Как славният ветеран Ларсон стана Крал на кралете и в Барселона

Ако се върнем към финала в Шампионската лига през 2006 г. и го погледнем от страната на феновете на Арсенал, лесно ще открием най-важния епизод.

В 18-ата минута Йенс Леман спъна Самуел Ето'о на границата на пеналта и беше изгонен. Английският тим трябваше да играе с човек по-малко, Робер Пирес беше сменен, а резервният вратар Мануел Алмуния носеше вина и за двата гола, с които Барселона направи пълен обрат и спечели трофея.

Но червеният картон не беше факторът, което реши мача. Арсенал продължаваше да атакува и с 10 души, Сол Кембъл откри резултата към края на първото полувреме и дълго изглеждаше, че "артилеристите" могат да издържат на натиска.

Решаващият момент се оказа смяната в 61-вата минута, когато Барса все още изоставаше, а треньорът Франк Рийкард избра да се довери на правилния човек.

Човек, който вече беше на 34 години и който беше прекарал повечето от предните две години контузен. Но нали клишето гласи, че класата е вечна?

Рийкард знаеше, че това е моментът на Хенрик Ларсон.

Големият шведски нападател беше допринесъл за много велики вечери в миналите си отбори и макар че скоростта му от едно време вече го беше изоставила, изключителната му футболна интелигентност го превръщаше в жокер именно за такива големи битки.

Половин час по-късно Барселона вдигна европейската купа благодарение на две асистенции на Ларсон.

"Винаги ще се боря до края", беше обещал той две години по-рано, когато се присъедини към Барса. И спази обещанието си точно преди да се завърне в родината си за края на своята кариера (който край пък включваше и един неочакван период под наем в Манчестър Юнайтед).

В последния си мач за Барса нападателят достигна върха в клубния футбол и затвори по най-добрия начин тази глава от своя футболен път. Може да е изненадващо как човек с такива умения успява да спечели европейската купа едва при последния си шанс, но дотогава шведът не беше играл в отбор, способен да преследва подобна цел.

И най-близката му среща с трофей от евротурнирите беше загубеният финал за Купата на УЕФА със Селтик няколко сезона по-рано.

Седем години Хенрик Ларсон беше героят на "Селтик Парк", наричан от публиката "Крал на кралете", със своите 242 гола в 313 мача, четири титли и две купи на Шотландия.

През 2004 г. той вече беше на 32, договорът му изтече и неговото решение беше да опита нещо ново - а кандидати нямаше как да липсват. Защото за втори пореден сезон Ларсон беше отбелязал над 40 гола и за услугите му се бореха около 30 клуба, включително и Манчестър Юнайтед.

Но един от кандидатите беше различен от всички останали.

"Мечтата ми беше да играя на топло място", разказа той по-късно. "Не исках да се боря да не изпадна, затова щях да съм доволен на тим от средата на таблицата. Но тогава Барса дойде и казах "Да!".

И как да откажеш на такъв клуб, и то при перспективата да играеш със съотборници като Роналдиньо, Ето'о, Деко, Пуйол, Шави и Иниеста?

Снимка: Getty Images

Началото беше прекрасно и в първите 6 кръга Хенрик Ларсон се отчете с три гола, в същия период откри сметката си и в Шампионската лига - по ирония на съдбата, срещу така любимия му Селтик.

През октомври обаче сезонът му беше съсипан. В края на първото полувреме на Ел Класико шведът се свлече на земята с болка в коляното.

Потвърди се най-тежката диагноза - скъсани коленни връзки и увреден менискус. Това беше втора жестока контузия в неговата кариера след едно счупване на крака през 1999-а.

Така Хенрик Ларсон беше принуден да гледа отстрани как съотборниците му печелят титлата на Испания. Голмайсторът успя да се завърне преди края на кампанията и да се включи от пейката в няколко двубоя, а отчасти заради амбицията, която показа при възстановяването си, президентът Жоан Лапорта го възнагради с договор за още един сезон.

Това се оказа повече от брилянтен ход, защото шведът се превърна в една от онези резерви, които могат да решат всеки мач. Във втория си сезон той се отпуши през октомври с един специален прехвърлящ удар срещу Малага.

Но най-доброто тепърва предстоеше. Още през декември Ларсон обяви, че това ще бъде последният му сезон в Барса и оттогава превключи на съвсем друга скорост.

Между началото на януари и началото на април наниза 11 от общо 19-те си гола с екипа на тима, а годините бяха спрели да му тежат и отново се беше превърнал в предишната безпощадна машина.

С тази форма на Ларсон Барселона стана недостижима на първото място в Ла Лига, играчът пък се беше превърнал в герой не само за феновете, но и за съотборниците си.

"При идването си той се изказа ласкаво за мен, но когато дойде време да си тръгне, вече ми беше идол", каза не друг, а самият Роналдиньо. "От Хенрик научих много неща за футбола, още повече научих от него като човек. Бях разочарован, че си отиде в Швеция, защото исках да играя по-дълго заедно с него".

В онзи сезон футболната самба на Роналдиньо вдъхнови Барселона за победи над Челси, Бенфика и Милан, за да настъпи часът на финала в Шампионската лига в Париж.

Арсенал на Арсен Венгер с блестящия Тиери Анри в редиците си беше величествен съперник и успяваше да удържи най-големите звезди на каталунците, но тогава Ларсон стъпи на терена.

14 минути преди края Иниеста подаде на шведа, който с възможно най-деликатното докосване отклони към включилия се Ето'о, а Алмуния пусна последвалия удар в близкия си ъгъл за 1:1.

4 минути по-късно Хенрик Ларсон успя да укроти един неособено точен пас на друга резерва, Жулиано Белети. 

После нападателят видя включването на бразилеца и го намери в наказателното поле, след което Белети от малък ъгъл стреля ниско и от крака на Алмуния топката влетя в мрежата.

Последваха мигове на неконтролируема емоция - Барселона стана крал на Европа, а от всички звезди в състава, точно Краля на кралете беше фигурата, която обърна мача.

Може би най-красноречива беше оценката на самия Тиери Анри след двубоя.

"Хората все говорят за Роналдиньо, Ето'о и Людовик Жули, но аз не ги видях днес. Видях Хенрик Ларсон", каза французинът.

"Той влезе и промени мача, това реши всичко. Понякога се съсредоточаваш върху Роналдиньо и Ето'о и другите като тях, но трябва да говорим за големия футболист, който направи разликата и тази вечер това беше Хенрик Ларсон".

Снимка: Getty Images

Три дни по-късно историята продължи с възможно най-щастливия финал.

Ларсон вдигна втора поредна титла на Испания, държа реч пред феновете на "Камп Ноу" и после беше понесен на ръце от съотборниците си.

Един крайно необичаен жест към човек, изиграл едва 59 мача за клуба - но приносът му беше значителен, а неговият характер, неговата отдаденост и преданост накараха всички да го обикнат.

Затова и престоят на Хенрик Ларсон в Барселона беше сред най-красивите приказки, на които сме ставали свидетели през последните години във футбола. 

Sportcafe Ретро

Как се промениха легендарните ветерани за 15 години: От Камбуров до Златан

Снимки от 2006-а и актуални