"Похарчих състоянието си за жени, фалшиви приятели и бързи коли. Останалото просто профуках".
Така би звучала трактовката за живота на един от най-добрите германски вратари през 80-те години Айке Имел.
Още на 17 той прави дебюта си в Бундеслигата с екипа на Борусия (Дортмунд). Предрича му се бляскаво бъдеще. Скоро след това получава и първа повиквателна за националния отбор. Мечтан старт на кариерата за всяко едно малко момче, започнало да се занимава с футбол във федералната република. Тогава идва хазартът.
"По онези времена нямаше компютри, смартфони. Имаше 3 тв канала и в 0 ч програмата спираше. От скука започнахме да играем покер, обяснява началото Имел. - В Борусия имаше 3 маси, на които се играеше комар - според размера на заплатата. Аз, разбира се, исках да съм при баровците. Рекордната ми загуба беше 200 марки."
Това обаче е само началото. Неговият съквартирант на Мондиал '82 Харалд "Тони" Шумахер разказва в книгата си, че Айке "играел покер като пристрастен".
"На Световното в Испания през 1982 бях трети вратар, далеч от отбора емоционално и физически. След изненадващата загуба от Алжир на старта изгледах успеха над Чили с 4:1 на трибуните. Вечерта след мача един играч на Байерн извади 40 000 марки за игра на покер, дотогава залагахме само малки суми".
"Аз имах кеш 7000. Взех 2000 и оставих останалите на Тони да ми ги пази. Посред нощ влетях в стаята и извиках: "Тони, дай парите, профуках всичко". В началото той искаше да ме спре. Когато тръгна да отваря куфара, разкопчах горнището и започнах да трупам пачки върху леглото - бях спечелил 40 000", разказва Айке.
До края на турнира парите отново заминават, но Имел си тръгва от Испания без допълнителни загуби.
"Не знаех как да се оправям с парите. Не можех да казвам "Не", признава бившият вратар. - Баща ми беше едър земевладелец, но не беше добър в сметките. Обичан от всички, накрая остана без нищо. Семейството ми не ме подготви как да се оправям с парите."
На 17 Имел дебютира за Дортмунд с месечна заплата от 2300 марки. На 18 вече е титуляр и получава 180 000 годишно. На 19 като национален вратар заплатата му нараства до 300 000.
"Купих си ергенска вила за 800 000, разказва Имел. - Карах спортни коли и "Мерцедес 500", носех златен "Ролекс", а консултант се грижеше за финансите ми. Бях достатъчно наивен да му кажа: "Прави каквото намериш за добре. Просто направи така, че винаги да имам достъп до 20 000 марки и едно "Порше Турбо" да ме чака с ключа на таблото".
Логично, лошите финансови съвети не закъсняват. Голяма част от спестяванията на Имел отиват за инвестиционни имоти, които никога не започват да му изкарват пари.
"Казаха ми, че наемите ще носят сериозен доход, обяснява Имел. - След ремонта казах да сложат тапети, а те просто падаха директно на земята. Никой не искаше да се нанесе."
Малко преди Световното през 1982 на Имел му става ясно, че нещата не вървят в добра посока.
"Бях с 1000 марки в джоба и потта вече ми се стичаше по челото. Изведнъж се обади Кале Румениге да ми каже, че от някаква верига бензиностанции ще минат да ми оставят чек за участие в реклама. Още някакви дойдоха да се снимам като лице на шоколадови десерти. За едни мигване на окото бях с 50 000 марки в джоба", припомня си турбулентните времена той.
По същото време в Дортмунд известни играчи и местни политици посещават заведения с червени фенери.
"Запознах се със собственика на тези заведения. Той винаги беше обкръжен от безумно красиви жени. Караше "Ламборджини Галярдо" и "Ролс-Ройс" и покрай него общуването с мацките вървеше страшно", добавя Имел.
От малък той е с комплекс за малоценност, защото е леко кривоглед с лявото око.
Оттогава е срамежлив в контакта с момичетата, но покрай баровеца от бордеите кусурът е изправен лесно.
"Веднъж отидох при някакъв тип, защото ми беше обещал да ме запознае с една дама от неговото обкръжение. Нея я нямаше, а той ми предложи да играем табла при 6000 марки залог. Играх и спечелих, макар да не бях добър в тази игра, с тъга се връща назад Айке. - Когато ми поиска реванш, вечерта приключи с 60 000 марки дълг към него. Макар да му ги върнах след 3 месеца, той обикаляше с бележката за заема по баровете, сякаш бях негова собственост."
За разлика от съотборниците си, Айке има друга представа за възстановяване. Макар да тренира като вол с останалите и да тича по 20 км на занимание, Имел отказва масажите. Причината - за да държи напрежението вътре в себе си. Тази настройка описва като основната, попречила му да направи още по-звездна кариера.
"През 1982 година спечелихме Купата на УЕФА и треньорът Бранко Зебец ме пита: "Момче, говорят ли ти нещо Holiday, Theatre de Tao, Librium?" Това бяха най-популярните клубове в Есен, Дортмунд и Бохум. Отговорих, че съм чувал за тях", разказва още една любопитна история Имел.
"Тогава той каза: "Момче, не лъжи стария си треньор. На тези места си всеки уикенд, но няма проблем да го правиш, защото беше най-добрият ни играч през целия сезон."
"Това беше най-големият комплимент за мен."
Едно от нещата, за които най-много съжалява Айке, е напускането на Дортмунд в посока Щутгарт. Независимо че става шампион с швабите и прави по 600 000 марки на сезон. Изиграва 2 сезона и в Манчестър Сити, където печели по 10 000 паунда седмично. Жените го довършват.
"Ходех по дискотеки не толкова, за да забърша нещо. Стигаше ми просто някоя да ме награби публично, признава Имел. - Трябваше да слушам повече моите съселяни. Ако го бях направил и не бях купувал брилянти на всякакви от Дортмунд и Щутгарт, сега щях да съм мултимилионер. След края на кариерата си отидох заедно с Кристоф Даум във Фенербахче като треньор на вратарите. Жената, с която живеех тогава, искаше задължително вила. Въпросната струваше 870 000 марки, ремонтът щеше да коства още милион. Когато се върнах от Истанбул, жената се беше изпарила."
През 2008 година Имел обявява личен фалит.
"Не исках да си го призная и колкото повече се доближавах до несъстоятелността,толкова повече харчех, за да не показвам слабост. В Дортмунд дадох пари назаем на двама души, които така и не получих обратно, към края на разказа си е Имел. - Те обаче в продължение на 10 години се грижеха за мен - носеха ми по 250 евро на ден, за да си плащам хотела, храната и лекарствата за стомаха, защото нямах здравна осигуровка. Всеки ден бях в очакване - утре ще се обадят за работа, утре, утре, утре..."
През 2005 година лекарите откриват некроза на главата на бедрената кост на Имел, което означава и край на активната му треньорска дейност. Все пак през 2016 година бизнесмен от родното селце на Айке му се обажда и го кани да започне работа в местния отбор, където е и до днес. Прочел в булевардните издания, че именитият му съсед спи под мостовете в град Есен. Нещо, което Имел отрича.
"Сега живея безгрижно, разказва той. - С храна, подслон и здравна осигуровка. Може би освен да не напускам Дортмунд, бих променил още няколко неща. Не бих си тръгнал сърдит от националния отбор след Евро '88. Вероятно тогава щях да съм в състава за Световното през 1990 и дори като резерва, щях да съм световен шампион. И може би щях да гледам финансовите си консултанти в ръцете."
