"Той е модел на перфектния човек, който съчетава всички качества, които се изискват да притежава един голям спортист" - така шведският журналист Торстен Тангер описва великия щангист Юрий Власов.
Легендата на тежката атлетика постига много в живота си, но ще бъде помнен най-вече с това, че разширява мирогледа за границите на човешките възможности.
На 13 февруари изключителният шампион си отиде от този свят на 85-годишна възраст.
Първенецът от Суворовското училище
Бащата на Юра Власов е офицер от ГРУ (Главно разузнавателно управлание) и дипломат, а майка му - директор на библиотека.
Роден в края на 1935-а в Макеевка, град в Донецка област (Украйна), бъдещият шампион има трудно детство. По време на Втората световна война семейството му едва свързва двата края, но след края ѝ родителите му си стъпват на краката.
Записват Юрий в Суворовското военно училище, а след това постъпва в инженерната академия на ВВС "Жуковски". Именно по време на следването блясва спортният му талант. Почти няма дисциплина, в която студентът от Макеевка да не е шампион на академията. Треньорът Евгений Шаповалов обаче изпитва доста трудности, докато убеди курсанта да се запише в отбора по вдигане на тежести на факултета си.
След това Юрий е взет под крилото на наставника Сурен Богдасаров и започват успехите. Под негово ръководство Власов се превръща в могъщ щангист, който чупи рекорд след рекорд.
Съветският тежкоатлет е непобедим по време на цикъла преди игрите през 1960-а, след което вдига и олимпийското злато в Рим. Юрий става световна знаменитост, преди съименника му Гагарин да полети в космоса.
Титлата на най-силния човек на планетата има и огромно политическо значение, което прави Власов още по-голям любимец на властта.
В края на 1961-ва щангистът се среща с Гагарин в Кремъл по време на новогодишния прием, организиран от Никита Хрушчов. Космонавтът отива на масата на Власов и моли сервитьора да му донесе стол, за да седне до него.
"Гагарин дойде с бутилка водка, която сложи на масата, и ми каза: "Юра, ще пия с теб". Останалите онемяха! И цяла Нова година си седяхме с Гагарин и си вдигахме наздравици", разказа Власов в предаването на Дмитрий Клоков "На равных".
Разочарованието в Токио
Между 1959-а и 1964-та Власов е тотален хегемон. Освен олимпийската титла в Рим, печели още 10 златни медала от световни и европейски първенства (съответно 4 и 6). За шампиона с очилата има само едно място на почетната стълбичка и когато на игрите в Токио остава втори след друг съветски богатир - Леонид Жаботинский, решава да прекрати кариерата си.
И до днес се разказват различни истории за това как Власов отстъпва златото на съперника си. Самият Юрий Петрович твърди, че сънародникът му го е надхитрил, правейки се на безсилен преди последния опит. Жаботинский категорично отрича.
Власов поставя световен рекорд с допълнителен четвърти опит, който не влиза в трибоя, със 172,5 кг. Съперникът му обаче се окичва със златото с общ сбор с 10 кг повече.
"Скоро Власов започна да твърди, че съм спечели случайно - разказва Жаботинский. - Но онази вечер в Токио, когато загуби от мен, си изхвърли сребърния медал през прозореца."
Свръхчовекът с очилата
Власов съвсем не се вписва в образа на типичния щангист в тежка категория - планина от мускули без някакви изключителни умствени способности. Още в детството му родителите го възпитават в любов към четенето и жажда за знания. Това е и причината за разваленото му зрение. Във Военновъздушната академия вече е с очила с голям диоптър. Завършва я с отличие.
Заради необичайния си външен вид и фантастичните си рекорди той получава прякора Свръхчовека. Още като активен спортист започва да пише книги и го прави през целия си живот. Най-известната му - "Справедливостта на силата" - е преиздавана три пъти.
Юрий Власов се пробва и в политиката.
Той е бивш народен представител както на СССР, така и на Русия. Смел държавник е, който не се страхува да критикува властта. През 1996 г. участва в президентските избори, след което се фокусира изключително върху писането.
Големият режисьор Сергей Бондарчук, снимайки "Война и мир", кани Юри Власов на проби за ролята на Пиер Безухов. Според режисьора личността на шампиона, неговото възпитание, ерудиция, интелигентност и външен вид му позволяват да влезе в киното.
Но в крайна сметка актьорската му кариера не се получава.
За разлика от спортната, която си остава една от най-неповторимите в световната тежка атлетика.
