Контузиите са неизбежни в спорта. Случват се всеки ден. Но контузии като тази, за която ще ви разкажем след малко, се отличават в грубостта си.
На 14 август 1981 година току-що изкачилия се Вердер Бремен приема Арминия Билефелд в мач от Бундеслигата. Един от основните футболисти на бременци по пътя към завръщането в елита е Норберт Зигман, който отбелязва осем гола във втора дивизия.
Докато Вердер се бори за промоция, Арминия дава всичко в опита да се спаси от изпадане от Бундеслигата. Загуба с 0:1 от Кайзерслаутерн в последния кръг едва не вкарва тима в зоната на плейаута, но се спасява по голова разлика.
Под натиска на феновете, които не искат да виждат тима си толкова слаб, шефовете в Арминия решават да отворят кесията и вадят 100 хиляди марки, за да си върнат Евалд Линен, който тогава играе за Борусия Мьонхенгладбах. Не са ясни какви са мотивите на самия Линен, който от отбор, който играе в Европа, отива в борещ се за елитния си статут.
И още във втория си мач за стария си нов тим Линен най-вероятно е съжалил, че се е върнал. Това е срещата с Бремен, за която стана въпрос малко по-горе.
В 20-ата минута Арминия атакува. Линен получава топката отляво. Не успява да си я спре добре и трябва да я догони, докато към нея също тича и защитникът на "бременските музиканти" Норберт Зигман и се плъзга за шпага. Не е ясно дали успява да играе с топката, но със сигурност "играе" с крака на Линен.
В началото влизането изглежда като съвсем обикновено, все пак говорим за футбол в началото на 80-те години. Но дори за онези стандарти последствията от онзи сблъсък са шокиращи.
Линен остава на тревата, държи се за бедрото, а нечовешките му крясъци успяват дори да надвикат тълпата по трибуните.
Впоследствие всички забелязват, че с бутоните си Зигман е отворил 25-сантиметрова рана по крака на Линен. Процепът е дълбок пет сантиметра, като през него се вижда не само мускулът, но и костта на полузащитника.
Реакцията на Линен е разбираема и напълно нормална - ужас, шок, ярост.
Въпреки грубостта на влизането, съдията показва само жълт картон на Зигман. Евалд веднага се опитва да се изправи на краката си, но заради болката не успява от първия път и остава на тревата.
Изумително, с разпран крак, Линен успява да се изправи от втория опит. Но не тръгва да търси помощ от лекарския екип на Арминия, а се затичва, куцукайки, към треньора на Вердер Ото Рехагел - същия, който през 2004-та изведе Гърция до европейската титла.
Линен започва да блъска Рехагел и да му крещи, че той е нареждал на Зигел да му влиза по-остро. Дори след като е качен на носилката, Линен продължава да кълне по треньора на Вердер и да размахва заплашително юмрук във въздуха.
Раната е огромна, но лекарите я затварят с 23 шева, а времето за възстановяване е 20 дни.
Линен дори завежда съдебно дело срещу Рехагел и го нарича "бандите, от когото никога не би приел извинение". Съдът обаче казва, че този проблем трябва да бъде решен изцяло от Германския футболен съюз. "Прокурорите направиха сравнение и казаха, че един боксьор няма как да съди друг за ударите, които са му нанесени на ринга", каза след това Линен.
Рехагел и Зигман получават писма със заплахи, а за следващия мач на Арминия старши-треньорът излиза с бронежилетка под якето. Зигман се извинява на Линен с писмо, но и това не помага, заради което полицията за кратко му назначава лична охрана.
В онзи сезон Вердер прави огромен фурор и завършва на петото място в крайното класиране, като по този начин се класира за Купата на УЕФА. Арминия пък отново оцелява, като завършва на солидното 12-о място. След като се завръща от контузията, Линен успява да вкара четири гола до края на сезона.
Две години по-късно Линен се завръща в Гладбах, а през 1992-ра спира с активния футбол като играч на Дуисбург, а по-късно и застава начело на клуба. В 20-годишната си кариера като треньор Линен работи в Германия, Гърция и Румъния, а от 2017-а е технически директор на Санкт Паули.
Зигман, от своя страна, се отказва през 1986-а като футболист на Фортуна. След като окачва бутонките, се обръща към будизма.
Дали това е помогнало 30 години по-късно двамата да се помирят, не е ясно, но извинението и подадената ръка от Зигман са приети от Линен, когато двамата се срещат отново лице в лице. "В началото се притеснявах и бях на крачка да се откажа, но все пак реших да отида. Срещата ме излекува", казва Зигман.
Линен пък се извинява на Зигман за това, че е преекспонирал инцидента: "Норберт беше жертва. Това, което направи, можеше да го направи всеки друг защитник, защото футболът бе такъв по онова време. Футболът беше война тогава."
