Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Осъществих мечтата си да заиграя в любимия Ливърпул, но тогава направих най-голямата си грешка"

На 32 Ламбърт получи шанса да заиграе в родния си Ливърпул - цели 17 години след като беше освободен от академията на клуба. Но неговата приказка не завърши с хепиенд Снимка: Getty Images
На 32 Ламбърт получи шанса да заиграе в родния си Ливърпул - цели 17 години след като беше освободен от академията на клуба. Но неговата приказка не завърши с хепиенд

Понякога мечтата на човек се сбъдва, когато той вече е загубил всякаква надежда, че някога ще я осъществи.

Такъв беше случаят на бившия английски национал Рики Ламбърт, когато той получи шанса да играе за любимия си клуб Ливърпул цели 17 години след като беше освободен от школата на "мърсисайдци".

Историята му приличаше на приказка, която обаче нямаше щастлив край, защото Ламбърт прекара само един несполучлив сезон на "Анфийлд". 

Нападателят направи бленувания трансфер през лятото на 2014 г., когато изненадващо беше купен от Саутхемптън за 4 млн. паунда, и изигра 36 мача с червения екип, в които вкара три гола.

В Шампионската лига той се разписа при равенството 2:2 с българския шампион Лудогорец, а веднъж сложи и капитанската лента на Ливърпул в мач за Купата на лигата срещу Мидълзбро.

Така и не успя да се наложи като титуляр и през следващото лято напусна в посока Уест Бромич. След още две години се отказа от футбола като играч на Кардиф Сити и сложи край на една забележителна 18-годишна кариера с близо 250 гола във всички турнири.

Рики прекара доста години в по-ниските футболни нива, но си проправи път, за да запише голове във всичките четири водещи дивизии на английския футбол.

Стана и национал на Англия (макар и едва на 31 г.) и се разписа още в дебюта си срещу Шотландия, по-малко от три минути след появата си на терена. Беше и част от състава на Рой Ходжсън на Мондиал 2014. 

В Саутхемптън бяха най-хубавите му години, но пък единственият сезон в Ливърпул му е оставил ярки спомени и истории за разказване.

Връщайки се назад, Рики Ламбърт си припомня горчивите чувства от престоя на "Анфийлд" и признава коя е била най-голямата му грешка.

"Винаги съм мечтал да играя за Ливърпул, но мислех, че шансът това да се случи вече си е отишъл", радваше се нападателят, когато трансферът стана факт.

Някога прекарал пет години в школата на клуба, Рики първоначално изобщо не вярвал, че "червените" имат интерес към него. 

"Бях в Саутхемптън, агентът ми звънна и пита "Седнал ли си?" Бях в леглото, надигнах се, а той ми каза "Ливърпул се интересува от теб." Отговорих му просто "Майната ти", но той настояваше, че е сериозен", спомня си Ламбърт.

"Не можех да кажа на никого. Приятелите още не са ми простили! Слуховете вече плъзваха, а те ме питаха дали е вярно. Естествено, че не можеха да повярват. Беше лудост, беше мечта".

Твърде големият ентусиазъм обаче му изиграва лоша шега, когато трябва да се присъедини към новия си отбор след участието на Световното първенство. 

"Първата ми подготовка с Ливърпул беше една от най-големите грешки, които някога съм правил. Мениджърът Брендън Роджърс даде на мен, Стивън Джерард и останалите национали на Англия към пет седмици почивка, за да се възстановим и да се върнем по-късно от всички останали".

"Аз заминах на ваканция с жена ми и децата, но после се върнах, защото исках да бъда във възможно най-добра форма като играч на Ливърпул".

"Така че почивах само две седмици и после стартирах още с първата група в Ливърпул. Беше огромна грешка. Скоро вече си мислех "По дяволите". Усещах го в краката си. Нуждаех се от почивката, беше глупаво от моя страна".

"Вече бях на 32. Предната година в Саутхемптън започвах да усещам малка разлика, малка липса в скоростта. После в Ливърпул просто чувствах краката си натежали, нямах енергията от преди".

