Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мафия, самота и кокаин - тъжният край на Малкото слонче

Събота е. Датата е 14 февруари. Свети Валентин в Италия е денят, който споделяш изцяло с любимия човек. Но в хотел "Ле Росе" в Римини, един от гостите е сам в апартамента си. И се държи, според думите на пристигналите в хотела извън сезона влюбени двойки, "истерично и нервно" в петъчната вечер.

Той е там от пет дни, някои го разпознават, други просто са леко изплашени от неговото поведение.

Съботната сутрин започва с три поредни телефонни обаждания от апартамент 5D към рецепцията. Оплакванията от госта са, че от съседната стая вдигат твърде много шум. А тя е празна. Около 11:00 часа идва последното от трите обаждания с искане да бъде извикана полиция.

В следващите почти осем часа нито звук не идва от апартамента. Вратата му не се отваря. Привечер управителят настоява да се провери какво се случва с госта в 5D, който е звънял сутринта настойчиво за въображаеми проблеми със съседите. И после цял ден не е излязъл. Да се провери, но деликатно.

Момче от персонала отива и под предлог, че иска да смени кърпите и спалното бельо, почуква на вратата. Няма отговор. 10 минути по-късно, след консултация със собственика на хотела по телефона, вратата е отворена, като са избутани и мебели, които я барикадират отвътре.

На леглото лежи в локва от собствената си кръв гостът на апартамента. Марко Пантани, когото цяла Италия обича лудо, е мъртъв.

Годината е 2004-та, а Пирата, както го знае светът, е само на 34. Само на 34... Едва шест години по-рано Малкото слонче, както пък го наричат галено от Сардиния до Триест всички идолизиращи го италианци, е спечелил "Тур дьо Франс".

Вестта за смъртта му навръх Свети Валентин смразява страната с незапомнен ефект. С дни това е новина номер едно, две и три в емисиите. Както обикновено се случва, оказва се, че една толкова популярна публична личност е криела тайни, далечни за хората извън най-близкия му кръг. Италия е в шок. Светът на спорта - също.

***

Марко е странно дете, ако използваме описанието на най-добрия му приятел от тези години. Ако имахте възможност днес да питате Пантани, той е бил единственият му приятел. Свадлив и трудно допускащ до себе си други деца, малкият е записан в местния колоездачен клуб от родителите си. Той е от региона, в който отнема живота си на онзи фатален Свети Валентин. Роден и израснал в Чезена, на 40-ина километра от Римини, на брега на Адриатика.

Колоезденето е неговото спасение. С характеристики на асоциален тийнейджър, това е начинът му да се изрази пред света. Нещо повече - намира и своето място там като се специализира в катеренето. Той е крал на планините, където обикновено си сам. Тръгваш срещу съперниците и баирите, разчитайки само на себе си и силите си.

Висок само 1.72 м, със състезателно тегло от 57 килограма, Пантани е създаден за катерач. Леко прегърбен, винаги каращ с изнесено над седалката тяло, особено при набиранията по височините, той става Малкото слонче за италианците. Фигурата му, силуетът му напомнят на такова.

Световните медии го наричат Пирата заради кърпата върху голата му глава, обеците и леко хипарския вид.

На 24 години участва в първия си "Тур дьо Франс" и става трети, а освен това печели първата от двете си награди за "най-добър млад колоездач" в обиколката. През същата година (1994-та) е втори в генералното класиране на "Джиро"-то на Италия, като печели и първия си етап там. Мечтата му от дете е да вдигне трофеите в тези две надпревари. И тръгва към нея, като пътят минава през планините.

Чака четири години за великия си момент. През 1998 г. Марко Пантани е шампион на Обиколките на Италия и Франция, постигайки дубъл, който и до днес са правили само седем състезатели в цялата история. Имената са знаменити: Копи, Анкетил, Меркс, Ино, Рош, Индурайн, Пантани.

35 години след онзи триумф, само един италианец е печелил "Тур"-а - Винченцо Нибали.

***

Как от Еверест през 1998-а, Малкото слонче стигна до локвата кръв, в която завърши жизнения му път само шест години по-късно?

