Далеч не беше сигурно, че Рио Фърдинанд ще стане легенда на Манчестър Юнайтед.
От днешна гледна точка може и да изглежда като нещо неизбежно и предначертано - но първите дни на защитника в манчестърския гранд не навяваха такива мисли.
Самият Рио разказва как при първата му тренировка на базата в Карингтън, Рой Кийн му се развикал, че подава топката настрани вместо напред. "Какво правиш? Това е Манчестър Юнайтед! Рискувай! Подай напред!", нареждал застрашителният ирландец.
И отстрани се виждаше, че на талантливия играч му трябва време, за да свикне с нивото в тогавашния Юнайтед. Той беше привлечен на "Олд Трафорд" през 2002 г., когато машината за победи на сър Алекс Фъргюсън се стремеше да се задържи по върховете на английския футбол.
Представянето му в първия сезон не беше убедително, макар че накрая той взе златен медал, а "червените дяволи" стигнаха до поредната си титла. После централният бранител се издъни през септември 2003 г. и пропусна да се появи на рутинна допинг проверка, което му донесе 8-месечно наказание от Футболната асоциация и го извади от Евро 2004.
Ситуацията на Фърдинанд не се подобри особено след изтичането на санкцията и му предстояха нови трудни моменти на терена. Юнайтед беше в процес на обновяване на състава, а играчът се бореше със създадените представи, че има твърде голямо его и не е готов да се труди достатъчно упорито.
Да не забравяме, че върху Рио тегнеше и бремето да бъде най-скъпият британски футболист и най-скъпият защитник по онова време. Така че лесно можем да направим паралела с Хари Магуайър и да си представим, че нещата за Фърдинанд можеха да се развият по сходен начин.
През 2005 г. Юнайтед загуби тежко с 1:4 от Мидълзбро и предизвика едно прочуто интервю на Рой Кийн, който коментира за Фърдинанд: "Само защото получаваш 120 хил. паунда седмично и играеш добре за 20 минути срещу Тотнъм, вече си мислиш, че си суперзвезда".
Феновете пък се настроиха срещу Рио, когато той отказа да удължи договора си, а таблоидите го пращаха в Челси и даже го заснеха в Лондон с изпълнителния директор на "сините" Питър Кениън.
Група ултраси с бейзболни шапки и качулки се събраха пред къщата на Фърдинанд, за да му окажат натиск да преподпише. Други го считаха за излишен и смятаха, че няма да липсва на Юнайтед. Даже го възприемаха като емблема на един състав, който не отговаряше на очакванията покрай няколкото години без титла след 2003-та.
Всичко това прави още по-впечатляващ факта, че Фърдинанд успя да се наложи в сърцето на "червената" отбрана и да разкрие пълния си потенциал. Три години по-късно Юнайтед вече беше шампион не само на Англия, но и на Европа.
Отборът от 2007/08 се помни преди всичко с вдъхновяващата атака с Кристиано Роналдо, Уейн Рууни и Карлос Тевес, но всъщност основите на успеха бяха положени от защитата.
Патрис Евра беше световна класа на левия бек. Уес Браун, в отсъствието на Гари Невил, изпълняваше всеотдайно ролята си отдясно. А между тях беше Неманя Видич, истински воин, направен сякаш от желязо. Но Фърдинанд беше човекът, който ги обединяваше и ги превръщаше в почти безпогрешен екип.
Затова и Юнайтед допусна само 28 гола в 51 мача от Висшата лига и Шампионската лига през онази кампания.
Никога не е имало съмнение, че при Рио Фърдинанд талантът е налице.
Обучен още в Уест Хем, той беше изключителен атлет, надарен със спокойствие, голяма крачка и умение при късите и дългите пасове.
Това беше централен защитник от нов тип - с необичайно големи технически качества.
На "Ъптън Парк" Хари Реднап често го използваше в халфовата линия, защото познаваше качествата му и високата му футболна интелигентност.
Още при трансфера в Лийдс се вдигна много шум около Рио, защото струваше на новия си клуб цели 18 млн. паунда и бързо се утвърди като водещ играч. Даже получи капитанската лента само на 23 г.
Когато се изявяваше с екипа на Англия на Мондиал 2002, вече беше сигурно, че за него ще последва още по-голям трансфер. Лийдс беше затънал в дългове и трябваше да продава, а Юнайтед беше готов да плати 30 млн. паунда.
"В Лийдс отидох в офиса на президента мистър Ридсдейл и просто седях там, чаках пет или шест часа и казах, че няма да си тръгна, докато с Манчестър Юнайтед не направят сделката за мен", разказва Рио.
Нямаше как феновете на Лийдс да не го обявят за предател заради трансфера в омразния им Манчестър Юнайтед, но играчът знаеше какво прави.
И докато бившият му клуб се сриваше до трета дивизия, Фърдинанд подобри концентрацията си, остави се гладът му за трофеи да го води и се превърна в един от най-добрите централни защитници в света.
"Трудно е да посочиш по-добър защитник от Рио", отчете Алекс Фъргюсън през 2007-а. "Когато дойде при нас, той беше играч с огромен потенциал - беше очевидно във всеки един аспект".
"Имаше невероятна техника, страхотна скорост и физика, отлична игра с двата крака и 190 см ръст. Всичко, което можеш да искаш за неговия пост".
"Имаше моменти, когато беше небрежен и даваше шанс на противника, защото просто се отпускаше. Но за щастие, с узряването дойде подобрението в неговата игра и сега се справя с всичко", допълни легендарният мениджър.
Скоро след този коментар, бранителят потвърди думите на боса и игра блестящо при една победа над Ливърпул за първенство. А триумфалният рейд на Юнайтед в Шампионската лига щеше да приключи преждевременно, ако водената от Рио защита не беше отказала Рома и Барселона по пътя към финала.
"Най-добрият, с когото съм играл" - оценката е на Гари Невил, който беше част от защитата през 2008/09, постигнала изумителния рекорд от 14 поредни сухи мрежи.
Фърдинанд остана на "Олд Трафорд" до 2014 г. и напусна по същото време като Неманя Видич, за да маркира края на цяла една ера за "червените дяволи".
Днес статистиката му показва 12 години в Юнайтед, 455 мача, шест титли от Премиър лийг, една европейска купа, един трофей от Световното клубно първенство и две Купи на лигата.
Статутът му на легенда е безспорен, но не бива да забравяме, че всичко, което му се случи в Манчестър, не беше неизбежно, а извоювано.
И той напълно си го заслужи.
