Хорст Кьопел слага началото на най-успешния период в историята на Борусия Дортмунд. През 1989 година начело на тима той печели Купата на Германия, а впоследствие Суперкупата. След него Отмар Хицфелд качва "жълто-черните" в клуба на най-големите в Европа.
Финалът през 1989 срещу Вердер на Олимпийския стадион в Берлин е като домакинство за Борусия. 2/3 от феновете по трибуните са в жълто-черно.
"Норберт Дикел беше контузен няколко поредни седмици и вечерта преди мача президентът Герхард Нибаум дойде в стаята ми и ме пита ще играе ли Ноби. Аз самият нямах отговор на въпроса и почти не спах цялата нощ. Накрая реших, че ще рискувам, за да вкарам някаква свежест в нападението. Изоставахме с 0:1 и бях решил да го сменям на почивката, а той взе, че изравни. В началото на втората част вкара за 2:1, след това асистира за третия гол. Пълна лудница - спомня си Кьопел. - След успеха 300 хиляди изпълниха улиците на Дортмунд (тогава населението на града е 600 хил - б.а.)."
Това е и най-значимият успех в кариерата на германеца като наставник. Като помощник-треньор съдбата му дава възможност да работи с три от най-големите величия в професията - Ринус Михелс, Юп Хайнкес и Франц Бекенбауер. С първия работи в Кьолн, с втория в Айнтрахт Франкфурт, а с третия - в националния отбор на ФРГ.
"Михелс беше изключителен. Искаше отборът му не просто да играе офанзивен футбол, но и да печели красиво", обобщава философията на холандеца Кьопел.
С Хайнкес двамата работят около девет месеца и имат в състава двама от най-големите техничари не само в Бундеслигата, но и в света по това време - Антони Йебоа и Джей Джей Окоча.
"Пичовете постоянно играеха по нервите на Юп. Спомням си, че веднъж на тренировка Йебоа отказа да влезе в квадрата, защото му било уморително преди мач. Хайнкес пощуря и си подаде оставката на 1 април 1995 г. Хората си помислиха, че е майтап, но си беше самата истина", разказва Кьопел.
Той е асистент на Бекенбауер на световното в Мексико през 1986. Според мнозина в Германия без него финалът за ФРГ не би бил възможен.
"Бях разучил къде мексиканците изпълняват дузпите си и при изпълненията отидох в центъра и подсказвах на Тони Шумахер в каква посока да се хвърля. Успя да хване две", добавя Кьопел.
ФРГ печели с 4:1, а впоследствие губи финала от Аржентина на Диего Марадона с 2:3.
С този период с националния отбор е свързана една от най-култовите истории в кариерата на германеца. ФРГ гостува за приятелски мач на Чехословакия, а в Прага се изсипват 8 хил. източногерманци, за да вземат автографи от Матеус, Тони Шумахер и останалите.
"В един момент на полицията ѝ стана твърде "шарено" и започна да си проправя път сред феновете с юмруци. Явно едно от ченгетата ме взе за фен и ме нокаутира", сеща се със смях за случката Кьопел.
Самият той е интересен чешит още като играч.
Заради голямата си уста изиграва едва 11 мача за Бундестима. Или поне така смята той.
През 70-те е водеща фигура в състава на Борусия Мьонхенгладбах. С "жребчетата" нападателят печели пет титли на страната и два пъти триумфира с Купата на УЕФА.
Привлича и вниманието на Ринус Михелс, който го иска в Аякс. При това в златната ера на клуба от нидерландската столица - през 1971 година. Кьопел дори подписва предварителен договор, отива в Амстердам със съпругата си, за да изберат жилище. И се връщат.
Причината - настаняват ги в панелка и жената бързо е ударена от носталгията. Така няколко дни по-късно се връщат в Западна Германия и Хорст преминава в Щутгарт.
За по-сериозна кариера в националния отбор го спира собствената му глупост. И артистична натура.
Един ден в присъствието на журналисти решава да имитира селекционера на ФРГ Хелмут Шьон. Изиграва сценка и със страхотен саксонски акцент отговаря на въпроса "Как бихте коментирали отказа на близнаците Кремерс да се явят за следващия мач?".
"Радвам се, че не са тризнаци", е хитовият отговор на Кьопел в стил "Шьон", който на следващия ден излиза във вестника. Разгневеният селекционер звъни на футболиста и му дръпва конско, след което никога повече не го вика в състава.
Историята на Кьопел е свидетелство за това, че дребният шрифт трябва да се чете задължително.
Като играч на Мьонхенгладбах подписва договор с фирма производител на перуки. Започва да носи тупето, но в един момент му писва и решава да го махне. От фирмата му размахват подписания договор. А в него с дребен шрифт пише, че при отказ да се носи перуката се дължи огромна глоба. И така Кьопел ходи и играе с тупе три години...
След кариерата си в Германия отива да опита късмета си в Канада, където играе за Ванкувър Уайткапс.
"Там беше единственият случай, в който съм умирал от страх. Бяхме на гости на вилата на едно от момчетата и аз излязох да се облекча сред природата. На няколко метра от мен се изправи огромна мечка-гризли. По-бързо не съм пикал в живота си", завършва Кьопел.
