Берлин, 2006-а. Финалът на Световното първенство. Селекционерът на Италия Марчело Липи трябва да избере петима играчи, които да изпълнят дузпите срещу Франция.
Андреа Пирло, Марко Матераци, Даниеле Де Роси и Алесандро Дел Пиеро са ясни. Търси се още един.
Нападателите Лука Тони и Винченцо Якуинта са очевидните опции, а капитанът Фабио Канаваро, който се радва на най-добрите си дни, също е стабилен вариант.
Липи обаче избира... Фабио Гросо. Хората потъркват невярващо очи пред телевизорите си, а дори левият бек на "адзурите" не може да повярва. Наставникът все още помни смаяното изражение на лицето на футболиста, който плахо възкликва: "Но, тренер, защо аз?!"
Липи обаче е непоклатим в избора си. И определено има защо.
Гросо е този, който печели късната дузпа, която осигурява победата над Австралия на 1/8-финалите.
Гросо е този, който пронизва германците в 119-ата на 1/2-финалите.
И Гросо ще е този, който ще подпечата световната титла на "скуадрата" с точен удар от бялата точка на финала. Без значение, че не е изпълнявал от 11-те метра, откакто играе в Серия "С2" с екипа Киети...
Но след това в кариерата на Фабио се случват много неща, за да се стигне и до главното вълшебство в живота му.
Самият факт, че играе на финал на мондиал, е абсолютно поразителен.
Гросо напуска Киети през 2001-ва, за да се присъедини към Перуджа, и за първи път да вкуси от футбола в елита. Представя се убедително и му изпращат първа повиквателна за националния отбор през април 2003-та, но само десетина месеца по-късно е продаден на втородивизионния Палермо.
Трансферът изглежда противоречив и крачка назад за един млад футболист, който не крие амбициите си, но преместването в Сицилия се оказва съдбоносно за бранителя.
С негова помощ Палермо стига до промоция в Серия "А", а той се превръща в един от най-добрите леви бекове на Ботуша в двата сезона преди Световното първенство.
И все пак самият Фабио не храни големи надежди, че ще играе много на шампионата на планетата в Германия.
На него, както и на всички останали, им е ясно, че попада в състава като дубльор на Джанлука Дзамброта.
Преди старта на мондиала обаче асът на Юве е сполетян от контузия и Гросо излиза на терена в първия мач на "адзурите" в групата срещу Гана (2:0).
Срещу Щатите сяда на пейката, но пък Кристиано Дзакардо е трагичен на десния бек и тактикът Липи решава да промени нещо за последния двубой в предварителния поток срещу Чехия (2:0).
Така Гросо застава на обичайната си позиция, а поливалентният Дзамброта е преместен отдясно, за да запълни празнината, оставена от натирения Дзакардо.
С нова суха мрежа и 7 т. актив "скуадрата" изпреварва Гана и се класира напред като лидер на група "Е".
Първият му голям принос в офанзивен план си остава леко чувствителна тема сред австралийските фенове, които все още твърдят, че той се е "гмурнал", за да спечели дузпата, която Франческо Тоти реализира, за да изпрати Италия на 1/4-финалите. Но от днешната перспектива това едва ли има огромно значение. Самият Фабио казва, че е "потърсил контакт", но можем ли да го съдим?
Нищо противоречиво обаче няма в историческия му гол срещу Германия на 1/2-финлите в предпоследната минута на второто продължение, последван от още един на Дел Пиеро.
Андреа Пирло асистира на Гросо, а бившият бранител никога няма да забрави този момент.
"Когато видях, че топката е в Андреа, шансовете тя да достигне при мен се увеличиха - обяснява той пред La Repubblica. - Понякога Пирло не те поглежда изобщо, но почти винаги намира идеалния момент, за да ти подаде. Имах чувството, че ще стане точно така и наистина стана. Целех се в ъгъла, без да гледам към вратата, представяйки си къде искам да пратя топката. За щастие, представата ми се оказа точна."
Който си спомня този момент, също ще го помни винаги. Както и радостта на защитника.
"Не мога да повярвам! Не мога да повярвам! Не мога да повярвам!", крещи той с изопнати на врата жили, докато се радва, ако някога сте се чудили какво изрича пред света в момента на лудата радост.
"Всичко, което таях вътре в себе си, излезе наяве в този момент. Никога не бях и мечтал, че ще играя в толкова важен мач", спомня си героят на "адзурите".
Но това е само прелюдията към кулминацията. Блестящото му представяне и голът му довеждат до това, че Гросо ще играе и в още по-важен двубой само няколко дни по-късно... Всъщност в най-важния мач във футбола.
И най-забележително е, че отново левият бек на Палермо ще влезе в ролята на главния герой.
Червеният картон и главата на Зидан срещу Матераци може и да са най-паметните моменти от онзи луд финал в Берлин, но Фабио е невъзпятият му герой.
Когато се обръща към Липи със смутеното: "Но, тренер, защо аз?!" преди изпълнението на дузпите, великият треньор му отговаря: "Защото ти, моето момче, си човекът, който решава нещата в последните секунди!".
Нататък е история.
"Отправяйки се към бялата точка, бях изпълнен с желание този изстрел да ни осигури това, което заслужавахме", спомня си бранителят.
Когато се засилва, няма и помен от мислите тип "защо аз?". Липи го е убедил, че той е човекът и вратарят Фабиен Бартез става безучастен свидетел на това как левият бек на Палермо го преодолява с цената на световната титла.
Следва нов луд спринт, като онзи срещу Германия, и обезумяване от радост.
Съжалява само за едно - че не е изтичал директно към Джиджи Буфон - съотборника, с който е почти неразделен през 50-те си дни в рая през лятото на 2006-а.
"Опитвал съм се много пъти и ще продължа да се опитвам да опиша онова чувство - сподели Фабио наскоро. - Но никой никога няма да ме разбере, ако не го е изживял."
Самият Гросо все още трудно го проумява. И понякога е принуден да се щипе по ръката, за да се убеди, че всичко това не е сън. Да се убеди, че след Андреа Пирло, Марко Матераци, Даниеле Де Роси и Алесандро Дел Пиеро на онази бележчица в Берлин бе изписано неговото име.
