Той може да бъде описан като най-катастрофалният трансфер на Арсен Венгер в Арсенал. Но много биха оспорили това твърдение - все пак неуспешните покупки на французина в Северен Лондон са почти толкова, колкото изпуснатите звездни сделки.
Между Непобедимите от 2004 година и сбогуването с трите трофея от ФА Къп Венгер изстрада много кошмарни моменти в Арсенал - от унизителни загуби, до провали в турнирите и ужасяващи трансфери.
Тогавашният мениджър на "артилеристите" остаряваше и си намираше все повече оправдания за формата на тима. Междувременно ръководството не отпускаше достатъчно средства за нови попълнения и всичко това се отразяваше върху играта на отбора.
Едно от тези половинчати новопривлечени бе Андре Сантос. Феновете на лондончани сигурно и до днес изтръпват при споменаване на името му.
Бразилецът игра за Арсенал между 2011 и 2013 г. Изигра 23 мача във Висшата лига, в които дори успя да се разпише на два пъти. Още по-изненадващото е, че записа и 22 мача за националния отбор на Бразилия, но по онова време "селесао" бе в специфична криза, от която, може би, все още не се е отърсил и досега.
Сантос пристигна в Арсенал в последния ден от летния трансферен прозорец през 2011-а, сякаш готов да се превърне в една от емблематичните панически сделки на Висшата лига.
"Артилеристите" търсеха ляв бек, но Венгер реши, че и ляво крило би му вършила същата работа. Затова и плати седем милиона евро на Фенербахче за Сантос. Бразилецът се чувстваше много удобно с 11-ката на гърба, но бе принуждаван да играе много повече в защита, отколкото в нападение.
Трудно обаче се потискат естествените пориви на един бразилски атакуващ футболист. Още повече да се опитал да го преквалифицираш в защитник, пък бил и той по някакъв начин уинг-бек.
Затова и Сантос бе кошмарен в дефанзивен план, често забравяше за тактиката и захвърляше всякакви наставления, получени преди двубоя, и безразсъдно тръгваше напред с нападателите.
Разбира се, това доведе и до няколко бляскави момента, най-запомнящ се от които бе голът му при победата с 5:3 в лондонското дерби с Челси през ноември 2011-а на "Стамфорд Бридж", когато Робин ван Перси наниза хеттрик. Самият Сантос пък отбеляза попадението си с бразилска самба, за която впоследствие обясни, че е била поздрав за негов приятел музикант в Бразилия.
Постепенно обаче добрите моменти идваха все по-рядко, а Венгер често беснееше срещу липсата на дисциплина на бразилеца. Чашата преля през август 2012-а, когато Сантос си организира гонка с полицията, след като бе засечен да кара със 145 мили в час (233 км/ч), почти два пъти над ограничението. Това му коства книжката за цяла година.
Когато бе спрян от полицаите, Сантос се опита да обясни, че бързал за тренировка, а от силната музика не чул сирените на полицейските коли.
Във футболно отношение бъдещето му, що се отнася до Арсенал, бе решено на 3 ноември същата година. В дерби срещу Манчестър Юнайтед и кошмарни първи 45 минути Сантос имаше неблагоразумието да смени фланелката си с бившия капитан на "артилеристите" Робин ван Перси, който тъкмо бе преминал от Арсенал на "Олд Трафорд".
"Ван Перси още ми е приятел - обясни бразилецът пред "UOL" през 2019-а. - В Англия културата е различна, но аз не съм длъжен да се съобразявам с тяхната."
Самият Ван Перси призна, че със Сантос са били приятели в Арсенал, но и че е било умно да изчакат, докато се приберат в тунела, за да разменят фланелките си.
"Горкичкият - обясни холандецът през 2020-а пред "BT". - Целият негативизъм се насочи върху него заради смяната на фланелките. Разбирам защо хората може да бъдат недоволни, но Андре Сантос ми беше приятел. Докато играехме за Арсенал, си ходехме на гости и често вечеряхме заедно.
Мисля, че това беше първият ми мач обратно на "Емирейтс". Той ме помоли и аз се съгласих. Но може би трябваше да изчакаме още 20 метра и да разменим фланелките в тунела. Може би това щеше да му спести доста неприятни моменти.
В такива моменти трябва да мислиш за последствията. Като се замисля сега, може би трябваше да постъпим другояче."
Това се оказа и последното значимо действие на Сантос в Арсенал. През януари 2013-а бе привлечен Начо Монреал, а няколко дни по-късно бразилецът бе пратен под наем в Гермио, след което заигра за Фламенго.
Кариерата му след това го отведе в индийския Гоа, обратно в Бразилия с екипа на Ботафого, игра в Швейцария и Турция, преди да окачи бутонките в началото на 2019-а като играя на Фигейрензе.
Но неприятностите продължиха да го следват и след Арсенал. Във Фламенго Сантос бе нападнат от фен след разгром с 0:4 от Индернасионал, което прати футболиста в болница.
В Ботафого бе изваден от футбола за срок от 30 дни, след като даде положителна проба за забраненото вещество хидрохлоротиазид - диуретик, който се използва за намаляване на кръвното налягане и за лекуване на отоци. Разбираемо, Сантос твърдеше, че няма идея как веществото е попаднало в тялото му.
Добрата новина за Сантос е, че след футбола успя да открие истинската си страст, отваряйки суши ресторант в Бразилия. Един приятен край на футболната кариера за едно лошо момче, а и ново начало.
