Трифон Зарезан се свързва с няколко срамни народни поверия, всяко от които води до един и същи резултат - пияният лозар си "зарязва" носа, реже връхчето му. Така в колективното ни съзнание Трифон е весел пияница със зачервени бузи и бъклица вино в ръка.
Не много близо до образа на светец, но пък някак си симпатичен.
Всъщност Трифон Зарезан - вдъхновеният от Свети Трифон митичен образ - е изключително важен за българския фолклор още отпреди приемането на християнството.
На територията на днешна България от съвсем древни времена се сеят лозя и се произвежда вино, а заетите в тази дейност са със специален статут.
Виното като напитка има омайни и дори чудодейни свойства, както сочат и забележителности като Перперикон, то е било и неизменна част от древните ритуали.
Затова лозарите и винарите по тези земи открай време имат своите покровители, също толкова специални, колкото тях самите.
Преди това е бил гръцкият бог Дионис - богът на виното, лозарството, плодородието и забавлението. Когато народите на Балканския полуостров започват да приемат християнството, образът на Дионис във вярванията се припокрива с този на Свети Трифон, реална личност със способности на лечител.
Как точно става необичайното пренасяне на качествата на гръцкия бог към християнския светец остава до голяма степен загадка.
Най-вероятната причина е, че честването на Свети Трифон по време съвпаднало с Дионисиевите празници на виното и плодородието.
Февруари в поверията е специален месец, в който природата вече активно се пробужда. Това се празнувало с шумни пиршества с много вино, изобилни трапези и песни.
И макар че мъченикът Свети Трифон нямал нищо общо с виното, той бил набеден за новия повелител на винарите и лозарите.
Постепенно народът придал пълнокръвност на образа на Трифон и си създал историите със зарязването на носа, докато зарязва лозите.
Самото зарязване на лозите символично през февруари също датира още от времената на траките. Най-големите студове вече са преминали и е време лозите да бъдат освежени, като първото подрязване е само символично, за да е изобилна реколтата от грозде и да е руйно виното после.
Ритуалът си остава ревниво съхранен и до днес. Мъжете се събират на лозето, поливат го с червено вино за берекет и подрязват клонките за здраве и плодородие.
Следва угощение на лозето, отново с цел да се умилостиви Трифон Зарезан и да даде добра реколта.
В Северозападна България по време на пиршеството се избира Цар на лозята, който ритуално се полива с вино за плодородие. В Шопско пък е обичай лозарите да ходят цял ден с шепа сол в джоба, защото се смятало, че после виното ще стане сладко и вкусно.
В Мелник също се избира Цар на лозята, а самите клонки се зарязват точно по три пъти - веднъж за здраве, веднъж за берекет и веднъж за обилна реколта.
Има и още една интересна подробност - Трифон Зарезан по нов стил се пада на 1 февруари, а веднага след него идва Петльовден. И двата празника са подчертано мъжки и отдават почит както на мъжете, така и на изконно мъжки занимания, каквото са лозарството и винарството.
По този начин се образува тридневен цикъл от празници, посветен почти изцяло на мъжете и запазен до голяма степен и в наши дни.
А колкото до Трифон Зарезан - той е много повече от шеговитата история за отрязаня нос и веселяшката представа за подпийнал лозар.
Зад симпатичния фолклорен образ стои дълбок пласт от вярвания, които свързват човека със земята, с лозата и с крехкия баланс между труда и забавлението, между виноправенето и винопиенето.
И точно там е истинската сила на Трифон Зарезан - не в легендите за носа, а в способността му да събира хората около лозето и трапезата.
