На 23 март 1997 г. край магистрала A10 в близост до град Бевервейк се разиграва сцена, която бележи най-мрачната страница в историята на холандския футбол. Един загинал, десетки ранени и цяла държава в ступор - това е равносметката след един от най-кървавите хулигански сблъсъци в цялата история на играта.
Макар английският футбол да се слави с особено лоша репутация заради хулиганството през 70-те и 80-те години, нидерландският му еквивалент не изостава. Лесно е този период на футболно насилие да бъде разглеждан през тесния обектив на тогавашната британска социална криза (индустриални сътресения, безработица и всички най-лоши проявления на управлението на Маргарет Тачър), но проливането на кръв по стадионите всъщност е общоевропейски проблем.
През 90-те години на миналия век хулиганството вече е бреме за много нидерландски клубове. Но нищо не може да се сравни с битките около Де Класиекер - дербито между амстердамския Аякс и ротердамския Фейенорд.
Взаимната вражда между двата клуба следва сложен наратив, в който многобройните хулигански сблъсъци са само един щрих от общата картина. Докато Амстердам се възприема като културната столица на Нидерландия, Ротердам често е определян като град на корави типове от работническата класа, така че в сърцевината на дербито лежи фундаментален сблъсък на идентичности. Освен това двата клуба традиционно са сред най-успешните в Ередивизи (редом с ПСВ Айндховен). Те също така са с най-многобройна и предана публика - фактори, които създават предпоставки за особено ожесточено съперничество.
Най-крайните прояви на тази вражда излизат на преден план в инцидента през онзи мартенски ден на 1997-а, който ще остане в историята като "Битката при Бевервейк".
Докато Манчестър Юнайтед крачи към своята 11-а титла във Висшата лига на няколкостотин мили разстояние, феновете на Аякс и Фейенорд се готвят за война.
Основните факти около сблъсъка са следните: Фейенорд трябва да играе срещу АЗ Алкмаар, но лидерите на F-side (Аякс) и S.C.F. Hooligans (хулиганската група на Фейенорд) се уговарят за бой на участък край магистралата в близост до град Бевервейк. Смята се, че F-side са около 150 души, а S.C.F. - двойно повече. И двете агитки са въоръжени с бейзболни бухалки, железни пръти, електрошокове, чукове и ножове.
Полицията знае, че се готви нещо, но хулиганите координират действията си в последния момент по нов за онова време начин - чрез мобилни телефони.
Местен полицейски началник впоследствие казва по нидерландското радио: "Щяха да ни трябват въздушно-десантни части, за да застанем между тях". Но съдейки по бруталността на сблъсъка, дори това нямаше да е достатъчно.
След около пет минутен бой, по-малобройните редици на F-side започват да отстъпват, като сред тях има доста ранени.
Дългогодишен член на групата и един от лидерите ѝ на име Карло Пикорни е убит след удар с тъп предмет в главата. Повечето от автомобилите, с които феновете идват на мястото, избухват в пламъци. Полицията най-после пристига и в следващите часове са извършени десетки арести. Органите на реда прекратяват по-нататъшни мелета и конфискуват огромен арсенал от хладни оръжия, но щетите вече са нанесени.
Президентът на Фейенорд, Йориен ван ден Херик, заявява, че това е "черен ден за холандския футбол".
В деня на погребението на Пикорни фенове на Фейенорд публикуват съболезнователно съобщение в De Telegraaf, изразявайки съжаление за смъртта му. "Лицемери!", отвръщат от Амстердам и F-side се заричат да отмъстят. Известно време обаче между двата лагера е спокойно.
Междувременно членът на S.C.F. Леонардо Пантон е осъден на пет години затвор за убийството на Пикорни. Това предизвиква буря от вътрешни конфликти в групата, включително обвинения за сътрудничество с полицията.
В крайна сметка "Битката при Бевервейк" води до последствия, които далеч надхвърлят кървавия сблъсък между няколкостотин фенове.
Реакцията на полицията е безкомпромисна и след инцидента започва да третира хулиганските групи като пълноценни престъпни организации. Това включва внедряване на служители под прикритие, подслушване на телефони и изграждане на мрежа от информатори.
През сезон 1997/98 в Ередивизи легенди на Аякс като Франк де Бур, Патрик Клуйверт и Марк Овермарс играят в Де Класиекер срещу Роналд Куман, Хенрик Ларсон и Джовани ван Бронкхорст пред празни гостуващи сектори.
Гостуващите агитки са забранени до второ нареждане, а тази тактика се използва отново малко повече от десетилетие по-късно (2009 г), когато след нова вълна от насилие, властите решават да наложат пълна петгодишна забрана. Впоследствие срокът на това ограничение е удължен и то важи и до днес.
