Когато ти предстои запознанство с авантюрист, изследовател, приключенец - и доколкото става ясно от сайта му Abandoned Roads - човек, на когото цивилизацията му опъва нервите, последното, което очакваш, е да се срещнете на място като „Перото". Някъде на Витоша - да, но „Перото"?
Е, както се оказва, литературният клуб на НДК не е толкова неподходящ за разговор, защото освен да се изправя на предела на физическите си възможности, Филип Лхамсурен обича и да пише и е автор на две книги.
Пожелах да ги прочета, след като по време на разговора, той ме запали със своята страст по живота извън „човешките хабитати". След срещата ни вече дни наред сънувам, че бродя из горите на Амазонка, които по думите му приличат на „зелена стена"...
Животът на Филип дотук силно наподобява дълъг списък от физически предизвикателства - някои заложени от съдбата му, а други предприети от неговата амбиция да е близо до природата и да си подрежда мислите в търсене на житейски смисъл.
Странното име Лхамсурен не е псевдоним, а идва от фамилията на майка му - монголската художничка Ганханд Лхамсурен.
Филип има трудно детство в България. Живял е в интернат, след което е пребивавал в бежански лагер, а по-късно заминава при роднините си в Монголия, където кръстосва степите на кон. Две години прекарва във Френския чуждестранен легион.
От най-ранна детска възраст Филип обожава да е сам сред природата и както признава - от дете участва в експедиции, без дори да си е давал сметка.
През 2008-а той нашумя в България с участието си в телевизионния формат „Survivor - Pearl Islands", заснет в Панама. През 2009-а пътува отново в Монголия, където ловува из тайгата и от няколко пътни тефтера се ражда първата му книга - „Душата на човека". Следва обиколка на България на колело, катерене из Хималаите, където стига до връх Hanuman ji Ka Tiba, 5639 метра...
Голямото му приключение през 2013-а е повече от амбициозно - Филип тръгва от Родопите и стига до Памир в Централна Азия на колело и изминава повече от 10 000 км по някогашния „път на коприната". Това пътуване дава началото на неговия проект „Забравените пътища", който по-късно също се превръща в книга.
Първия си опит за преминаване през Амазония напълно сам предприема през 2015-а, но е ограбен от нападатели, които стрелят по него и пътуването му приключва преждевременно на колубийско-бразилската граница.
Живот и здраве, догодина Филип ще повтори експедицията си в Амазония - неговото следващо голямо безмоторно приключение.
Завръщане в Амазония" звучи много амбициозно - 5000 километра с кану по реката, каране на колело из така наречените „пътища" и много ходене пеш с мачете в ръка из джунглите.
За да се подготви за голямото предизвикателство, тази година Филип осъществява няколко малки, но смели приключения, сред които преминаване на пустинята Гоби с колело в средата на юни, спускане с кану по българската речна граница - река Дунав (490 км воден път за осем дни) и скороходно преминаване на Ком - Емине в средата на септември. Старопланинският път той успява да покрие за 9 дни.
Основното правило, което Филип ще спазва в експедицията си догодина, е да стои далеч от населените места и от хората, които по думите му, са най-опасното нещо в Амазония.
„Защото, когато си сам, човекът е нечестен, непредвидим. На едно животно му знаеш поведението, но на хората трудно можеш да отгатнеш мотивите. За тях ти си просто богат западен човек, който пътува по света и носи интересни неща по себе си и в един момент те могат да решат да си вземат нещо от теб...", казва той и продължава:
„Е, понякога срещаш хора с добри намерения, стават приятелства. Подадената ръка, сготвената храна, чашата вино - това са неща, които топлят сърцето, когато си бил дълго време сам. Определено не бягам от всички хора, но избягвам големите човешки хабитати, защото около тях се образуват „некачествени" хора.
Повечето убийства в басейна на Амазония обикновено са около големите градове. И друго е, че реката е магистрала за трафик на наркотици."
Най-големият проблем в джунглата, освен хората, очаква да бъдат насекомите.
