Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво се случи със "Златното поколение" на Англия и защо остана с празни ръце?

Това беше един отбор пълен със звезди и несбъднати мечти Снимка: Getty Images
Това беше един отбор пълен със звезди и несбъднати мечти

Руди Фьолер не го очакваше. Германия водеше с шест точки на върха в групата в квалификациите за Мондиал 2002. Всичко изглеждаше решено. Бундестима дори си беше уредил контроли с Южна Корея и Тайланд в месеца, запазен за плейофите.

"Очаквам да се класираме директно - бе казал Фьолер уверено. - Ако Англия стигне до плейофите, ще викам за тях."

Германия се готвеше да посрещне тима на Свен-Йоран Ериксон на "Олимпиащадион". Увереността на Фьолер бе оправдана. Тимът му вече бе победил Англия с 1:0 на "Уембли, а в последния си мач бе смазал Унгария с 5:2. Докато "трите лъва" бяха надиграни с 2:0 от Нидерландия в приятелска среща - от отбор, който дори нямаше да се класира за предстоящия мондиал.

В цялата си история Германия бе губила само една световна квалификация - като гост на Португалия през 1985-а, като вече си бяха осигурили място на първенството в Мексико.

"Англия няма да се пробва да вкарва много голове - предположи централният защитник на Байер Леверкузен Йенс Новотни преди мача. - Ще се притесняват повече за защитата си."

Но грешеше тотално. Германия поведе с 1:0 след само шест минути игра, благодарение на гол на Карстен Янкер. Домакините бяха на крачка от това и математически да си подсигурят класирането. След това обаче трябваше да преглътнат една от най-тежките си загуби в историята. На 1 септември 2001 година се роди "Златното поколение" на Англия.

Дейвди Бекъм, Майкъл Оуен, Рио Фърдинанд, Гари Невил, Стивън Джерард, Ашли Коул, Пол Скоулс. Всички те заедно обединиха сили, за да разкъсат Германия. Оуен вкара хеттрик, a Стивън Джерард и Емил Хески забиха последните два пирона в ковчега на Бундестима. И до днес това е може би най-силният мач в историята на Англия.

"Трудно бих могъл да опиша с думи какво почувствах, когато отбелязах петия гол - споделя Хески пред FourFourTwo. - Беше невероятно. Все още ме спират хора по улицата заради този мач. Германия ни бе унижила на наша територия, но ние им го върнахме тъпкано. Разполагахме с някои невероятни футболисти и всичко вървеше по вода.

Това беше началото на "Златното поколение". Манчестър Юнайтед бе спечелил требъла малко по-рано, а гръбнакът на отбора им бе изграден от англичани. Имахме звезди, големи имена."

Съвсем скоро към отбора щяха да се присъединят Франк Лампард, Джон Тери и Уейн Рууни. "Не съм виждал по-добър отбор на Англия", бе казал Франц Бекенбауер, който бе играл срещу световните шампиони от 1966 г. Арсен Венгер пък смяташе, че отборът на Ериксон може да спечели трофея в Япония и Южна Корея: "Виждам ги като шампиони."

Германия трябваше да отмени ноемврийското си пътуване до Азия, тъй като трябваше да играе плейоф с Украйна, след като онзи митичен гол от пряк свободен удар на Бекъм в 93-тата минута срещу Гърция на "Олд Трафорд" прати "трите лъва" на върха в групата и ги класира директно на мондиала.

В началото имаше сериозни съмнения около назначението на Ериксон, но бившият наставник на Бенфика, Рома и Лацио бързо опроверга критиците си. Англия не успя да излезе от групата си на Евро 2000, но шведът бе дал малко повече свобода на футболистите си, което им позволи да покажат в по-голяма степен таланта си. Тотално различен подход от този на предшественика си Кевин Кийгън.

Затварянето на "Уембли" означаваше, че между 2001 и 2004 г. "трите лъва" играеха мачовете си из цялата страна, което носеше различна атмосфера.

Джерард и Гари Невил пропуснаха Мондиал 2002 заради контузии, но Бекъм успя да се възстанови от своята навреме.

"Попаднахме в "Групата на смъртта" и трябваше да победим Аржентина - спомня си Дани Милс, който трябваше да замества Невил. - Двубоят беше много напечен заради това, което се бе случило между Диего Симеоне и Бекъм четири години по-рано. Аржентина бе един от фаворитите за трофея, но ние имахме перфектен план за мача.

След края му нито един от аржентинците не се съгласи да разменим фланелките си. Вместо това към нас летяха храчки. Когато се прибрахме в съблекалнята, всичко избухна. Дори най-тихите футболисти като Сол Кембъл крещяха и куфееха."

На осминафиналите Англия отстрани Дания след комфортно 3:0, след което трябваше да се изправи срещу Бразилия.

"Играехме доста добре - казва още Милс. - Дори започнахме да си мислим, че ако победим Бразилия, ще можем да спечели световното. Говореше се дори за получаване на титли. Шегувахме се. Но срещу Бразилия нищо не тръгна, както бе планирано."

Въпреки че бе тормозен от контузия в бедрото, Оуен даде аванс на Англия в средата на първото полувреме, а в края му Ривалдо изравни. Тогава дойде и най-унизителният момент в кариерата на Дейвид Сийман, който остана безпомощен след онзи пряк свободен удар на Роналдиньо от над 25 метра. Дори изгонването на вечно усмихнатия бразилец около половин час преди края не помогна на "трите лъва".

"Говорим за "Златното поколение", но за мен Франция имаше "Златно поколение" тогава - смята Хески. - Само в моята възрастова група те разполагаха с Анри, Анелка, Трезеге, Галас, Силвестре и Саньол. А към тях може да добавите още Зидан, Виейра, Пти, Десаи, Тюрам, Бартез и Лизаразу.

