Някаква мистериозност обгръщаше Марсело Биелса по време на периода му в Лийдс. От неговата радикални методи и тактика до неразгадаемата му личност - аржентинецът е сред най-очарователните мениджъри във Висшата лига през последните години.
Ел Локо беше един от малкото треньори в историята на английския елит, който използваше преводач, поддържайки здравословна дистанция между себе си и медиите, което засилваше загадъчната му привлекателност.
Такъв беше и случаят с Маурисио Почетино, един от най-известните възпитаници на Биелса, когато пристигна в Саутхемптън през януари 2013 г. На мнозина изборът на ръководството на южняците за заместник на Найджъл Адкинс след противоречивото му уволнение се струваше изненадващ. Още повече, че слабото владеене на английски език от страна на специалиста беше съществен проблем. И той имаше нужда от помощ.
Давид Салас - преводач, който живееше в Лондон вече десетилетие се яви с добри препоръки пред клуба и получи работата. Плюс за неговата кандидатура беше, че имаше добри футболни познания, тъй като беше озвучавал телевизионни материали за Шампионската лига и беше помагал на не един и двама испаноговорящи играчи и мениджъри по време на интервюта и пресконференции.
"Ако трябва да съм честен, нямах никакъв опит в това да превеждам на живо за голям клуб, и то на постоянна база. Но напредвах в работата и се сблъсквах с невероятни хора и клубове и посещавах страхотни стадиони. Беше наистина интересно. От самото начало се отнасяха към мен като към един от тях и това беше приятно", казва Салас, който е роден в Испания, но прекарва част от детството си в САЩ.
"Маурисио ме улесни много. Той беше много земен, много достъпен и много симпатичен. Винаги ме прегръщаше преди мач, питаше ме как съм аз, как е семейството ми... Той просто беше много мил човек."
Комуникацията е жизненоважна част от футбола, а между треньора и преводача има химия. Така Салас е неотлъчно до него при медийните му изяви както у дома, така и при гостуванията.
И без да го е искал, Давид трупа популярност като "сянка" на един от мениджърите във Висшата лига.
"Не съм от най-общителните хора, но открих, че ми е много лесно да съм пред обективите на камерите и пред записващите устройства на журналистите. Наслаждавах се на предизвикателството - споделя преводачът. - Беше доста сюрреалистично. След мач отивах с приятел за по бира в пъба и като ме покажеха по телевизията, всички възкликваха: "О, ето го Давид!". Няма да лъжа, чувствах се добре."
Почетино бързо опровергава скептиците и успява да спаси Саутхемптън от изпадане с впечатляващи победи над Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Английският му се подобрява от ден на ден, но все пак не иска да рискува да допусне някоя глупава грешка под напрежение или пък думите му да бъдат изтълкувани погрешно. Отделно - вярва безпрекословно на Салас и иска да го има около себе си.
"Поч не се чувстваше достатъчно уверен. Мисля, че знаеше точно какво се казва и как да отговори, но понякога журналистите задават трудни въпроси или се опитват да измъкнат определен отговор. Каза ми: "Имам нужда от теб за още един сезон." И беше много добра година за Саутхемптън, така че съм щастлив, че бях там, за да го изживея."
Мениджърът на "светците" печели уважение със своята човечност и ентусиазъм, а хората около него се чувстват уважавани и ценени.
Така Салас често е канен на вечеря след мачовете, а сред скъпите му спомени е едно вечерно излизане с Почетино и Майкъл Оуен, на което на по чаша червено вино се шегуват за леката дузпа, която бившият английски нападател си спечели срещу Аржентина на Световното първенство през 2002 г.
В един иначе успешен за клуба период оставката на директора на Саутхемптън Никола Кортезе е на път да взриви обстановката. На "Сейнт Мерис" кипи от спекулации, а една от тях е, че Почетино ще напусне клуба заедно с шефа. Салас е пределно наясно, че аржентинецът може да бъде "подхлъзнат", когато се изправи пред представителите на пресата и кръстосания им разпит.
"Спомням си, че Маурисио ме погледна в очите и ми каза директно: "Постарай се да превеждаш думите ми едно към едно с това, което казвам." Трябваше да бъда изправен на нокти. Поч нямаше нищо общо с цялата тази суматоха, но това си беше труден момент и имаше огромен медиен интерес."
Салас преодолява успешно това препятствие и прави същото всеки път, когато Саутхемптън изпадне в криза. Независимо от резултатите, коментарите на Почетино винаги са премерени и убедителни. Аржентинецът е наясно колко е важно да се предадат правилните послания на привържениците.
"Това, което ми харесваше в Маурисио, беше, че той винаги спазваше етикета, не се палеше и не повишаваше тон. Дори когато го притискаха с трудни въпроси, той винаги запазваше самообладание. Поч знае как да се справя с медиите, а това улесни работата ми, защото нямаше място за недомлъвки."
Директният подход на аржентинеца понякога се оказва и доста забавен.
Като случая с контузията на Деян Ловрен в чувствителна зона на тялото. Репортерите питат как е хърватинът, а Почетино казва, че е бил "настъпен по топките". А Салас трябва да превежда дума по дума. Нали такава е уговорката? Прави го, а залата избухва в смях. "Беше странен момент, но всички изпопадаха от столовете си", спомня си преводачът.
Саутхемптън процъфтява под ръководството на Почетино, играейки отличен футбол по пътя към осмото място в първия му пълен сезон. Това не остава незабелязано от лондонския Тотнъм и през пролетта на 2014-а поема към столицата, извеждайки "шпорите" на следващо ниво в развитието им.
Въпреки че трансферът слага точка на сътрудничеството между мениджъра и преводача, приятелството им остава завинаги.
"Много съм щастлив за Маурисио. Няма как да не му пожелая още повече успехи. Наистина е забележително докъде стигна. Заобиколен е от добри хора и вярва сляпо на своя екип. Те са му като семейство. Изненада ме колко сплотена е тази общност и как ме приеха бързо, идвайки от един външен свят - казва Салас, който след Англия отива за кратко в Ню Йорс и се завръща в Испания, където е и до днес. - Страстта на феновете във Великобритания е огромна. Лично аз се смятам се върл фен на "светците". Много се натъжавах, когато отборът губеше, и често ходех да ги гледам, сливайки се с тълпата. Все още поддържам връзка с някои хора в клуба."
