомври 1971 г. стадион „Бекелберг” се оказва препълнен от 27 000 мокри до кости и зъзнещи запалянковци. Тогава германският футбол все още не е от най-най-силните в Европа и всички в Интер смятат, че ще се класират лесно на четвъртфинала. Плановете на италианците обаче почват да се рушат още в седмата минута, когато Юп Хайнкес забива първия гол и стопля сърцата на сънародниците си по трибуните. Въпреки изравняването чрез Роберто Бонинсеня малко след това датчанинът Льо Февр отново дава преднина за Борусия – 2:1.
Играе се динамично и много остро до 29-ата минута, когато срещата е прекратена. Причината – кутия от „Кока-Кола” излита от трибуните. Посоката – право в главата на Бонинсеня. От удара нападателят на Интер се строполява на земята, а играта е прекъсната за цели седем минути.
Става голям скандал, тъй като футболистите на Интер обграждат холандския арбитър Джеф Дорпманс. Отказват да продължат мача, тъй като техният съотборник лежи ранен.
Съдията изпада в деликатна ситуация. Според наредбата, той има пълното право да изведе двата отбора от терена и да прекрати двубоя. Но в крайна сметка решава играта да продължи.
В онези години подобно нещо не изглежда чак толкова странно, тъй като във футбола натискът от трибуните е доста по-голям, отколкото днес. И често се случва да ударят някой от гостите с предмет.
Дорпманс свидетелства: „Главният комисар на полицията в Мьонхенгладбах ме помоли да не прекратявам мача. На стадиона имаше седем хиляди италиански тифози, които можеха да организират много сериозни безредици. А и, по принцип, бях убеден, че Бонинсеня изигра ситуацията като отличен актьор. Кутията беше отворена, не беше пълна и прелетя 20-30 метра. Нямаше как ударът да е чак толкова силен. Разбира се, не оправдавам злодеят-запалянко, но и реакцията на италианския футболист вероятно можеше да бъде друга…”
От Интер обаче опонират, че кутията била пълна догоре, макар че от кадрите не си личи да е така. Нещо повече – Сандро Мацола дори я показва на съдията в леко деформиран вид.
От Борусия и до днес разказват, че няма как кутията да е повлияла на мача. Когато Бонинсеня пада на тревата, германците вече водят с 2:1. Гюнтер Нетцер е категоричен: „Това беше мачът на живота ни и никой не беше способен да ни спре. Пак щяхме да разгромим Интер, даже и да я нямаше тази злощастна кутия и Бонинсеня да си беше останал на терена. След края нашият лекар настоя да отиде в съблекалнята на Интер, за да се увери в състоянието на Роберто. Само че не му позволиха, а вратите за по-сигурно бяха заключени отвътре”.
Самият Бонинсеня казва, че ударът е бил толкова силен, за да го лиши от по-нататъшна способност да играе. „Няколко минути бях в несвяст. Когато дойдох на себе си, се разгневих. Немците искаха да изкарат, че просто съм искал да спечеля служебна победа. Но истината е, че бях изкаран от игра с този удар”, казва нападателят.
В оставащото около час време германците направо помитат Интер. Льо Февр, Нетцер и Хайнкес забиват още три гола до полувремето, а след това отново Нетцер и Клаус-Дитер Зилоф от дузпа правят разгрома направо ужасяващ – 7:1!
Резултатът шокира напълно футболна Европа. Интер, който е считан като един от претендентите за трофея, се е опозорил напълно в Мьонхенгладбах.
Но още на другия ден УЕФА се заема със скандала.
Италианците подават жалба, в която казват: ако Бонинсеня не беше излязъл от игра, резултатът нямаше да бъде такъв. „Инцидентът стана при 2:1, което беше лесно за наваксване. Но след този момент повече нямаше никаква игра”, жалва се капитанът на Интер Джачинто Факети.
Вариантите са два: да бъде зачетен резултатът или просто мачът да се преиграе. Наредбата тогава не предвижда служебна победа за пострадалия отбор.
На заседанието в УЕФА от страна на Интер присъства вицепрезидентът на клуба Пепино Приско, мастит адвокат. В крайна сметка се стига до споразумение, че резултатът 7:1 се анулира. А мачът ще бъде игран отново. „Това беше най-доброто, което можеше да получим”, признава Приско.
Разследването на полицията показва, че кутията най-вероятно е била метната от холандски привърженик на Борусия. За него дълго време не се разбира нищо, знае се само, че повече никога не е ходил на мач. Чак 25 години по-късно същият човек казва пред германския вестник „Билд”, че никога не е хвърлял нищо и са го обвинили несправедливо.
Така реваншът в Милано всъщност става първи мач от сблъсъка, след като анулират резултата. Роберто Бонинсеня си отмъщава на германците като записва името си сред четиримата голмайстори за победата на Интер с 4:2.
От съображения за сигурност следващият мач е насрочен да се играе не в Мьонхенгладбах, а на Олимпийския стадион в Берлин. 84 000 зрители пристигат да викат за Борусия. По спомените на Факети обстановката била изключително враждебна.
„Германците бяха вън от себе си, яростни че са им отменили победата със 7:1. Ние излязохме, за да покажем, че този резултат далеч не отразява каквато и да било разлика между двата отбора. Бяхме много нервни, но не се дадохме!”, разказва Факети.
Макар че Борусия хвърля всичко от себе си, италианците стигат до 0:0 и отиват в четвъртфинала. Там елиминират белгийския Стандарт (1:0, 1:2), а на полуфинала се справят и със Селтик (0:0, 0:0, 5:4 след дузпи). В последния мач за Купата на европейските шампиони обаче два гола на Йохан Кройф носят трофея във витрината на Аякс.
На официалния сайт на Борусия може да се прочете по този повод следното: „Победата със 7:1 на „Бекелберг”, която официално не беше призната, завинаги ще остане в нас!”
В Мьонхенгладбах пазят и още един спомен – злополучната кутия от „Кока-Кола”. Първоначално тя стои цели 40 години в музея на холандския футболен клуб Витес, дарена от съдията Джеф Дорпманс. Но през 2012 г. президентът на Борусия Щефан Шиперс подава официална молба до холандците да им предоставят реликвата. Днес този исторически кен, спасил Интер от най-големия му позор, може да се види в музея на Борусия.
Мда-а-а,и тогава италианците,(южняците като цяло),са били симуланти и артисти!