Кой имаше "Златно поколение", а? Бразилия пък играеше с Ривалдо, Роналдо и Роналдиньо - нападателно трио от носители на "Златната топка"."

Най-болезненото за Англия обаче, бе, че на евентуален финал щеше да се изправи срещу Германия, която бе смазала преди по-малко от година.

Преди Евро 2004, за което островитяните бяха подсилени и от Уейн Рууни, Англия преживя един от най-сериозните си скандали. Рио Фърдинанд бе пропуснал да даде тест за допунг на тренировъчното игрище на Юнайтед. Версията бе, че е забравил за срещата и отишъл да пазарува. Но даде пробата ден по-късно.

ФА взе сериозни мерки и го изключи от националния отбор. Съотборникът му в Юнайтед Гари Невил се закани да обяви бунт и да бойкотира мачове на "трите лъва". Скочи и на новия шеф на ФА Марк Пилос, обвинявайки го, че просто иска да се докаже.

В крайна сметка, до бунт не се стига след намесата и на сър Алекс Фъргюсън, който разубеждава играча си. Самият Фърдинанд заявява, че се е чувствал некомфортно съотборниците му да жертват труда си заради него.

"Пресата ни разкъсваше и с право - спомня си Милс, който е най-отявленият противник на планирания бунт. - Накрая не стана нищо, нали? Огънаха се и играха. Много шум за нищо. Рио беше направил нещо нередно. Без значение колко нередно беше. В крайна сметка, той бе отстранен, а ние се класирахме за европейското."

На Евро 2004 Англия изглеждаше убедително, особено при победата с 4:2 над Хърватия. Походът им обаче отново бе спрян на четвъртфиналите. Този пък от домакина Португалия след изпълнение на дузпи, а пропуските за "трите лъва" бяха дело на Бекъм и Дарайъс Васел.

Ериксон така и не успя да намери най-добрия начин как да използва Скоулс, Лампард, Джерард и Бекъм в полузащитата си. Държеше на строгите линии на схемата 4-4-2, което доведе до отказването от националния отбор на Скоулс. Той бе едва на 29 тогава.

"Може би това бе основната причина за провала на "Златното поколение" - казва журналистът на "Таймс" Хенри Уинър. - Скоулс бе най-добрият футболист в онзи отбор. Ако разполагаш с талант като него, трябва да печелиш трофеи, но той се отказа още в самолета на прибиране от Португалия."

Без него Англия претърпя шокираща загуба от Северна Ирландия в квалификация за Мондиал 2006. На световното атмосферата в тима остана минорна, а първенството в Германия бе белязано от подвизите извън терените на приятелките и жените на английските национали.

Рууни се мъчеше да намери формата си след контузията, но вместо това бе изгонен на четвъртфинала срещу Португалия. Отново се стигна до дузпи, които отново донесоха разочарование за "трите лъва". Този път в грешници от бялата точка се превърнаха Лампард, Джерард и Джейми Карагър, който бе влязъл в 119-ата минута именно за да изпълнява наказателен удар. "Справях се перфектно в тренировките. Не бях пропускал повече от месец", каза след това защитникът.

Три поредни отпадания на четвъртфинали бяха приети като провал, което коства поста на Ериксон. На негово място застана Стив Макларън. АНглия загуби в Загреб и в Москва, а в последната квалификация и равен у дома срещу Хърватия щеше да е достатъчно за класиране на Евро 2008. "Трите лъва" загубиха, което доведе до нова треньорска смяна.

Невероятно, но "Златното поколение" не просто не успя да спечели трофей. То пропусна да се класира за голям форум, въпреки че голяма част от тях дори не играха в този решаващ мач срещу Хърватия.

Рууни, Оуен, Тери и Невил бяха контузени. Фърдинанд бе наказан за два жълти картона. На мястото на Коул игра Уейн Бридж, докато Бекъм се появи едва на почивката. Крилото изобщо не бе викан в началото на тези квалификации, след което бе върнат в състава, но оставен на пейката за този така важен мач.

"Някои футболисти смятаха, че като оставя Бекъм на пейката, иска да покаже, че той е шефът - казва още Уинтър. - Но съвсем скоро стана ясно, че никой от играчите не смяташе Макларън за особено качествен специалист. Решението за назначението му бе смешно. Той беше добър треньор, но слаб мениджър."

Това бе краят на едно десетилетие, започнало с огромни надежди, но завършило с абсолютно фиаско. "Златното поколение" се оказа непосилен етикет за играчите, за които винаги ще се помни, че не успяха да осъществят потенциала си.

"Можехме да спечелим нещо с играчите, с които разполагахме - казва още Хески. - Но все успявахме да попаднем на отбори, които бяха по-добре организирани и по-сплотени от нас."

"Тактически решения, проблеми с медиите, натовареността през сезона - всичко това спъваше постоянно "Златното поколение" - завършва Уинтър. - Отборът като колектив имаше по-малко качество от съставните си части.

Англия можеше да спечели Евро 2004. Отпадането на Мондиал 2006 също бе разочароващо. Играчите бяха изтощени след дългите сезони. Мишел Платини бе казал, че английските футболисти изглеждат като лъвове през зимата и като агнета през лятото. И беше прав.

Съчувствам им, защото бяха готини момчета, които не успяха да постигнат това, което можеха. Ако бяха някои гадняри, нямаше да им симпатизирам, но те бяха добри момчета и знам колко ги болеше. Слагаха си го на сърцето."

Когато Германия бе разбита с 5:1 в Мюнхен, изглеждаше така сякаш Англия най-накрая щеше да спечели нещо за първи път след 1966-а. Вместо това, първото десетилетие от новия век се превърна в десетилетието на несбъднатите мечти и пропилените възможности.

Най-четените