Бивши играчи на Арсенал, Челси и Манчестър Юнайтед са сред онези, които изненадващо започнаха съвсем нормални кариери след отказването си от футбола.
В днешно време изглежда лесно - футболистите се пенсионират и директно се захващат с треньорска работа или стават спортни анализатори. Но това не важи за всички. Ето част от тях:
Саймън Гарнър
След като се оттегли като най-добрия голмайстор в историята на Блекбърн, Гарнър дълго време не знаел с какво да се захване. Работил като ипотечен брокер и пощальон, преди да се установи като бояджия и декоратор.
"Мислиш си, че ще играеш вечно - казва той. - Но после се обръщаш и си вече на 35. Животът ти минава като вихър - от хеттрик срещу Манчестър Сити до влажни вечери в дълбините на старата Трета дивизия. Не се замислях много за смяната на попрището - трябваше да продължа напред и да печеля пари. Не ми липсва играта толкова, колкото си мислех. Животът продължава."
Стюарт Рипли
Рипли има две участия за националния отбор на Англия и титла от Висшата лига през 90-те с екипа на Блекбърн. След пенсионирането си записал френски, криминалистика и право в университета. Работил като юрист, а след това започнал да преподава право.
"Футболът не е истинският живот. Ако се отдръпнеш от него, започваш да гледаш на нещата по различен начин - казва той. - Ритъмът на живота ти се променя напълно. Докато играеш, имаш по два възлови момента на седмица. Това е огромна доза адреналин. След пенсиониране е трудно да го замениш. Трябва да си намериш нова цел."
Дейвид Хилиър
След като спечели няколко трофея с Арсенал, Хилиър се отказа през 2002-ра, когато бе освободен от Бристол Роувърс. След три неуспешни интервюта, най-сетне станал... пожарникар.
"Когато спасиш живот или влезеш в наистина враждебна среда, получаваш приток на адреналин - споделя той. - И във футбола има адреналин, но там си свикнал с него. Пожарникарството е отборна работа - всичко правите заедно. Също като футбола, но с около 100 хиляди на година по-малко."
Кен Монку
Бившият защитник на Челси и Саутхемптън се отказа през 2003 г. С оглед на семейната история в ресторантьорството, решил да купи местно заведение за палачинки и го въртял в продължение на няколко години.
Сега е редовен гост в Chelsea TV и посланик на кампанията "Покажи червен картон на расизма".
"Разликата е огромна - от футболист до човек, който обръща палачинки - разказва той. - Но е хубаво. За мен това също е спорт. Когато си зает, всичко върви. Опитваш се да направиш 150 палачинки на ден. Не вярвам някой от днешните играчи да се захване с това."
Филип Албер
Белгиецът, обожаван в Нюкасъл, и помнен с онзи знаменит лоб срещу Петер Шмайхел, след края на кариерата си започва бизнес с плодове и зеленчуци в родината си.
"Исках нормален живот - връща се назад Албер - Не обичам много да говоря за футболната си кариера - тя е в миналото. Най-важното е бъдещето. Имам голям късмет, че постигнах успех извън футбола - това ме прави най-горд."
Дейвид Мей
Привлечен от Манчестър Юнайтед за 1.2 милиона паунда през 1994-та и известен шегаджия, прословут с щуротиите си в съблекалнята. "Пикаех по краката на съотборниците си под душа, режех връзките на новите маратонки на Ники Бът и слагах Deep Heat в шортите на съотборниците си", ракзазва гордо той.
След пенсионирането си през 2004-та започнал внос на южноафрикански вина, но през 2009 г. се отказал: "Прекратих го, защото партньорът ми се оказа пълен г*з."
Джеф Уитли
Бившият играч на Манчестър Сити се пенсионира едва на 30 години през 2010 г. заради зависимости. Досещате се. С помощта на легендата на Арсенал Тони Адамс започнал начисто - като търговец на автомобили в Стокпорт.
"През повечето време си говорим за футбол, отколкото за коли - споделя той. - Хората ме молят за автографи. Дори дойде един човек, само защото разбрал, че аз работя там."
Бари Хорн
С 18-годишна кариера в Саутхмптън и Евертън и бивш председател на PFA, днес Хорн преподава физика в училище в Честър и е директор на футболния отдел.
Нейтън Д'Лариа
Продукт на академията на Манчестър Сити, той е принуден да се откаже рано заради контузии и сърдечни проблеми. Днес е ръководител на катедрата по математика в училище в Манчестър. "Казвам на учениците си - не се отказвайте от мечтата си, но бъдете и реалисти."
Марко Габиадини
Бившият нападател на Съндърланд и Дарби има 226 гола в кариерата си. След отказването си през 2004-та с жена си отварят успешен B&B хотел в Йорк. Хотелът Bishops печелил няколко награди.
Арян де Зеув
Бившият капитан на Уигън и Портсмут, искал да стане лекар, но след 13 години футбол в Англия, не успял да поднови медицинското си образование. Вместо това станал полицейски детектив.
"Преди да стана футболист, прякорът ми беше Миротвореца. - Един заподозрян веднъж ме позна - бил фен от времето ми в Англия."
Джон Чидози
Бившият играч на Тотнъм и Нигерия след пенсионирането си започнал бизнес с надуваеми замъци за детски партита.
Найджъл Спинк
Шампионът на Европа с Астън Вила през 1982-ра загубил желание към треньорската професия и станал шофьор на ван. "Хората не разбират защо не искам повече да съм във футбола. Но аз ги разбирам, че не разбират", мъдро обобщава той.
Клас Ингесон
След 57 мача за Швеция, бившият играч на Шефилд Уензди се пенсионирал през 2001-ва и сбъдва мечтата си да стане дървосекач. Диагностициран с рак през 2009-а, първоначално успява да се възстанови и се завръща във футбола, за да стане треньор на Елфсборг. Отива си от този свят през 2014 г.
Джулиан Дикс
"Когато напуснах Уест Хем, имах пари, за да не работя никога. После се разведох - и жена ми ми взе всичко", разказва Дикс.
Преди развода двамата стопанисват големи кучкарници. След това Дикс се опитва да стане професионален голфър, но и това не се получило. Отворил кръчма, беше и асистент на Славен Билич в Уест Хем.
"Голфът е спорт на джентълмени, ама аз като пропуснех удар, чупех стикове. Такъв съм си."
Рей Уилсън
Един от най-тихите герои на световния шампионски отбор на Англия през 1966 г. След кратка мениджърска кариера станал... погребален агент в Хъдърсфийлд до пенсионирането си през 1999 г.
Гавин Пийкок
Започва медийна кариера в BBC, но след Евро 2008 зарязва всичко и заминава за Канада, за да учи... теология.
"Четях Библията от години, но в един момент усетих желание не само да я чета, а да я преподавам", връща се към онова време Пийкок.