Мадона ди Кампильо, 5 юни 1999 г. В ранните часове на утрото полиция влиза в хотела на отбора "Mercatone Uno-Bianchi" и извежда аса Пантани. Съотборниците му излизат на балконите и го аплодират, докато е воден към участъка. Те са видели как пет дни по-рано Марко е скъсал верига на велосипеда по време на изкачването на Пиемонт, но се е върнал на трасето и е изпреварил 52-ма (!) колоездачи пред себе си, за да спечели етапа.

Той води с близо пет минути аванс при оставащи само два етапа в "Джиро"-то и със сигурност ще го спечели за втори пореден път. Не, няма.

Оказва се, че в пробата на Пирата в онази сутрин има завишено ниво на червени кръвни телца. Хематокритът му е с два процента над нормата (не бива да е повече от 50%) и следва дисквалификация.

Шокът е огромен, защото само ден преди въпросният етап в Мадона ди Кампильо е направен същият тест и в резултата няма завишени норми.

Същото е и в следобеда след дисквалификацията, когато отборът му иска нова проба.

Показателно е, че наказанието на Пантани не е година или две извън колоезденето. А 15 дни...

"Не знам дали някога ще се възстановя от това", признава пред камерите на италианските медии. Съсипан е. Човекът, който в планините атакува и "изяжда" съперници като Ян Улрих и Ланс Армстронг, е сринат и победен от два процента над нормата.

Обяснението е наложително.

В онези години няма надежден и точен тест за новия допинг, който вече се използва в спорта - ЕПО (кръвен допинг). И се приема, че в рутинния здравен тест, ако нивото на червените телца е над 50%, трябва да бъдеш временно отстранен с превантивна цел. Практически Пантани не е уличен, че е взимал стимуланти. Просто не е сигурно, че не го е правил, заради което губи "Джиро"-то. Това е началото на края.

Следват мрачни години. Малкото слонче съвсем скъсва с околния свят, практически се обрича на самота.

На моменти показва признаци на лудост, раздразнителност. Започват слухове и публикации около личния му живот, защото за него не се знае почти нищо официално. И за това, че е посегнал към субстанция, различна от ЕПО. Вероятно запознанството му с кокаина е от по-ранен етап в живота на колоездачната звезда, но сближаването им става някъде след удара, който Марко понася в Мадона ди Кампильо.

Цели четири години обикаля съдилищата и търси справедливост за изпусната титла на "Джиро"-то. Не успява да я намери. Връща се в колоезденето и печели два етапа през 2000 г. на "Тур"-а, когато отново е неудържим в планините. Но славата му върху велосипеда гасне.

През 2001-ва в стаята му в хотела по време на "Джиро"-то са намерени следи от инсулин, но това не е наказуемо деяние, дори да е имало такъв. Самият той казва, че "някой е опитал да подхвърли нещо, но не му се е получило". Това не са времената на Netflix в колоезденето, няма камери из хотелските стаи и... навсякъде. Почти година след този случай италианската федерация го наказва за осев месеца, но той обжалва и печели, защото липсват доказателства, че е взимал допинг. Отново.

След смъртта му много от мистериите, които се създават като мъгли около личността му приживе, се поразбулиха. Някои обаче станаха още по-гъсти.

Погребението му е национална новина. 20 хил. се събират по улиците на Чезенатико, предградието на Чезена, където е израснал. Изпращат своя Елефантино (Малкото слонче) в последния му път. Нито един от тях не вярва и на една дума за допинга. Мнозина вярват, че смъртта му е насилствена, а не самоубийство.

Майка му Тотиня крещи към хората от медиите наоколо: "Вие го убихте! Защо сте дошли, как смеете?!"

Разследването и аутопсията са категорични: Смъртта е от свръхдоза кокаин. През 2016-а обаче случаят бе отворен отново и по искане на членове на семейството, се разгледа версията, че Марко е бил пребит и принуден да предозира с кокаин, което е довело до смъртта му. Че обажданията към рецепцията са дошли, защото няколко мъже са опитвали да влязат в апартамента му в този момент. И са успели да го направят.

