Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Анонимно обаждане за 2.6 милиарда: Неразгаданата мистерия около Паоло Роси

Роси и треньорът на Виченца Джузепе Фабри

Когато стане въпрос за Паоло Роси, всички се сещат за онзи следобед на 5 юли 1982 г. Тогава на стадион "Сария" в Барселона италианците победиха Бразилия с 3:2 в решителен мач от световното първенство. И трите гола вкара Паоло Роси, а изпълнението му се счита за едно от най-великите за всички времена във футбола. Няма и седмица по-късно Италия спечели световната титла.

Малцина обаче знаят, че кариерата на този знаменит голмайстор е белязана от една мистерия, която не е разгадана и до днес. Става въпрос за едно обаждане по телефона.

В онази майска вечер на 1978 г. Джузепе Фарина тъкмо е приключил с вечерята си. Докато забърсва със салфетка прочутия си мустак, чува как домашният им телефон звъни. Вдига жена му, а от другата страна на линията търсят синьор Фарина. "Ало, Джузепе, ти ли си? В плика трябва да пише 2.6 милиарда..."

"Какво? Кой се обажда?" Гласът отново прошепва: "Джузепе, повярвай ми. Ювентус ще извади 2.5 милиарда. От теб се искат 2.6 и Паоло е твой." Отсреща тропват слушалката. Разговорът приключва, а Фарина стои като онемял.

По онова време Джузепе Фарина е президент на Виченца, футболен клуб от забутан град в Северна Италия, влязъл в Серия А година по-рано. Сензационно новаците завършват на второ място след шампиона Ювентус. Но сега предстои да се решава големият въпрос - в кой от двата отбора ще играе Паоло Роси, 21-годишният голмайстор на Серия А.

Каква точно е историята с Роси? Роден в Прато, той се изгражда като футболист в школата на Ювентус. Но за три сезона в професионалния първи отбор младежът така и не успява да се наложи. Изиграва едва три мача за Купата на Италия. Дават го под наем в Комо, където вкарва само шест гола. В крайна сметка отива в състава на Виченца, който тогава все още играе в Серия В. Това е и повратната точка в кариерата на нападателя.

Сделката за Паоло Роси е сключена на принципа на двойната собственост. Виченца откупува от Ювентус 50% от състезателните права на младежа срещу 95 милиона италиански лири (днес еквивалент на 50 000 евро). За клуба от Торино това се оказва бизнес начинание в стил "кон за кокошка". Треньорът на Виченца Фабри го премества от крилото на поста централен нападател. Паоло Роси става най-добър голмайстор на Серия В с 21 попадения, а Виченца влиза в елита. Там завършва на второ място, отпред са само шампионите от Ювентус. Роси се пъчи като голмайстор на Серия А с 24 точни изстрела. Разбира се, селекционерът на Италия Енцо Беардзот го включва в състава за световното първенство в Аржентина през същата тази 1978 г.

Паоло Роси и Джузепе Фарина
Паоло Роси и Джузепе Фарина

В това време президентът на Ювентус Джампиеро Бониперти си къса косите от яд, че са изпуснали половината собственост върху футболиста да отиде във владение на Виченца. За негово щастие обаче, в договора за трансфера има интересна клауза. Всеки от двата клуба е в правото си да откупи дела на другия. За целта се организира нещо като търг с тайно наддаване: президентите на Ювентус и Виченца пишат на листче каква сума са готови да платят, за да придобият изцяло Паоло Роси. Поставят листчето в плик. След това двата плика се отварят от представител на италианската футболна федерация. Печели този, който дава повече пари. Просто, но ефикасно.

Именно в такава ситуация се намира президентът на Виченца Джузепе Фарина в онази вечер на 18 май 1978 г., когато получава анонимното обаждане. Като шеф на малък провинциален клуб, той ще трябва да се състезава за Паоло Роси, когото има за нещо като втори син, срещу мощната фамилия Аниели и "Фиат", които държат Ювентус. Нещо като Давид срещу Голиат.

"Това е все едно да стрелям с пищовче срещу базука", казва Фарина по вестниците. Големият проблем е, че самият той не е наясно каква точно сума трябва да впише. Иска съвети наляво и надясно, в това число и от самите футболисти. Преобладава мнението, че един милиард лири (510 000 евро) ще свършат работа. Треньорът Фабри отсича, че половината от Паоло Роси струва 1.4 милиарда (720 000 евро). Фарина все още е объркан. До вечерта преди търга, когато анонимният глас прошепва по телефона: "2.6 милиарда и Паоло е твой". Президентът на Виченца не мигва цяла нощ.

На следващия ден е търгът в офиса на италианската футболна федерация. Фарина срещу Бониперти. В главата на Джузепе Фарина се въртят ред въпроси. Става голяма каша: "Кой се обади? Истински ли е съветът? Дали не е някакъв блъф?"

В крайна сметка президентът на Виченца записва на листчето: "2 милиарда, 612 милиона и 510 лири". Бониперти също нанася сумата, с която ще играе Юветус. Отварят пликовете и четат присъдата. Първо е ред на офертата от Торино: "875 милиона лири..."

Джузепе Фарина не може да повярва на очите си. Той, "селският президент", току-що е надвил могъщия Ювентус. Радостта му обаче бързо отстъпва място на нови въпроси. Правилно ли е постъпил, като се е доверил на анонимното обаждане? Само за половината от Паоло Роси той ще брои 2.6 милиарда лири, което означава, че нападателят струва двойно повече - 5.2 милиарда (2.68 милиона евро). А рекордният трансфер за Италия дотук е 2 милиарда лири, платени от Наполи на Болоня за Джузепе Саволди две години по-рано.

Заради бомбастичната сума се вдига страшен скандал. Още същия ден президентът на федерацията Франко Караро хвърля оставка: "Футболът стана бизнес, това е срамота и аз се махам". Босът на Ювентус Джани Аниели от своя страна злорадства: "Казах на Бониперти да прецени много точно цената на Роси от гледна точка на спортно-техническата му характеристика, а не да се обляга на търговски критерии".

Джузепе Фарина честно си признава: "Срам ме е, но не можех да постъпя по друг начин. През последните 20 години за моя клуб Виченца оставаха огризките. Но спортът е като изкуството, а Паоло е Джокондата на футбола ни".

Истината е, че Ювентус не е можел да предложи повече пари, най-малкото от морална гледна точка. По същото време във "Фиат" вървят съкращения, и профсъюзите едва ли са щели да погледнат с добро око на милиардите, похарчени за един футболист.

Историята завършва по възможно най-катастрофалния начин. След като хвърля толкова пари за Паоло Роси, Виченца изпада в Серия В. Самият Роси вкарва 15 гола същия сезон, но отсъства в доста мачове заради контузии. Тъй като все пак трябва да играе в елита, след изпадането нападателят е пратен под наем в Перуджа. Там се забърква в аферата с черно тото, заради която е наказан да не играе почти две години. В България битува версията, че е лежал в затвора, което не е вярно - Роси не е прекарвал нито един ден зад решетките. После минава в Ювентус, а на световното през 1982 г. става световен шампион с Италия. Хеттрикът му при победата над Бразилия с 3:2 остава завинаги в историята.

Колкото до Джузепе Фарина, той напуска Виченца, но след това става президент на Милан. През 1985 г. успява да убеди Паоло Роси да дойде в отбора му. В книгата си "Денят, в който разплаках Бразилия" Роси признава, че това е било грешка. Както и оставането му във Виченца след онзи търг от 19 май 1978 г.

Фарина се оттегля от Милан през 1986 г., когато предава клуба в ръцете на Силвио Берлускони. Днес Джузепе Фарина вече е на 87 години и живее в Испания. В живота му всичко е ясно, освен едно - кой, по дяволите, се обади в онази майска вечер на 1978 г.?



Най-четените