Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ЩАЗИ, мутри и любов към ГДР

8 юни 1985 г. Ралф Минге (в средата) и съотборниците му от Динамо Дрезден печелят Купата на ГДР след победа на финала над Динамо Берлин.
8 юни 1985 г. Ралф Минге (в средата) и съотборниците му от Динамо Дрезден печелят Купата на ГДР след победа на финала над Динамо Берлин.

Ако си мислите, че 90-те години са били мутренски само за българския футбол, грешите. Тази история се намира далеч на запад, в цивилизования свят. Но и този запад си имаше изток. Мястото е Дрезден, една от перлите на Германската демократична република.

Легендата на местния Динамо и тогавашен помощник-треньор Ралф Минге приема офертата на новия президент на клуба Ролф-Юрген Ото. Предложение, което няма как да откажеш.

"Шефът живееше в стая в хотел "Белвю" и обикновено ме приемаше по халат, разказва Минге. - Налагаше ми се да го чакам по един час в коридора. По време на разговорите често се тъпчеше с храна, а от другата стая се чуваха женски гласове. Когато противоречах, казваше: Знам къде учат децата ти, трябва да се погрижиш за безопасното им прибиране вкъщи."

Ото е безцеремонен. Държи се с треньорите като с боклуци.

Европейският шампион с Германия от 1980 г. Хорст Хрубеш научава от случаен минувач по време на кроса си край река Елба, че е освободен от поста треньор на Динамо.

"Ние бяхме свикнали да живеем в общество на дефицита. Но не в дефицит на ценности, връща се назад към годините преди падането на Берлинската стена Минге. - Хората бяха свикнали да си помагат. Даваш бира - получаваш ръчна помпа, подаряваш билети за мач, вземаш салам. И изведнъж при нас се появи човек, който мислеше само за собствената си облага."

Ото е обвинен и осъден ефективно за присвояване на 3 млн. марки. След излизането си от затвора живее в уединение във Франкфурт.

Животът в ГДР остава в сърцето на Минге, независимо от възможностите, които предлага западът.

"Никога материалното не ми е било голямата цел. Много повече ми харесваше признателността, която срещах у гражданите на Дрезден като футболист на Динамо. Продавачката в магазина да ти набута незабелязано и непоискано плик с банани или пред вратата на дома ти да намериш две бири заради двата ми гола срещу Динамо Букурещ, които ни класираха за полуфинал за Купата на УЕФА. Тълпата съседи, които ме чакаха след този мач. Тези чисто човешки отношения, които за съжаление пазарната икономика премахна, за мен бяха много по-скъпи от всички пари на света. За мен извлякох максималното от моя потенциал. В края на кариерата си имах възможността да изведа Динамо като капитан в Бундеслигата - разказва Минге, чиито съотборници Улф Кирстен и Матиас Замер веднага приемат примамливите предложения от Байер Леверкузен. - След падането на Стената успях да получа срещу изкараното в ГДР 60 000 марки. Живеехме в тристаен апартамент в Дрезден. Това си беше достатъчно добър живот."

Ралф и неговите съотборници нямат никаква идея от капитализъм. За разлика от някои съотборници, които пристигат в клуба веднага след обединението.

"Едно момче ни продаваше копринени ризи, които бяха донесли от Западна Германия за 10 марки, за по 40. По-лошо е, че платихме висока цена за това, че не доведохме експерти, които да ни въведат в новата обстановка", прави ретроспекция Минге.

Още преди падането на Стената звездата на Динамо Дрезден получава предложение да избяга на запад и да заиграе в Бундеслигата. Разбира се, не по официалния ред.

"През 1982-ра получих едно уж фенско писмо. В него беше обяснено как точно трябва да се държа при гостуването от евротурнирите в Копенхаген, за да отида на запад - започва историята Минге. - Разбира се, тогава не знаех колко сериозно е това писмо. Чак 20 години след падането на Стената на един турнир ме заговори човек, който ми се представи като автор на онова писмо. Интересът идвал от Хамбургер. Но тогава и през ум не ми минаваше да се възползвам от възможността. По онова време не можех да си представя как ще живея без роднините и приятелите си. Още повече знаех какво ще донесе на тях една подобна стъпка от моя страна. Затова и след завръщането ни от Дания връчих писмото на ръководството."

Страховитата Държавна сигурност на ГДР, известна като ЩАЗИ, веднага привиква Минге за обяснения.

"Разиграха някакъв театър, но нищо повече не се случи. След разсекретяването на досиетата открих копие на писмото си в моята папка", смее се Минге.

Не толкова весело му е в други два случая, свързани с ЩАЗИ. Първият е година след пристигането му в Динамо Дрезден, когато трима от водещите футболисти на тима са прибрани от агентите на Държавна сигурност заради планувано бягство в Западна Германия. Герд Вебер е осъден на 7 години и 7 месеца затвор, от които излежава само 11 месеца. И тримата обаче получават забрана да играят в първите две нива на футбола в страната.

"Измеренията на това непрекъснато следене на футболистите ми станаха ясни едва след обединението и отварянето на досиетата", споделя Минге.

През февруари 1992 г. той вече е помощник-треньор на Динамо (Дрезден), когато пресата разкрива, че играчи на тима са били агенти на ЩАЗИ.

"Много тежки времена. Борехме се да не изпаднем, нямахме никакви пари и изведнъж и това - навлиза в подробности германецът. - Трябваше да намерим решение. Събрахме отбора, искахме да изясним нещата и попитахме кой е бил агент. Няколко ръце се вдигнаха. По-лошото е, че впоследствие разбрахме и за други, които бяха в залата, но не си признаха. Всеки имаше различно обяснение. Повечето се опитваха да омаловажат принадлежността си към ЩАЗИ. Други обясниха, че са били притискани. Трети се измъкваха с това, че докладвали само тривиалности. Един дори се лигавеше, коментирайки собствените си действия на футболния терен, използвайки агентурния си псевдоним. И дори не си даваше сметка какво означаваше това за отбора."

Въпреки привързаността към Източна Германия, треньорският път на Минге го отвежда на запад.

Преминава през редица клубове, основно като помощник-треньор. През сезон 2001/02 той е асистент на Клаус Топмьолер в Леверкузен. Същата година записва най-големите си успехи, след като "аспирините" достигат до финала на Шампионската лига, загубен от Реал Мадрид с 1:2, остават подгласници в битката за Купата на Германия и стават втори в Бундеслигата. А с екипа на Леверкузен блести 21-годишният тогава Димитър Бербатов...

Най-четените