Тогава тази теория е отхвърлена - няма нито едно свидетелско показание на хората от хотела, че е имало следи от насилие в апартамента или по вратата му. Нито пък полицията е намерила отпечатъци, различни от тези на Пантани.

Но съмненията не изчезнаха.

През 2021-ва се появи нова теория, за която в Италия се говори от 19 години - повече неофициално. Дългата ръка на мафията.

Пантани говори в едно от малкото си интервюта между 1999-а и случката на "Джиро"-то и смъртта си, че "някои хора не искаха да спечеля". Не казва нищо повече. Но се разбира какво намеква.

Разследващият журналист със сериозна репутация Лоренцо Бодреро казва следното по темата:

"Това не са само слухове. Това е напълно вероятно и нито е първият, нито последният такъв случай в спорта. Пантани е загубил "Джиро"-то през 1999-а заради огромните залози на "черно тото". Тук идва името на Фабио Мирадоса, а то е ключово в цялата история около Пирата. Това е човекът, който е снабдявал Марко с кокаин. Той признава пред полицията при разпитите, че е убеден, че спортистът не е починал от свръхдоза. Да, Пантани е употребявал кокаин, но не в такива дози и толкова често, че да се убие с него.

"Той търсеше доказателства за нещо, но и бягаше от нещо", твърди дилърът, който с годините става и приятел с Пирата. Да, не е най-надеждният свидетел на света, но...

Също така идват разследванията на комисията "Анти Мафия" със заловените босове на Камората в Рим. Един от тях говори открито за залозите в спорта и как през 1999-а е чул от друг такъв: "Ако имаш пари за залагане, заложи срещу Пантани. Той няма да стигне до Милано (там е финалът на Обиколката)."

Мат Рендъл, който е биограф на Пантани, наскоро разкри пред BBC, че не е особено доверчив към тази теория на конспирацията:

"Когато Камората иска да нагласи спортен резултат, нищо не може да ги спре. Но те едва ли ще се свържат с лабораторията в Комо, за да подкупят хора и да подменят пробата на Марко. Не вярвам в тази история."

Само че един по-вещ по темата човек, а именно шефът на комисията "Анти Мафия", вярва. И то говори доста открито по темата преди година.

"Възможността Камората да е нагласила резултатите на поне няколко състезания от Обиколката на Италия е напълно сериозна - казва Никола Мора. - Не можем да заключим категорично, че е така, но има твърде много аномалии в пробите, описани по дни, особено за 1999-а. Най-малкото, пробата на Пантани е маркирана с името му, когато е задържан в хотела. А по това време се приема всички проби да са анонимни и едва, когато има някакво конкретно обвинение или нарушение, да се разкрива самоличността на състезателя. Но и това не е достатъчно доказателство. Но е странно, че името му седи там в 7:46 ч. сутринта."

Е, възможно ли е мафията да има нещо общо със смъртта на човека, който продължава да буди съмнения около нейната намеса в спорта?

Професор Джузепе Фортини от Университета в Болоня е патологът, който е извършил аутопсията и е описал резултатите от нея. Той твърди, че в тялото на Пантани се е съдържал кокаин, който е шест пъти над смъртоносната доза. Това е количество, което е почти невъзможно физически да вземеш съзнателно сам. Да, Марко е бил в депресия, вероятно е имал халюцинации... Но това е твърде много. Кой би го направил?

Мирадоса, приятелят-дилър, хвърля и най-сериозните съчки в камината на цялата тази мистерия.

"Видях снимките от стаята, в която е намерен Марко. Който е подготвил цялата тази сцена, не е бил наясно. Марко не шмъркаше кокаин, а е направено да изглежда така, сякаш е изшмъркал цяла тава. А той го пушеше. В тази стая няма нужния апарат за това. А това ми говори, че Пантани не е отишъл в този апартамент да взима кокаин. Но този, който го е убил, не е знаел тези детайли."

Да, един наркодилър не е свидетелят, в който всеки съд сляпо ще повярва. Но съмненията остават. Вече 19 години мистерията с любимото на цяла Италия Малко Слонче витаят над смъртта му.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените