Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А беше време, когато тоалетната на базата на Сити нямаше врата. След това дойдоха шейховете

Краят на старата ера в клуба окончателно приключи през 2013 г., когато компанията на Мансур построи "Кампус Етихад", където е стадионът, базата и академията на "гражданите".
Таксин Шинаватра купи Сити през 2007-а, а само след година го продаде на шейх Мансур.
Трябва да се отбележи, че целта на Мансур и кралското семейство на ОАЕ, което той представляваше, не беше толкова развитието на Манчестър Сити, колкото ребрандирането на Емирствата, които не се ползваха с особено добра репутация. Снимка: getty
Трябва да се отбележи, че целта на Мансур и кралското семейство на ОАЕ, което той представляваше, не беше толкова развитието на Манчестър Сити, колкото ребрандирането на Емирствата, които не се ползваха с особено добра репутация.
Мартин Петров и Валери Божинов - българската следа при "гражданите". Снимка: getty
Мартин Петров и Валери Божинов - българската следа при "гражданите".

В средата на 90-те години ситуацията бе наистина кошмарна. Огромни дългове задушаваха Манчестър Сити, а отборът се свлече до третия ешелон. Отделно клубът загуби и правата върху търговската марка и в продължение на няколко години не продаваше атрибути с емблемата си.

"Ако шейх Мансур беше взел клуба тогава, щеше да се хване за главата. Бяхме тотално фалирали", спомня си президентът Франсис Лий.

Тимът тренираше в спортния комплекс в Мос Сайд - не най-приветливата част в южен Манчестър. По време на тренировките се шляеха бездомници и алкохолици, чието най-голямо забавление бе да сипят обиди срещу играчите. Агрономът Лий Джаксън си спомня, че често нямало пари дори за бяла боя, за да се разчертае полето.

До 2002 г. Сити играеше на стария си стадион "Мейн Роуд", който не бе ремонтиран от десетилетия, но през споменатата година клубът извади късмет. В Англия се проведоха Игрите на Британската общност и бе построено ново съоръжение, което по-късно бе предоставено на "граждание". Като цяло стадионът не бе лош, но стаята за трофеите беше толкова малка, че изглеждаше като килер. Но все пак последната спечелена купа бе през 1976 г., така че това не бе чак такъв проблем...

Финансирането и представянето на отбора бяха големите грижи на собствениците и феновете.

Сити едва креташе и се бореше за мястото си в Премиършип, докато Юнайтед доминираше в Англия и Европа, като редовно унижаваше съседите в дербито. Даже в местния "Manchester Evening News" не обръщаха внимание на клуба и за него отговаряше един-единствен репортер.

Странно, но феновете харесваха тези времена. Марк Ходкинсън, автор на книгата "Синя луна", казва: "Ако направите аналогия с магазините, тогава Юнайтед е голям супермаркет: безличен и стерилен, който иска единствено да измъкне парите ви. А дълго време Сити остана малък, уютен магазин близо до къщата ви, в който продавачът е познат, интересува се от вас и винаги се радва да ви види."

През лятото на 2007-а обаче "кварталната бакалия" започна да се променя. Тайландска фамилия, оглавявана от крупен бизнесмен и бивш тайландски премиер Таксин Шинаватра, придоби Манчестър Сити за 43 милиона долара (плюс 119 милиона дългове, увиснали в счетоводния баланс на клуба).

А в следващия трансферен прозорец Сити бе водещата новина в световен мащаб.

Първо, клубът назначи за мениджър Свен-Йоран Ериксон - доста скъп и популярен специалист, а след това бяха привлечени Ведран Чорлука, Елано, Хавиер Гаридо, Мартин Петров, Валери Божинов и др.

Имаше и някои странни трансфери. Заедно с новия собственик дойдоха трима играчи от тайландския национален отбор, но още през ноември си стегнаха багажа заради проблеми с работните визи.

Въпреки силния старт (три победи - едната над Юнайтед в дербито), проектът на Шинаватра се провали.

"Гражданите" направиха посредствен сезон, в който завършиха на 9-о място, а в последния кръг бяха разгромени с 1:8 от Мидълзбро.

