Виктор Осимен е сред топ нападателите в Европа в момента. Само две години след бомбастичния си трансфер от Лил в Наполи на стойност 75 милиона евро, нигерийският голаджия може отново да смени клубната си принадлежност.
Арсенал, Манчестър Юнайтед и Нюкасъл проявяват сериозен интерес към 23-годишния голмайстор, който, ако напусне Наполи, почти сигурно ще заиграе във Висшата лига заради високата си цена. Южняците няма да пуснат новата си звезда за под 80-85 млн. евро.
Но пътят му до световната слава не е лек. Виктор израства в най-големия град в Нигерия - Лагос, но още много малък остава без майка. Когато баща му губи работата си, Виктор и петте му братя и сестри са принудени да излязат на улицата в търсене на средства за прехрана.
Като малък Осимен боготвори Дидие Дрогба, а в тийнейджърството най-използваната му фланелка е тази на "сините" с името на котдивоареца отзад. Именно с нея продава минерална вода по светофарите в града, за да помага с каквото може на домакинството.
Когато умира майка му, Осимен е твърде малък, за да си спомни точно кога се е случило.
"Изгубих майка си през октомври, но не помня точно коя година. Бях много малък - признава пред "Франс Футбол" Осимен през 2019-а. - Три месеца по-късно баща ми загуби работата си. Това беше много тежък период за семейството ни.
Брат ми продаваше вестници, сестра ми продаваше портокали на улицата, а аз - бутилирана вода сред колите. Трябваше да оцеляваме, затова всеки помагаше. Вечерта се прибирахме и всеки изсипваше парите на масата. Давахме всичко на най-голямата ни сестра, защото тя готвеше и организираше цялото пазаруване.
В голяма част от живота ми е трябвало да оцелявам. Но ето ме сега. Всяка една трудност по пътя ми досега е оформяла характера ми."
Но съдбата на Осимен не е много по-различна от тази на много негови връстници в Нигерия. В опит да спести, каквото може, за образованието си, Виктор често се лишава от ново облекло и рови за такова насред най-голямото сметище в Африка.
"Живеехме срещу сметището - разказва той. - Затова с приятели ходехме там в петък и събота да си търсим обувки. Търсехме по цял ден. Беше забавно! За нас това беше някаква игра, но когато сега се сетя за онова време, осъзнавам, че всъщност ни е било много тежко.
Понякога намирах дясна маратонка Nike и започвах да търся друга за левия крак. Накрая откривах и за левия крак, но тя се оказваше Reebok! Сестра ми ги закърпваше, ако имаха нужда, и бях готов. Винаги сме били на границата на оцеляването."
Има едно нещо, което дори в това време кара Осимен да мечтае - футбол от Висшата лига. Облечен във фланелката на Челси, Виктор и брат му Андрю са сред първите зрители, където някой съсед изкара телевизор, за да се гледа мач.
Така Осимен започва да тренира в Ултимейт Страйкърс Академи в Лагос. И там прави такова впечатление, че мълвите за таланта му достигат чак до Европа.
През 2015-а, когато е само на 15, е поканен от бившето крило на Барселона Емануел Амунике да тренира с националния отбор на Нигерия до 17 г. Още тогава Осимен показва завидни физически данни и бързина, заради което Амунике не се страхува да го хвърли срещу момчета с година-две по-големи от него.
След като помага на страната си да се класира за Световното U17, Осимен се превръща в един от лидерите на отбора на форума в Чили. "Супер орлите" печелят турнира, а Осимен става носител на "Златната обувка" за топ реализатор на турнира с десет попадения.
Нападателят печели и "Сребърната топка" като втория най-добър футболист на турнира. №1 в Чили става съотборникът му Келечи Нуакали, който в продължение на три години бе собственост на Арсенал, но не записа нито мач за "артилеристите", а сега играе в Сегунда.
Още тогава интерес към Виктор проявяват Арсенал, Манчестър Сити и Тотнъм. Но талантът избира да отиде в Германия и да облече фланелката на Волфсбург заради партньорството на академията с "вълците".
Но има и друга причина - самият той признава, че е избрал най-добрата оферта във финансово отношение. Не от алчност, а защото отчаяно е искал да помогне на семейството си възможно най-бързо.
"Когато подписах с Волфсбург, не исках да купувам нищо за себе си с парите. Веднага купих къща за баща ми в Лагос - обяснява Виктор. - След това дадох пари на братята и сестрите си и всички те са много добре в момента със собствени бизнеси.
Радвам се, че всеки от тях има какво да яде. Те винаги са ми помагали и е напълно нормално да искам да им помогна да променят живота си."
В Германия нападателят не се задържа много и изиграва само 16 мача за първия отбор на Волфсбург. Няколко контузии и заболяване от малария не му позволяват да покаже потенциала си в Бундеслигата. Първоначално е отдаден под наем на белгийския Шарлероа, след което и продаден в Белгия.
Това е трансферът, който дава криле на Осимен, и в рамките на първия си сезон в Белгия нанизва 20 гола в 36 мача. Шарлероа плаща едва 3,5 млн. евро за него, а още година по-късно го продава на Лил за 22,4 млн. евро като заместник на Никола Пепе, който заминава за Арсенал за сумата от 80 млн. евро.
Във всеки нов отбор Осимен става все по-добър и по-добър. Още в дебюта си бележи два гола при победата с 2:1 срещу Нант, вкарва и на любимия си Челси в Шампионскaта лига. В първата си кампания при "песовете" завършва като топ реализатор на тима с 18 попадения във всички състезания.
След само един сезон във Франция Наполи реши, че е видял достатъчно и е време да го привлече. "Сините" извадиха 75 млн. евро за него, с което направиха Осимен най-скъпия африкански футболист в историята.
Дидие Дрогба би трябвало да се гордее с него...
Виктор не успя да се зарадва напълно на сделката. Няколко месеца преди трансфера нападателят загуби и баща си - Патрик. Така нито един от двамата му родители не доживя да види грандиозния успех на сина си, който тръгва от най-голямото сметище на Африка, за да покори европейския футбол.
Но той знае, че го гледат отгоре. "Сигурен съм, че майка ми и баща ми се гордеят", написа Осимен при трансфера си в Наполи. И има с какво.
