Когато на 11-годишна възраст Дариуш Вош и семейството му заминават от Катовице за ГДР, учителката му го пита какво ще търси в страната, с която допреди няколко десетилетия родината му е била във война. Фамилията обаче отива на сигурно. Чичото на Дариуш има фирма за озеленяване в Хале, което означава сигурна работа за баща му и прехрана за семейството.
"Тогава бизнесът на чичо процъфтяваше. Той правеше по една купчина пари, а в досието ми на ЩАЗИ беше отбелязано, че пазаруваме по-често от КОРЕКОМ, отколкото от нормалните магазини", спомня си Вош.
Футболът го грабва още от малък. Макар в началото изобщо да не си представя, че ще стане професионалист. Още в тийнейджърска възраст лекарите казват, че Дариуш няма да може да порасне повече от 164 см. Което прави задачата с футбола още по-сложна.
"В ЩАЗИ-досието ми пишеше още, че съм "природен талант" - смее се Дариуш. - На 13 трябваше да отида в един подготвителен център, за да се заема сериозно с футбола. За целта майка ми трябваше да вземе германско гражданство. Още в началото чичо ни предупреди, че ни подслушват и следят заради високото ни финансово благосъстояние, заради това, че караше микробус Фолксваген, заради това, че пазарувахме в КОРЕКОМ..."
Треньорите при подрастващите също виждат нещо специално в момчето.
А от ЩАЗИ се опитват да привлекат за целите си Вош и още един негов приятел, който впоследствие играе на високо ниво - Рене Третчок.
"Бяхме на 17 и се измъкнахме с обяснението, че сме твърде млади и неопитни, за да съдействаме. Когато отворих ЩАЗИ-досието си, беше странно. Вътре имаше точен отчет на всичко, което съм купувал от КОРЕКОМ - днес две кенчета, утре "Киндер" шоколадчета... Един ден бях си харесал бяло яке с червени ръкави и си го взех. В досието пишеше: "Вероятно има патриотични мисли за Полша". А мен просто якето ме кефеше", добавя Вош.
След падането на Стената мениджъри от Западна Германия се опитат да привлекат Дариуш като клиент.
Предлагат му спортни коли и луксозни стоки, но той отрязва всеки един от тях. Един ден го кани треньорът на Бохум Клаус Хилперт. Води го на уикенд на Тегернзее, а младокът си дава сметка, че тимът играе в Бундеслигата и там шансът може да е доста добър.
Проблемът: Дариуш разписва бял лист хартия. На него Хилперт пише, че Бохум ще плати 800 хил. марки. Но по-надолу дописва и друго - че Вош трябва да извади 1 млн. марки от собствения си джоб, ако по някаква причина не парафира с Бохум.
"След срещата на Тегернзее не чух нищо от клуба шест месеца. Направих много силен сезон в Хале и започнаха да валят предложения - от Шалке, Хамбургер и Монако. Тогава се научих, че се подписва само ясен документ. Но в Източна Германия дотогава стискането на ръцете имаше силата на договор", изненадан е от капитализма Дариуш. Явява се и на съд пред Германския футболен съюз, но подписът е негов. И губи делото.
А Бохум се опитва да оправи нещата още преди влизането в съда. Агентът Щефан Винтермайер отива да чака Вош пред стадиона на Хале. Дава му куфар с 50 000 марки.
"Разбрах, че куфарът е от Хилперт. Казах на Щефан да му предаде да си навре парите в задника", бесен е Вош. В Бохум той започва да изкарва по-малко пари дори от Хале. Но мърдане няма. Има договор.
"Преди първия мач в Бохум видях пълните улици с фенове, всички с фланелки и шалове на отбора. Беше любов от пръв поглед", няма съмнение Дариуш.
С тима изкарва цели шест сезона, като в последния под ръководството на Клаус Топмьолер стига и до класиране в турнира за Купата на УЕФА. А скромният Вош дори е с капитанската лента. Треньорът обича да казва: "В началото на мача Дариуш се беше скрил под килима", визирайки малко свитата натура на своя футболист.
"Когато станах капитан, понякога трябваше да се карам на съотборниците. Преди това беше немислимо за мен", признава той. През 1992-ра получава първата си повиквателна за Германия. Преди това участва в седем срещи за ГДР, в това число и в последния мач на този отбор - 2:0 срещу Белгия.
"Матеус, Хеслер и другите ме приеха с уважение, а аз бях тотално сдухан. В мен още нещата се владееха от представата за изток и запад", казва си Вош.
Първия си официален двубой за Германия обаче изиграва едва през 1997-а срещу Израел. Повикан е и на срамното европейско през 2000 г., където Бундестимът се проваля гръмко още в груповата фаза.
През 1996-а подписва почти доживотен договор с Бохум - за цели седем години.
Съгласен е с условията и е наясно - ще си тръгне, ако някой плати здрава сума. И пристига оферта от набиращия скорост Валенсия - 10.5 млн. марки.
"Всичко вървеше супер, докато в един момент испанците не започнаха да се пазарят на дребно - дали ще ми платят полетите до Германия. Казах си, че щом по тези въпроси мишкуват, няма да се разберем. На следващия ден имахме тичане в гората и казах пред отбора, че оставам в Бохум. След това го направих и на пресконференция. Ден по-късно президентът на Валенсия се обади и каза, че изпълняват всичките ми условия. Помнех какво се случи с Анди Мьолер, който обеща същото и замина за Ювентус. Не можех да причиня такова нещо на феновете на Бохум", остава верен Вош.
След това пристига и същата оферта от Пари Сен Жермен. Той пак я отхвърля, просто френският футбол не го интересува. А президентът на Бохум е бесен, нарича го "лигльо".
"Към днешна дата ме е яд, че поне не отидох до Париж, за да разгледам - съжалява Вош. - В крайна сметка Херта ме купи за 5.5 млн. марки."
А трабантчето на Вош в цветовете на Бохум е запалено за назидание.
"Бях го оставил като експонат до стадиона. Бях оставил и ключа на съотборник, за да го карат, ако решат. Шепа идиоти бяха решили, че ще си отмъстят", завършва Дариуш, за който Бохум оставя най-трайната диря.
В клуба остава като състезател 12 сезона. А от 2007-а е неизменно част от йерархията му - било като треньор на младежите, помощник при мъжете, временно изпълняваш длъжността наставник на първия отбор. Истинска легенда!
