Борусия Дортмунд изживя 10 ненормални години в края на миналото и началото на това хилядолетие, в които се изкачи на европейския връх, след което за малко да пропадне в бездната.
Вестфалци спечелиха титлата в Бундеслигата през 1996, 1997 и 2002 г., както и Шампионската лига през 1997-а. BVB беше воден от агресивното и смело дуо от президента Герд Нийбаум и генералния мениджър Михаел Майер.
Двамата успяха да надцакат Байерн Мюнхен за чешкия талант Томаш Росицки, който пристигна срещу 12,5 милиона евро от Спарта Прага, както и да "отвлекат" изпод носа на големия си германски конкурент национала Себастиан Кел.
21-годишният тогава халф на Фрайбург се бе разбрал с баварците и дори цената му бе договорена, но в последния момент променя мнението си, когато Борусия предлага повече пари както на него, така и на Фрайбург. В Байерн, които са свикнали всичко да се случва, както те искат, остават бесни.
Но възходът на Дортмунд е построен върху пясъчни основи. Огромните инвестиции в състава и амбициозния план за разширяване на "Вестфаленщадион" са могли да се изплащат само ако отборът продължи да бъде постоянен участник в Шампионската лига. Но Борусия пропуска да се класира два поредни пъти - през 2003/04 и 2004/05, заради което къщата от карти на Нийбаум и Майер се срива.
В серия от репортажи журналистите Томас Хенеке от "Kicker" и Фреди Рокенхаус от "Seudeutsche Zeitung" разкриват как Дортмунд потъва в дългове от над 200 милиона евро.
Нийбаум и Майер използват всеки познат трик, за да успеят да задържат клуба над водата и да скрият истинския размер на кризата. Стадионът е продаден на банка в изключително рискована сделка, от която не е ясно дали клубът ще може да си го върне.
Името и емблемата на клуба са заложени пред застрахователна компания. Дортмунд дължи пет милиона евро под формата на корпоративни такси и още един милион на публични транспортни дружества. Имотният магнат Алберт Заале дава заем от 15 млн. евро на Борусия, който е обезпечен с правата на Росицки, германския национал Кристоф Метцелдер и бразилския нападател Евертон.
Нийбаум дори искал да построи и влакче на ужасите, което да обикаля около стадиона в опит да привлече приходи. Сключва сделка с компания за сладолед, на която дава ексклузивни права да продава на "Вестфаленщадион", но толкова се отплесва, че забравя, че вече е сключил същата сделка с друга компания за сладолед.
В опита си да съберат пари, Нийбаум и Майер дори отиват при големия враг Байерн почти на колене. Молят президента Ули Хьонес за заем от два милиона евро, с който да покрият месечните заплати на служителите. Хьонес, който дотогава вече има навик да помага на сериозен брой германски клубове, се съгласява. BVB изплаща първите три четвърти от заема в рамките на месец и половина. Те са безлихвени, но върху останалите 500 хиляди евро тече лихва от пет процента.
През лятото на 2005-а Дортмунд, вече под ръководството на новия изпълнителен директор Ханс-Йоахим Ватцке, изчиства дълга си, приемайки точно толкова по-малко за трансфера на Торстен Фрингс. Халфът е продаден в Мюнхен за 9,25 млн. евро.
Фрингс обаче се опитва да бойкотира трансфера. Полузащитникът с радост се съгласява да премине в Байерн, за да работи с треньора Отмар Хитцфелд, който обаче е заменен от Феликс Магат. Двамата с Фрингс имат стари сметки за разчистване още от времето им във Вердер Бремен.
"Той ме обиждаше в продължение на 15 минути - Френгс признава пред подкаста на вестник "Bild". - Дори попитах агента си дали има възможност да не ходя там." Германският полузащитник изкара само година в Мюнхен, след което се завърна в Бремен. "Ходех с нежелание на тренировка всеки ден. Това не можеше да продължава така", добавя бившият играч.
Под ръководството на Вацке BVB успява да се стабилизира. Нито той, нито шефовете на Байерн споменават повече заема от два милиона. Една от най-странните истории в германския футбол остава неразказана, докато Хьонес не я разкрива през февруари 2012-а.
"Един, когато те бяха тотално на загуба и не можеха да си платят заплатите, им заехме два милиона за два месеца - каза тогавашният президент на Байерн на среща с феновете. - Аз огромен почитател на традициите, следователно, ми се стори като добра идея."
Ватцке потвърждава историята.
Преди това времето, в което Хьонес "се сеща" за жеста на баварците повдига съмнения около достоверността ѝ. Байерн тъкмо е завършил наравно 1:1 с Хамбургер и губи битката за титлата с Борусия, който триумфира за втори пореден сезон в Бундеслигата под ръководството на Юрген Клоп.
Но спомняйки си за трудните времена на Дортмунд, Хьонес просто искаше да покаже, че въпреки временното разпределение на силите, йерархията във финансовата пирамида никога не се е променяла.
Дали Хьонес е бил, наистина, трогнат от затруднението на Дортмунд и е проявил чиста проба алтруизъм, или както спекулират някои, е съзрял възможността да може да засрами големия враг, не е ясно. Може би и двете.
Но Ватцке така и не разбра защо предшествениците му са се оставили на милосърдието на Байерн за толкова незначителна сума. "Ще спя под мостове и ще ходя да прося, но няма да моля най-големия ни противник за помощ", призна той години по-късно.
Байерн наистина заема пари на Нийбаум и Майер, но това е само капка в морето, една стотна от общия дълг на "жълто-черните", просто една прашинка. Но достатъчно за да се роди митът, че, по някакъв начин, Байерн е спасил Борусия Дортмунд от фалит.
