Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Всички бяхме пияни, а от трибуните пееха: "Вини, покажи дупе!"

16 май 1988 г. Два дни по-рано ненормалниците от Уимбълдън се целуват страстно в съблекалнята на "Уембли". Пълнят най-стария трофей във футбола с бира, шампанско и уиски и го изливат в устите си. Лудата банда е прословута с алкохолните си подвизи, но кой е вярвал, че ще победи могъщия Ливърпул на финала за ФА къп? Прави точно това и фиестата продължава дълго. За най-издръжливите (а такива има много в тима от Южен Лондон) - цяло денонощие след финала.

Та на въпросния 16-и, подпухнали от невъздържаното си пиянство, "доновете" излизат на "Плъф Лейн", за да покажат отново трофея на феновете си и да почетат съотборника си Алън Корк.

Първото полувреме на подобието на мач завършва при някакъв резултат, който дори и таблото не знае, и който не интересува никого от 7-те хиляди по трибуните. Феновете са на повече промили от героите и се забавляват. Някой се провиква: "Вини, покажи дупе!", а скоро това се подхваща от още 6999 (примерно) дрезгави гърла.

Колко трябва, за да му се запали фитила на Вини Джоунс?

Не го викат да се яви на олимпиада по математика, а го призовават да направи нещо, което даже му се струва красиво в пияната уелска глава. Хореография от махмурлийски футболни задници е напълно по вкуса му.

Вини подрежда бързо тези около него и под команда шортите падат. Автор на култовата снимка става фотографът на Daily Mail Паскал Рондо.

И до днес, почти 33 години по-късно, можете да срещнете информацията, че двубоят е бенефисен за легендата на "доновете" Алън Корк. Това обаче съвсем не е така. Нападателят играе още четири години за Уимбълдън, преди да премине в шведския Йоребро. Срещата просто отбелязва 10-годишния му юбилей в клуба. А кой е съперникът? Това вече е труден въпрос. Официално се води Отбор на звездите, а ако питате Вини Джоунс и бившите му съотборници кои са били "звездите", едва ли ще си спомнят и едно име.

Самият Алън го потвърждава: "В този мач можеше да играе който си поиска. По-точно тези, които бяха оцелели, за да стоят на краката си. Всички бяхме мъртвопияни. Но какво толкова? Празникът беше голям. Повечето от феновете ни не изтрезняха в следващите три месеца."

Никой журналист, статистик или обикновен запалянко (навярно пее "Вини, покажи го!") не обръща внимание кои са "оцелелите".

Доста парадоксално, но не е напълно ясно кой кой е на историческата снимка. Известен ориентир са номерата, но не всички от играчите на "доновете" са със своите оригинални в необичайния двубой на "Плъф Лейн" от 16-и май 1988 г.

За най-крайния вляво ("тройката") няма съмнение, че е Тери Филан, бързоногият ирландски ляв бранител на "лудата банда".

Най-крайният вдясно (вижда му се само главата и лявото рамо) пък е Джон Фашаню.

Фотографът Рондо обаче заснема още един кадър части от секундата по-рано, на който се виждат номерата.

Оказва се, че петият и шестият (от ляво надясно) носят "шестици".

Първият номер 6 е Корк, който играе по едно полувреме за Уимбълдън и за "звездите", а вторият е Анди Торн.

Култовата снимка се гледа под лупа вече три десетилетия и вече е почти сигурно, че Вини Джоунс не присъства на нея.

Смята се, че играчите са в следния ред: Филан, Уайз, Безънт, Гейл, Корк, Торн, Гибсън, Гудиър, Фашаню.

На снимката с номерата обаче най-вляво се вижда лакът и мнозина вярват, че именно това е Вини.

Трудно е да се повярва, че уелсецът не е показал на 7-те хиляди по трибуните това, което толкова искат да видят.

Документирано обаче това го няма никъде - нито на снимките на Daily Mail, нито на размазаните кадри от мача на Лудата банда срещу Звездите, просъществували до днес.



Най-четените