Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Арсенал за малко не завладя света

Когато Арсенал за малко не завладя света Снимка: Getty Images

Подът на летище "Шарл дьо Гол" не е най-удобното място за спане. В два през нощта на 18 май 2006 година всички седалки на летището са заети. Няма и багаж, на който да отпуснеш глава. Кой фен пътува с багаж по мачове? Никой, още по-малко тези на Арсенал, които бяха в Париж да гледат своите любимци на финала в Шампионската лига.

Всички вечерни полети са отдавна отлетели. До най-ранния следващ от Франция за Англия остават няколко часа, а на английските привърженици, дошли за да наблюдават мача на годината в клубния футбол, не им е до празнуване по улиците на френската столица.

Оригиналните планове бяха точно такива, но след това, което се случи, празненствата са последното, за което се сещат. Сънят е най-лесният начин за справянето с реалността.

***

Това бе едно от най-необикновените приключения. Последният, който бе вкарал гол на Арсенал в Шампионската лига, бе Аякс още във втория кръг на груповата фаза. 10 последователни чисти мрежи - рекорд в най-престижния европейски клубен турнир, постигнат въпреки липсата на ясен ляв бек.

Противникът на "артилеристите" за финала бе Барселона. Тимът на Франк Рийкард тъкмо бе спечелил Ла Лига, без да си дава много зор, завършвайки на 12 точки пред големия противник Реал Мадрид. Каталунците вече бяха отстранили Челси на Жозе Моуриньо, Бенфика и Милан и бяха водени от Роналдиньо и Самуел Ето'о, които имаха общо 12 гола и осем асистенции от началото на турнира.

Арсенал поне беше сигурен, че и през следващия сезон ще играе в Шампионската лига. Месеци преди края на сезона в Премиършип нещата стояха доста различно. В Арсенал знаеха, че дори три победи в последните кръгове може да не са достатъчни да влязат в Топ 4. Трябваше да се надяват на издънка на Тотнъм.

В онези години "шпорите" рядко изненадваха и направиха това, което се очакваше от тях - издъниха се. За загубата им от Уест Хем може да се напише много. Няколко футболисти не успяха да вземат участие в двубоя, защото се разболяха. Така и не се разбра точно от какво, въпреки че от клуба проведоха свое разследване и дори вземаха проби от изпражненията им. Поне феновете на Арсенал бяха доволни, че отново са пред градския съперник.

И тръгнаха за Париж с високо вдигнати глави. Но само 18 минути след първия съдийски сигнал дойде най-лошото. Коло Туре и Сол Кембъл изпуснаха един пас на Роналдиньо към Ето'о, който бе повален от излезлия малко пред Йенс Леман наказателното поле.

Ако съдията Тере Хауге не бе прибързал да надуе свирката, а вместо това бе пуснал авантаж, Людовик Жули щеше да прати топката в мрежата. Вратарят на Арсенал пък щеше да получи само жълт картон. Но реферът реши друго - пряк свободен удар на границата на пеналта и червен картон за германския страж.

Когато вратар получи червен картон, играчите, които напускат терена, са двама. Леман излезе, но същото трябваше да направи и още един полеви футболист, за да може в игра да влезе вторият вратар - Мануел Алмуния. Арсен Венгер избра това да бъде Робер Пирес.

Десет години по-късно французинът все още си спомня за този момент като за най-ужасния в кариерата си. "Беше кошмар. Спомням си го сякаш беше вчера. Знаеш, че трябва да излезе и друг играч, но изобщо не очаквах, че това ще бъда аз", разказва той пред "Екип".

Пирес отказа дори да погледне Венгер, когато двамата се разминаха покрай тъчлинията. Нито осъществи какъвто и да е контакт с него след края на мача. В Арсенал се надяваха да го убедят да подпише за още една година. Вместо това, още на следващия ден той замина за Виляреал.

Останалите на терена футболисти не бяха на обичайното си ниво. Тиери Анри пропусна златен шанс да даде аванс на Арсенал още във втората минута. Освободи се по перфектен начин от Рафаел Маркес, но след това от шест метра не успя да преодолее Виктор Валдес. Но дори останали с човек по-малко, успяха да поведат в резултата преди почивката.

Но ако Хауге бе видял нещата добре в 37-ата минута, Арсенал можеше да остане и с девет души на терена. Вече получилият жълт картон Еманюел Ебуе очевидно симулира, за да си спечели фаул отляво на наказателното поле на Барса. Вместо да му даде втори жълт картон, съдията отсъди фаул. Центрирането на Анри бе посрещнато от Кембъл, който скочи най-високо в пеналта и прати топката в ъгъла на вратата.

Невъзможната мечта на Арсенал бе на една ръка разстояние. "Артилеристите" удържаха преднината си до почивката, след това устояха и на първия залп на Барселона. Арсенал дори потърси втори гол. Фреди Люнгберг имаше добър шанс за това, но стреля над вратата. След това Александър Хлеб също не успя да намери очертанията, а Валдес за втори път се оказа твърде добър за Анри.

И тогава дойде студеният душ. Барселона вкара два в рамките на четири минути и обърна мача. Ето'о и Жулиано Белети се възползваха по най-добрия начин от асистенциите на влезлия като резерва Хенрик Ларсон, който е невъзпятият герой на този финал.

***

Два дни след финала Анри подписа нов четиригодишен договор. Французинът призна, че се е замислил дали да не напусне тима, но представянето на Арсенал във финала на Шампионската лига го било убедило в потенциала на клуба отново да се възроди.

"Никога не съм играл в Испания и никога няма - каза Анри тогава. - Това е последният ми договор." Венгер заяви нещо подобно: "В началото на седмицата имах две цели: да спечелим европейската купа и да накарам Тиери да остане. Успях да направя само едното, но то е по-доброто за бъдещето на клуба."

Но само година по-късно, в края на сезон, в който бе преследван от контузии и успя да вкара само 12 гола във всички състезания, Анри премина в Барселона. Арсенал, който бе спечелил пет трофея (седем, ако броим и двата за Къмюнити Шийлд), нямаше да спечели друг до 2014-а. Венгер никога повече не спечели титлата, нито достигна до друг европейски финал.

Както и феновете, лежащи на студения под на "Шарк дьо Гол" добре осъзнаваха, това бе краят на една ера. Сезон 2005/06 ще остане в историята, но в следващите 15 месеца гръбнакът на тима си тръгна. Не бе само Анри и Пирес. Ашли Коу, Денис Бергкамп, Хосе Антонио Рейес и Люнгберг също си тръгнаха. Венгер отново трябваше да започне да гради състава от нулата.

Достигането до финал в Шампионската лига е не само трудно, но може да донесе неочаквано много лоши последствия. Само тези, които са били там и са губили, знаят колко всъщност са били близо до мечтата и колко горчив е вкусът на провала.

Най-четените