"Но все пак нямах търпение сезонът да започне и смятах, че отново ще вляза в ритъм, ще вкарвам, ще правя каквото винаги съм правил и ще постигна успех".

Снимка: Getty Images

Често за Ламбърт погрешно се говори, че е бил привлечен, за да замени Луис Суарес.

Истината е, че Брендън Роджърс е планирал да вземе Алексис Санчес заедно с Ламбърт, но чилиецът предпочете да отиде в Арсенал.

Така през онова лято Ливърпул продължаваше да търси още един нападател и в отчаянието си рискува с проблемния Марио Балотели, взет от Милан за 16 млн. паунда.

"Той беше добро момче, беше вдетинен, но пък с това заразяваше и останалите", разказва Рики Ламбърт за италианеца.

"Веднага щом стъпеше на игрището обаче ставаше различен човек. Не съм виждал такова нещо. Тогава бях в абсолютния си пик откъм професионализъм, затова да срещна него беше просто..."

"В началото той даваше всичко от себе си в мачовете. Но на тренировките виждах, че не се напъва. Репликираше Брендън и това започна да ми пречи".

"На първо време фактът, че играеше вместо мен не ми се отразявашe, мислех си, че ще успея да се наложа. Но като го виждах какъв е на тренировките и как после беше титуляр, донякъде ми влияеше".

"Пречеше ми в двустранната игра и накрая трябваше да отида и да кажа на Брендън "Не ме слагай повече в неговия отбор". Мисля, че Стиви Джерард беше поискал същото", отбелязва Ламбърт.

"Балотели просто откачаше. Ако не ставаше на неговото, просто проваляше тренировката. Изритваше топката надалеч, вкарваше си някой автогол".

"Говорих с Джо Харт и момчетата от националния и те казаха "Да, същият беше и в Манчестър Сити". Питах ги как се е отървавал при такова поведение и те просто клатеха глави".

Снимка: Getty Images

На Рики Ламбърт му отне 12 мача, за да открие головата си сметка за "червените", макар че всъщност дебютният му гол срещу Кристъл Палас дойде при едва третия му двубой като титуляр във Висшата лига.

Нападателят си спомня отлично деня, когато окончателно разбира, че нещата за него няма да се получат на "Анфийлд".

"Играехме с Базел у дома и аз бях ужасен. Не можех да си усетя краката, нямах ускорението, което притежавах през цялата си кариера. Губехме с 0:1 на почивката, трябваше ни гол и той ме извади от игра".

"Знаех, че в случая напълно съм се провалил. Заслужавах да бъда сменен и бях съсипан".

"Скоро след това Брендън ме дръпна и каза: "Алън Пардю дойде за теб". Тогава той беше мениджър на Кристъл Палас. Беше през декември и Брендън каза "Мисля, че трябва да си тръгнеш през януари, не мога да ти обещая игрово време тук".

"Не помислих истински върху това. Казах си "Напуснах Саутхемптън, за да дойда в Ливърпул, а ти искаш да отида в Кристъл Палас след пет месеца? Защо да го правя?"

"Тогава му казах не, а той наистина спря да ме пуска. Смени схемата, взе да пуска Стърлинг на върха на атаката, а аз буквално не пипнах топка три месеца и половина. Беше много тежък период. Астън Вила дойде за мен в края на януари и бях близо до трансфер, но все си казвах "Ще обърна нещата".

"Само че без да играя физическата ми кондиция се влошаваше още повече. Виждах, че съм на изхода още преди края на сезона, не исках да съм в тежест на Ливърпул. Бях съсипан, че нещата не се получиха, но не можех просто да стоя на скамейката, не съм такъв".

Затова Рики Ламбърт започва да урежда трансфера си веднага щом кампанията приключва и преминава в Уест Бромич.

Нито в Бромич, нито в последния му клуб Кардиф обаче той успя да се доближи до формата от Саутхемптън - просто силните му футболни години очевидно бяха останали в миналото.

А мечтаният му трансфер изглежда просто се случи малко по-късно от необходимото.

Най-четените