В края на сезон 2007/08 стана ясно, че Шинаватра има сериозни проблеми със закона в родината си. Бившият министър-председател на Тайланд бе напуснал поста и страната след военния преврат, а новите управляващи го обвиняваха в корупция и финансови измами и замразиха състоянието му от около 900 млн. паунда. Бизнесменът бе успял да прехвърли част от средствата в Англия и това беше достатъчно, за да завърши покупката на Сити и за първите трансфери, но допълнителни финансови инвестиции в клуба не бяха по силите му.

Шинаватра що-годе вдигна клуба спортно-технически, но не пипна нищо за подобряване на инфраструктурата.

Венсан Компани, който се присъедини към Сити на 22 август 2008 г., беше поразен в колко лошо състояние е клубната база.

"Няма дори врата на тоалетната и кафемашина", заяви белгиецът в интервю за "Manchester Evening News" тогана. Бранителят обаче даже не подозираше, че в това състояние клубът ще прекара само още малко повече от седмица. През лятото на 2008-а, година след като взе клуба, Шинаватра реши реши да го продаде.

***

В нощта на 31 август срещу 1 септември Манчестър Сити вече не беше същият.

Няколко часа преди полунощ, триседмичните преговори за продажбата на Манчестър Сити приключиха в хотел Dubai Emirates Palace. Новият собственик на клуба беше инвестиционният фонд Abu Dhabi United Group от ОАЕ.

Почетният президент на Сити Бърнард Халфорд побърза да изпрати документите за приключването на сделката до ФА, а малко по-късно бе привлечен Робиньо.

"Да похарчим 32 милиона паунда за трансфер беше невероятно. Преди година целият клуб струваше толкова. Нищо чудно, че феновете бяха толкова развълнувани", спомня си Халфорд.

А самият трансфер бе истинска сага.

Първоначално Сити се опита да подпише с нашия Димитър Бербатов, но, естествено, нападателят на Тотнъм предпочиташе славния Манчестър Юнайтед. "Парите не са най-важното за мен", каза тогава Берба.

В същото време Челси тъкмо финализираше трансфера на Робиньо от Реал Мадрид и дори стартира онлайн продажба на фланелки с името му, преди договарянето на последните подробности. Това разгневи шефовете в Мадрид и решиха да отменят сделката.

Реакцията на Сити, чиито нови собственици искаха да направят впечатление и да покажат, че се появява нов силен играч на европейската сцена, бе незабавна.

Така в нощта на 1-ви срещу 2 септември, няколко часа след затварянето на трансферния прозорец, "гражданите" обявиха рекордния за Висшата лига трансфер на южноамериканеца на стойност 32.5 милиона паунда.

Изборът на Робиньо шокира всички. И имаше защо. Само преди три месеца Сити бе унищожен от Мидълзбро с 1:8, а сега бе пренаписал трансферната история на Премиършип. Лудост!

За да изясни ситуацията се включи самият шейх Мансур, който ясно показа накъде ще духа паричният му ураган през следващите години. "За да победиш отбори като Челси и Барселона, трябва да вземеш поне 22 звезди от световна величина. Парите не са проблем. Важното е в моя отбор на всяка позиция да има топ футболист и клубът да се превърне във водещ в Европа за кратко време."

Трябва да се отбележи, че целта на Мансур и кралското семейство на ОАЕ, което той представляваше, не беше толкова развитието на Манчестър Сити, колкото ребрандирането на Емирствата, които не се ползваха с особено добра репутация.

Покупката на Манчестър Сити беше част от глобалния план за разширяване на арабските пари в западния свят, който включваше закупуването на акции на Barclays (най-голямата британска банка) и създаването на City Football Group, която в крайна сметка купи футболни клубове по целия свят - Ню Йорк Сити от САЩ, уругвайския Атлетико Торке, японския Йокохама Маринос, австралийския Мелбърн Сити и др.

Придобиването на Манчестър Сити на практика бе първата стъпка, която информира света на бизнеса за сериозността на намеренията на хората от ОАЕ.

