Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Трябваше да се спирам да не пия преди мачове, иначе се наливах всеки ден"

"Трябваше да се спирам да не пия преди мачове, иначе се наливах всеки ден" Снимка: Getty Images

Рой Керъл е играл за над десет отбора в професионалната си кариера, която продължава и днес, въпреки че вратарят ще навърши 44 през септември. Северноирландецът обаче е помнен най-вече от четиригодишния си престой в Манчестър Юнайтед, с който стана шампион през 2003 г. и спечели ФА Къп през 2004 г.

43-годишният страж разказа за проблемите си с алкохола и депресията. Керъл говори открито за тях, като признава, че през юни ще празнува десет години, откакто не е сръбвал.

Историята му с алкохола и депресията започва през 2006 година. Тогава е футболист на Уест Хем, но е принудително затворен вкъщи заради сериозна контузия в гърба.

"Никога преди това не бях имал дълготрайна контузия и бавно, но уверено започнах да изпадам в дупка - споделя той пред Daily Mail. - Не бях подготвен за подобно нещо.

Не правех нищо друго освен да стоя на тъмно в стаята си и да се наливам. Нямаше кой да ми помогне. Никой не знаеше какво се случва с мен, защото никога не съм говорил за това. Всички си мислеха, че аз съм най-щастливият човек на света, но след като се прибирах вкъщи, затварях входната врата зад себе си и си блъсках главата в стената. Следваха задължителните няколко питиета, с които се опитвах да забравя всичко.

Исках да се отърва от депресията. Затова се наливах в опит да забравя. Но на следващия ден ставаше още по-зле, а аз отново пиех. Не ставаше по моя начин; отидох в клиника заради други хора: заради жена ми, агента ми и приятелите ми. Не мислех, че нещо не ми е наред - това беше най-сериозният ми проблем."

Борбата на Керъл продължава и докато е в Рейнджърс, Дарби Каунти и датския Одензе. Но всичко ескалира до нови висини, след като напуска Дания и в продължение на половин година е без отбор.

"Когато имах отбор, винаги се стараех да не пия в деня преди мача - продължава да разказва вратарят. - Но когато спрях да играя и никой не ме искаше, започнах да пия почти всеки ден.

Имах предостатъчно свободно време и се наливах без ограничения. Ако не бях спрял, нямаше да съм жив днес. Не мисля, че тялото ми щеше да издържи.

Никога не съм стигал до момента, в който да искам да се самоубия, но щях да умра от алкохола. С нещата, с които се наливах, и количествата, които поглъщах, щеше да дойде ден, в който нямаше да се събудя на сутринта.

Вече не се нуждаят от алкохол. Първите четири-пет години беше много трудно, но вече не ми трябва. Достатъчно луд съм и без да пия!

Но депресията се връща от време на време. Никога няма да мога да се отърва от нея. Много футболисти страдат от същото, но не го признават, докато не се откажат. Опитват се да го скрият, защото от това зависи прехраната им."

Денят, в който нещата се обръщат, е 11 юни 2011 година. Тогава Керъл живее сам в апартамент, отделен от съпругата и двете си деца заради пиенето. Все още е без отбор.

"Погледнах в огледалото и нещо се обърна в мен. Казах си: "Какво правя?" Тогава реших да променя живота си. Живеех в апартамент далеч от семейството си, защото бях пропаднал жестоко. Но след като разбра, че съм спрял да пия, съпругата ми ме покани вкъщи и си поговорихме добре."

Няколко седмици по-късно Керъл вече е в дома си. Кариерата му също е на път да бъде възродена, след като получава обаждане от гръцки агент, който му предлага да пази на вратата на Олимпиакос.

Впоследствие носи екипите на още няколко отбора, започва да работи с деца в академията на Нотингам Форест, но заради пандемията от COVID-19 цялата му работа става теоретична, а контактът му с децата се пренася онлайн.

Тъй като знае отлично до какво може да доведе рязкото спиране на футбола, Керъл се опитва да поддържа добро настроение сред младите таланти в момента не могат да се изявяват по терена.

"Когато гледам футбол по телевизията, си мисля как професионалистите не осъзнават какви късметлии са. Съжалявам хилядите деца, мъже и жени, които не могат да практикуват спорт в момента. Знам колко сериозно може да се отрази това на психическото ти здраве."

Най-четените