20 години след великия триумф с титлата в Ла Лига, Депортиво Ла Коруня удари дъното.
Двубоят, сам по себе си, показваше колко огромен е сривът в клуба. А след това дойде и резултатът, който феновете на Депортиво просто не искаха да приемат.
По някакъв странен начин мачът можеше и да мине за дерби срещу най-големия им съперник - Селта. Емблемата бе същата, цветовете на екипите бяха правилните.
Но Селта не бе точно Селта. И няма как. Депор вече играе в третата дивизия на Испания и трябва да се задоволява с дерби срещу... децата на Селта. Или казано по друг начин - срещу Б отбора на големия си съперник. Едва ли има по-голям срам за всеки фен от това.
В края на двубоя "срам" не бе достатъчно за това, което чувстваха както играчите, така и феновете на Депортиво. С два гола на 21-годишния нападател Алфонсо Гонсалес Селта Б взе и победата. И не къде да е, а насред "Риасор", който е бил арена на толкова много от големите успехи на Депортиво в миналото.
20 години и седем месеца след спечелването на Ла Лига за първи и единствен път, на 13 декември 2020 година Депортиво Ла Коруня удари дъното.
За клуб, който допреди не толкова отдавна бе наричан Супер Депор и който вдигна две купи на краля и достигна полуфинал в Шампионската лига в добавка към спечелената титла, пропадането бе изключително болезнено.
Ерата Супер Депор
До началото на 90-те години на миналия век Депортиво е обикновен средняк в второто ниво на испанския футбол. Ако изключим една "златна епоха", в която тимът се задържа в елита в продължение на девет сезона и веднъж дори завършва втори, само на точка зад шампиона Атлетико Мадрид, Ла Коруня прекарва повече време във второто ниво, отколкото в елита.
Изведнъж всичко за тима от 250-хилядното градче, разположено на северозападния бряг на Атлантическия океан, се промени драстично. През 1991-ва, по време на президентството на Аугусто Лендойро, Депор се завърна в Ла Лига с гръм и трясък. И нямаше намерение да си тръгва оттам скоро.
Лендойро наля сериозни средства и така на хоризонта се зададе новия "златен век". С младите звезди Мауро Силва, Бебето и Фран и опитните Пако Лиано и Донато, играещи под вещото ръководство на Арсенио Иглесиас, Депортиво завърши на трето място през сезон 1992/93.
През следващия се изкачиха с още една позиция в крайното класиране, като титлата им се изплъзна заради една пропусната дузпа в последната минута на последния мач от последния кръг за кампанията. А през 1995-а спечелиха и първия си голям трофей - Купата на краля, след победа срещу Валенсия на финала.
Последва леко затишие, което обаче ще се запомни и с идването на Ривалдо на "Риасор" през 1996/97. Но предстояха още по-бляскави моменти през първата половина на следващото десетилетие.
Отборът бе подсилен още с магическия талант на Джалминя, с головия нюх на Рой Макай и със стабилността на Енрике Ромеро, Мануел Пабло и Нуредин Найбет.
Хавиер Ирурета бе доведен като нов старши-треньор. В началото на хилядолетието Депортиво се реваншира за изпуснатата титла през 94-та и най-накрая стигна до короната, завършвайки на пет точки пред втория Барселона.
След титлата Супер Депор имаше още какво да даде на феновете си. Тимът игра четвъртфинал в Шампионската лига през 2001-ва, като победи Арсенал и Манчестър Юнайтед на "Риасор". Година по-късно спечели още една купа на краля, а през 2004-та осъществи онзи незабравим обрат срещу Милан, за да достигне до полуфиналите в турнира на богатите.
Онзи мач срещу могъщия тим на "росонерите" може би бе истинския зенит на Ла Коруня. След като бяха загубили с 1:4 на "сан Сиро", Депортиво направи истинско чудо в реванша на "Риасор". Валтер Пандиани, Хуан Карлос Валерон и Алберт Луке шокираха с головете си Милан през първото полувреме, преди Фран да потвърди шока, който разтресе цяла футболна Европа.
След връхната точка обаче дойде и бързият залез. На полуфиналите в Шампионската лига Депортиво загуби от Порто на Жозе Моуриньо. Това даде начало на пътя им надолу.
Пропадането
Постигнатите успехи си имаха цена - 160 милиона евро дълг, който трябваше да се плати. Настъпи време на съкращения на разходите. Следващият сезон бе посредствен, но далеч от катастрофален. Последваха няколко класирания в средата на класирането, както и мачове в залязващия турнир Интертото.
Лендойро, който остана на поста президент до 2013-а, още през 2006 г. каза: "Най-голямата грешка на това ръководство бе, че не продадохме някои играчи навреме." Но едва ли знаеше колко прав ще се окаже.
През 2011-а, след като бяха направени още орязвания на бюджета и клубът се насочи към курс за даване шанс на младите таланти, Депортиво изпадна и щеше да играе в Сегунда дивисион за първи път от две десетилетия.
Върнаха се в елита още при първия си опит, но още година по-късно изпаднаха отново. Но не се отказаха. През 2014-а дойде нова промоция, но след третото изпадане четири години по-късно ситуацията в клуба само се влошава.
През 2019-а Депор загуби плейофа за връщане в Ла Лига, което означаваше, че ще играе в Сегунда втора поредна година. А през миналия сезон, чийто край дойде преждевременно, Депортиво изпадна още едно ниво надолу.
Единствената добра новина за тима е, че въпреки ужасяващата загуба от децата на големия враг Селта, Депортиво се намира в челото на една от подгрупите в Сегунда Б, което би му дало право да се бори за връщане обратно в Сегунда.
А феновете още не могат да повярват, че 20 години след най-големия успех в историята на клуба, любимият им отбор не е сред водещите отбори в Испания. Не само това - някогашният Супер Депор не се бори за титла и купа, а за промоция... в Сегунда.
