10 от най-скандалните видеоигри и техните истории

Mortal Kombat

Освен със страхотния си геймплей и поразителни довършващи удари, тази игра ще остане в историята и като едно от заглавията, довело до сформирането на Entertainment Software Rating Board (ESRB). Иначе казано - прословутата недържавна организация, чиято основна дейност е определянето на възрастовите рейтинги на развлекателния софтуер в САЩ и Канада.

Най-скорошното издание на поредицата Mortal Kombat X качи насилието още едно ниво нагоре. Начините за довършване на вече победения противник чрез прочутите fatalities позволяват шокиращи зверства и осакатявания, които наистина нямат еквивалент във видеоигрите. Целта да бъдат шокирани даже и геймърите ветерани беше изпълнена.

Doom

Първият шутър, който наистина грабна вниманието на обществото. От една страна, той положи основните на жанра, който познаваме днес. Но от друга беше разкритикуван заради "демоничните изображения" в него. Не веднъж и два пъти е наричан „симулатор на масови убийства”.

Нещо повече - играта бе набедена за основен виновник при масовото убийство в Колумбайн, САЩ през 1999 г., когато учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, запалени играчи на Doom, застрелват 12 деца и един учител, раняват 21, след което се самоубиват. Според някои твърдения, които впоследствие се оказват неверни, Харис бил изградил нива за Doom, които изглеждали като училището – уж в тях репетирал истинското клане.

Super Columbine Massacre RPG!

Създадена през 2005 г. от Дани Ледон, тази игра пресъздава гореспоменатите трагични събития от 1999 г. в Колумбайн под формата на двуизмерна ролева игра. В нея поемате управлението на Ерик Харис и Дилън Клиболд, като целта е да планирате и извършите училищното клане. По разбираеми причини, играта не е посрещната никак положително.

Ледон обаче заявява, че не е търсил умишлено скандала и противоречието. Просто е искал да използва компютърната игра, за да покаже какво е да си аутсайдер в гимназията. Super Columbine Massacre RPG! проправя пътя на други (предимно инди) игри, които боравят с проблемни събития от реалния живот.

Manhunt

Първата игра, забранена във Великобритания заради множеството садистични елементи в нея. Тук главният герой може да задушава противниците си с найлонови пликове, да забива ножове в лицето им, да разбива черепа им с бейзболни бухалки и т.н.

През 2004-та тази иначе добра като геймплей игра беше използвана като някакво обяснение за постъпката на 17-годишния Уорън Лебланк - намушкал и пребил до смърт с чук 14-годишно момче в парк в Англия. По време на делото обаче става ясно, че единственият човек в цялата ситуация, притежавал играта Manhunt, е самата жертва.

Custers Revenge

Този платформър, предназначен за конзолата Atari 2600, ви поверява управлението на генерал Джордж Къстър, останал в историята като символ на геноцида над коренното население на Америка. В Custers Revenge той е въоръжен с една огромна… ерекция. Целта тук е да избягвате вражеските индиански стрели, за да стигнете до другия край на екрана, където ви очаква гола американска туземка, вързана на стълб. За да спечелите точки, трябва да извършите сексуален акт с нея, без значение, че той далеч не е по взаимно съгласие.

Порнография, расизъм и изнасилване в един пакет – достатъчен, за да предизвика шок при излизането си през 1982. Играта добива известност заради скандалното си съдържание и реализира добри продажби, но в крайна сметка е спряна от разпространение.

Resident Evil 5

Чернокожи зомбита!? Та това си е чист расизъм! Именно по този начин гръмнаха редица медии, когато Resident Evil 5 бе обявена за първи път. Разбира се, без никакво основание. Това беше просто една игра, чието действие се развиваше в Африка, а зомбитата така или иначе са неизменна част от цялата поредица. Целият шум против петата част беше меко казано абсурден.

Grand Theft Auto: San Andreas

Две думи – „горещо кафе”. Поредицата GTA и без това има скандална слава. Но прословутият Hot Coffee мод за San Andreas, който отключваше възможността главният герой да спи със своята приятелка, нажежи допълнително цялата обстановка. Последваха поредица от дела, изтегляне на играта от някои търговски мрежи, протести, промени в ESRB рейтинга и какво ли още не.

Carmageddon

На пръв поглед това е обикновена игра, в която се състезаваш с противникови автомобили в рамките на най-различни местности – град, мина, индустриален сектор. По пътя си обаче можеш не само да потрошиш останалите участници в надпреварата, но и да премачкаш пешеходците по особено зрелищен начин.

Очевидно последното не беше по вкуса на всеки и Carmageddon се оказа забранена в редица държави, включително Бразилия. Някои дори настояваха вместо хора, експлодиращи като балон, пълен с кръв, да има зомбита или роботи. Това обаче беше при първото излизане на играта през 1997 г. Днес газенето на пешеходци в игрите е толкова разпространено, че никой вече не му обръща внимание.

Mass Effect

Блогърът и религиозен активист Кевин Макълоу обвини фантастиката Mass Effect в содомия. Причината – фактът, че главният герой може да завърже романтична връзка с представители и на двата пола, а също и с извънземни, като към края на играта консумира отношенията си с тях. Макълоу се оплака в своя блог, че “Mass Effect може да се изиграе така, че играчът да се сношава с когото и по какъвто начин си поиска”, а „виртуалното изнасилване е буквално на един клик разстояние”. В случая дори прословутият адвокат Джак Томпсън заяви, че „човекът въобще няма представа за какво говори”.

През 2008 г. американска журналистка се появи в ефир с гръмкото заглавие „SEXBOX?”. Според нея, Mass Effect „не оставя нищо на въображението” и позволява на играчите „да правят нецензуриран по какъвто и да било начин секс” и дори да избират какво точно да вършат по време на акта (което въобще не отговаря на истината). „Известната” журналистка дори прибягва до помощта на специализиралата психология Купър Лаурънс – двете заедно разнищват ролевата игра на BioWare, като междувременно имат наглостта да признаят, че изобщо не са я играли.

Postal

В Америка изразът „going postal” означава изблик на изключително силен и неконтролируем гняв, водещ до насилие над останалите (най-вече на работното място). Той води началото си от поредица инциденти през 80-те години, когато работници от пощенски служби извършват убийства на свои мениджъри, колеги и полицаи.

Именно това вдъхновява студиото Running With Scissors при направата на играта Postal. Сама по себе си тя не представлява нищо особено като геймплей. Нещата, които може да вършите в нея обаче, успяха да отвратят мнозина. В Postal 2, която замени изометричната перспектива с триизмерна, насилието стана още по-силно изразено – можете да пребивате хора с лопати, да ги подпалвате, да ги събаряте на земята и да уринирате върху лицата им, и какво ли още не. Играта е забранена в няколко държави и все още е пример за връх на жестокостите в гейминга.

В днешно време периодично се случва политици, активисти или някои не съвсем запознати с гейминга организации да обвиняват видеоигрите при обсъждането на най-различни проблеми - като насилието, социалната изолация или ленивостта на младите.

Игрите често се използват като изкупителна жертва за обществените проблеми, обикновено без особено основание. Понякога обаче се случва и наистина да предлагат скандално и възмутително съдържание, което разпалва с нова сила изтъркалия се дебат за влиянието им върху подрастващите.

В галерията ще разгледаме именно онези игри, които скандализираха света и предизвикаха шокови реакции.

Понякога провокацията им изглеждаше умишлена, друг път неволна. Дискриминация, жестокости, кръв и секс - с какво се отличи всяка от тях? И заслужен ли беше целият шум около нея?