Във футболно отношение трансферът на Робиньо беше нещо колосално. Най-вече заради парите, което бяха платени за него. Но имаше и такива, които не отдаваха такова значение на сумата. Пеле заяви, че Робиньо е трябвало да "потърси помощ при избора на клуб", а президентът на Сантос Марсело Тейшейра стигна по-далеч и нарече сделката "най-срамния епизод в историята на бразилския футбол".

В съблекалнята на Сити също беше трудно да се свикне с новината. На една от първите тренировки Марк Хюз объркано гледал дъската, изобразяваща схема на игра с Робиньо, и казал: "Още не мога да повярвам, че той е при нас."

Само агрономът Лий Джаксън останал спокоен: "Робиньо ли? Дори не знаех кой е той. Не гледам европейски футбол. Наложи се да влизам в Wikipedia."

На тоалетната се появила врата, а в столовата - скъпа кафемашина. Безбройните й копчета обаче затруднявали футболистите и просъществувала само около месец. Веднага взели нова. От ден на ден инфраструктурата на клуба се променяла към лукс и последен вик на техниката.

"Когато видяхме Робиньо в съблекалнята, си помислихме: "Уау! Времената се променят. В следващия трансферен прозорец ще вземем още скъпи играчи. Ако не тренираме на пълни обороти, ще отлетим при резервите", спомня си настроението при "гражданите" преди десетина години Венсан Компани.

Само за 2-3 седмици клубът бил неузнаваем.

"Беше като някакъв невероятен дълъг епизод на "DIY SOS!" (британско шоу, в което героите ремонтират домовете си - б.пр.)", обяснява белгиецът.

***

Снажният бранител обаче грешеше. Най-силният трансферен прозорец се случи през лятото на 2010 г., когато клубът похарчи 110 милиона евро за Коларов, Давид Силва, Марио Балотели, Яя Туре, Жером Боатенг и Джеймс Милнър.

Сумата бе огромна, но селекцията се правеше професионално, а не "на килограм". Екип от експерти бе подготвил обширни аналитични доклади за всеки потенциален новак, а досието на Яя Туре се простираше на 30 страници.

"В първия етап, до 2013 г., трябваше да плащаме големи пари за привличането на млади таланти. За щастие, ние изоставихме тази практика: започнахме да побеждаваме и възродихме клубната академия", разкрива Ал Мубарак, дясната ръка на шейх Мансур.

Разбира се, футболна Англия не беше във възторг от арабските богаташи, завзели синия Манчестър.

Изпълнителният директор на клуба Брайън Марууд разказва един случай от лятото на 2009 г., когато бил в колата си с Гарет Бари, който току-що беше подписал договор с "гражданите". По радиото звучало TalkSport, а водещият яростно критикувал полузащитника: "Бари отива единствено за пари. Това е пластмасов клуб. Вече не уважавам Гарет."

"Искаш ли да го изключа?", попитал директорът, а халфът настоял да не го прави. "Отлично знам защо съм тук. Ще докажа на всички, че грешат", били думите му.

Краят на старата ера в клуба окончателно приключи през 2013 г., когато компанията на Мансур построи "Кампус Етихад", където е стадионът, базата и академията на "гражданите".

Наоколо все още се ширят хиляди квадратни метри свободна земя и собствениците от ОАЕ имат намерението да осъществят още много амбициозни проекти, в които да не се жалят средства, както е вече повече от десетилетие. Ясно е, че благодарение на тях, Сити вече е в друго футболно измерение като клуб.

Но събитията от септември 2008-а повлияха много и на феновете. Почетният президент Бърнард Халфорд, който от 1977 г. живее в Манчестър, споделя своите наблюдения: "Вече над четири десетилетия на път към работата броя хората с атрибути на Сити и Юнайтед. След лятото на 2008-а всичко се промени. Преди това червеното доминираше, но сега, предимството може да е дори 10:2 в полза на Сити. Понякога изобщо не срещам хора в цветовете на Юнайтед. Изобщо не преувеличавам!"

Имаме правото да се усъмним, но няма съмнение, че Сити вече е сред най-големите играчи на континента и печели популярност в цял свят. Даже в TalkSport и другите медии "пластмасов клуб" изчезна отдавна. Може би защото всичко на "Етихад" е златно.



Най-коментирани

Най-четените