„Опасността не идва от големите зъби на ягуара. Най-страшното животно в Амазония са насекомите. Комарите. Освен като разпространители на болести - малария и по-силната денги, те са и крайно досадни. Някои инсекти снасят яйца в кожата ти и трябва да ги вадиш... Това са досадни, болезнени, малки неща. Малко хора също така ходят на експедиции в Амазония, защото е кошмарно да бъдеш постоянно хапан и изсмукван...
Отделно всяко порязване или травма там зараства много бавно, има 100 процента влажност и няма как да пазиш стерилност".
Къде ще се намира Филип през тези от 4 до 6 месеца ще съобщава по сателитен телефон, осигурен от VIVACOM.
"Те ще бъдат моята връзка със света, както и при предишната ми експедиция. Чрез него ще им съобщавам през определен брой дни какъв е моят настоящ прогрес.", казва той.
Самата идея, че той ще бъде сам през огромната част от времето и то в силно недружелюбната среда на амазонските дъждовни гори е доста притеснителна, а и самият пътешественик подклажда напрежението като обяснява, че когато човек е вътре в гората, няма кой да го спаси.
„Няма как да дойде хеликоптер, няма екип който да стигне до теб, затова разчиташ изцяло на себе си".
Екипът на Филип ще се състои от българина фотограф с бразилски паспорт, Румен Койнов, който живее от 20 години в Амазония и който ще му помага с логистиката и оператор, който е местен „човек от джунглата" и е много опитен.
Заради злополучния опит на Филип с нападатели, го питам ще носи ли огнестрелно оръжие.
„Не. Оръжието създава проблеми. Имаш ли оръжие - го използваш. Това ме е научила армията".
Как и къде ще спиш по време на пътуването?
Спането винаги се случва на хамак, човек няма право да седи на земята в джунглата. Повече от половин минута на едно място не може да седи, защото веднага те полазват мравки и други насекоми.
С какво ще се храниш?
Ще улавям прехраната си, основно риба - на нея ще разчитам главно. В условията на тропиците храната бързо се разваля. Нямам хладилник, естествено, и трябва по един доста трудоемък начин да опушвам рибата, да я капсуловам във въглища и т.н.
Каква техника ще носиш със себе си?
Освен сателитен телефон, ще разполагам с GPS за отчитане на разстоянието, с карта, компас - задължителните неща за един изследовател. Другото е челник, светлина. И слънчев панел, който да зарежда тези устройства.
Ще снимам с екшън-камера Sony "моменти от кухнята", защото няма как екипът да ходи с мен. Ако камерата беше голяма, нямаше дори да присъства, но тя е много удобна.
Това не е телевизионно предаване, това не са сценарии. Така че ще снимам по пътя, когато имам възможност и по някакъв начин това ще ме разсейва от тежкия ми живот. А иначе срещата ми с моя оператор ще се случи на по-контактно място в близост до град Манауш.
Няма да носиш компютър?
Няма как да нося компютър на моите експедиции. За мен това е допълнително тегло, а освен това целта за мен е връзката на човека с природата. Когато постоянно комуникираш по някакъв начин, живееш двойствен, паралелен живот. По моите правила трябва да си отдаден на природата, за да оцелееш.
Как ще описваш преживяното в джунглата?
Когато се върна, неминуемо ще пресъздадем историята в студио, професионален екип ще обработва кадрите. Ще има филм. Това ще бъде първата ми експедиция, която ще бъде така заснета.
Но единствената ми връзка с цивилизацията, докато съм там, е да пиша. Ще използвам непромокаем тефтер. Тефтерчето ми помага да погледна като в огледало какво е моето психично състояние, да си направя ретроспекция, да си реорганизирам мотивите.
Ползваш ли смартфон?
Да, телефонът ми е осигурен от VIVACOM. Даже за пътуването те като партньори
ми осигуряват телефон с копчета, който да е устойчив при бури.
Кога ще се счита експедицията ти за успешна?
Всяка експедиция е отделен живот и целта е да се върна жив и здрав. Това е успехът винаги
