Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един град, две съдби: Франко бе капитан на Милан, а брат му Джузепе носеше лентата на Интер

Когато двама братя играят домакинските си мачове на един и същи стадион, е логично да се предположи, че споделят и една футболна кауза. Случаят на Франко и Джузепе Барези обаче съвсем не е такъв. Първият беше емблематичен защитник и дългогодишен капитан на Милан, а вторият - легендарен халф на Интер, който също носеше капитанската лента на "нерадзурите".

Роден в Травалято, близо до Бреша и на около 80 км от Милано, през февруари 1958 г., по-големият брат Джузепе първи се утвърждава в Милано. Когато Франко пристига на проби в Интер, батко му вече е утвърден играч в примаверата на клуба.

Да върви по утъпканите пътеки от брат си би трябвало да е предимство за момчето, но треньорите в школата не са впечатлени от качествата му. Малкият Барези е отхвърлен от Интер най-вече заради скромните си физически данни. Казват му, че може да се пробва отново на следващата година, но това няма да се случи. В този момент съдбата решава, че Франко и Джузепе никога няма да носят заедно "синьо-черното" райе.

Няма как да не си задаваме въпроса - какво ли щеше да стане, ако защитникът не бе отхвърлен от "нерадзурите"? Но никога няма да научим отговора му. Просто е било писано братята да са в един град и на един стадион, но от различни страни на барикадата.

Франко се пробва и в Аталанта, но "бергамаските" също го отхвърлят, преди да почука на вратата на Милан.

С "росонерите" му провървява и пет години след пристигането си в клуба на 12, излиза срещу Джузепе в първото братско Дерби дела Мадонина на фамилия Барези.

Въпреки че са разделени от червеното и синьото на клубовете си, в края на 70-те братята споделят обща житейска трагедия. В рамките на две години от този свят си отиват и двамата им родители, които така и не ги виждат на терена заедно.

Но това нещастие вероятно също изиграва своята роля за изграждането и каляването на характерите на Франко и Джузепе.

По-малкият постига по-значимите успехи, но тези на по-големия брат също не са за подценяване. Джузепе прекарва почти 16 години в Интер, записвайки близо 500 мача за "нерадзурите".

Повечето му триумфи са в началото на 80-те години на миналия век. Първият му трофей е Купата на Италия, която вдига през пролетта на 1978-а. По това време вече е капитан на тима и се откроява със своята поливалентност на терена. Той играе с еднаква лекота както като централен бранител, така и като дефанзивен полузащитник.

Две години по-късно Джузепе прегръща и Скудетото, след като Интер завършва на три точки пред Ювентус (тогава все още се дават по две за победа). Този път Джузепе върви в коловоза на Франко, който в предишния сезон пък помага за шампионската титла на Милан.

Скоро след триумфа обаче "росонерите" изпадат за първи път в историята си след шумен скандал, свързан с уреждане на мачове.

"Росонерите" веднага се връщат в елита, но през 1982-ра изпадат отново.

Докато Франко се бори с йо-йо совалките между Серия "А" и Серия "Б", Джузепе и Интер печелят още едно издание на Копа Италия. Във визитката на по-големия брат Барези има още едно шампионско злато с "нерадзурите" и трофей от турнира за Купата на УЕФА.

Славното време на Франко настъпва в края на 80-те и началото на 90-те. След мъките във втория ешелон, Милан изгражда династия, а той е капитан и лидер на отбора, който доминира в европейския футбол.

Шампионските титли през 1988, 1992, 1993, 1994 и 1996-а са достатъчни, за да илюстрират превъзходството на клуба на Ботуша. На международната сцена "росонерите" печелят КЕШ през 1989, 1990 и 1994-та и на два пъти вдигат Междуконтиненталната купа.

Общо братята Барези имат 16 златни медала в Калчото и 23 значими отличия.

Но и в националния отбор на Италия не успяват да напишат история рамо до рамо на терена.

Заедно са само на едно голямо първенство - европейското през 1980-а, на което Франко не записва нито една игрова минута. "Адзурите" остават четвърти, губейки мача за бронза от Чехословакия.

На клубно ниво обаче успяха и преуспяха. Представете си само - двама братя с капитанските ленти на Милан и Интер! Колко ли горди щяха да бъдат родителите им, ако бяха видели това... И колко ли още щяха да постигнат Франко и Джузепе, ако не бяха само братя в живота, а и братя по оръжие във футбола?

Най-четените