Всеки път, когато Христо Стоичков застане пред аржентинска медия, изниква въпросът за разваленото приятелство на легендата на българския футбол с Диего Марадона.
Интервюта на Камата пред Ovacion 90 не направи изключение.
"Изпитвам голяма болка, но стискам зъби - каза единственият българин със "Златна топка" на въпрос дали поддържа връзка с Марадона. - Дългогодишното ни приятелство е счупено. От това ме боли. Но оставам с добрите моменти, а не мисля за лошите."
Иконата на българския футбол не може да прости на Марадона едно неизпълнено обещание. Диего бе дал думата си, че ще присъства на 50-годишния юбилей на Ицо през пролетта на 2016-а.
В София се изсипаха куп футболни величия, но Марадона се отметна в последните дни. Стоичков се бе подготвил подобаващо за посрещането на височайшия гост, но няколко дни преди планираното му пристигане, аржентинецът спрял да си вдига телефона. Това дълбоко огорчи Стоичков, който реши да затвори страницата "Диего Марадона".
Само ще припомним, че Христо бе поканен на бенефиса на аржентинеца на "Ла Бомбонера" и пристигна в Буенос Айрес, за да уважи един от най-големите гении на играта.
В интервюто пред Ovacion 90 се обсъди и друг аржентински номер 10, който вълнува нацията в страната, в която всеки е луд по футбола.
"Срещнах Лео Меси за първи път, когато той беше на 12 години - казва Стоичков. - Той беше едно скромно момче тогава, такъв си остана и днес. Нормален и скромен."
В разговора са намесени и двете теми, за които фамозният №8 може да говори най-дълго - Барселона и български футбол.
"В Барса всичко започна с Кройф - категоричен е Христо. - Всеки, който е играл за този клуб, знае какво означава емблемата му, какъв е градът. Ние сме писали историята на отбора, не искам да сравнявам нашите времена с тези сега. Благодаря на Господ, че ми даде шанс да нося екипа на Барселона!
Тръгнах от комунистическа България, където израснах с футбола. След 1988 г. обаче всичко вече се отвори и ние можехме да излизаме да играем навън. Аз се представих добре срещу Барселона с ЦСКА, вкарах им три гола. Кройф ме видя и така започна всичко. Йохан е икона на световния футбол. Той се отнасяше невероятно с мен и никога няма да го забравя."
И накрая - за САЩ 1994 и защо България не игра на финал или не стана шампион?
"Истината е, че ние отидохме на това първенство с мисълта да вземем една победа - спомня си Стоичков. - България не бе печелила мач на Мондиал преди това. Такава беше нагласата, но усещахме, че имаме добър отбор и отлични играчи. И така вървяхме напред. Накрая и горивото не стигна в последния мач с Италия. Имаше, разбира се, и други фактори. Гордея се, че със съотборниците ми постигнахме онези успехи."
