Седмичната рубрика на Webcafe „Героите в студа“ ви среща с вдъхновяващи личности, които са превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото вярваме, че този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка Но.1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.
Проф. Христо Пимпирев е най-известният български полярен изследовател. Той е участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 и е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт.
Той е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.
В средата на януари той се завърна в България с част от учените от поредната българска експедиция до Антарктида. Посещаваме го в неговия офис в Софийския университет, за да ни разкаже повече за това най-диво сред дивите места, за това как човек се справя със студа на най-студения континент, какво се изисква, за да бъдеш част от една полярна експедиция и как ефектите от глобалните климатични промени влияят на Антарктида.
Българската полярна база "Св. Климент Охридски", по думите на проф. Пимпирев, действително е нещо, с което страната ни може да се гордее. България е една от едва 30-ина държави, които могат да се похвалят с присъствие на Антарктида и базата е "нашият научен аванпост пред лицето на цялото човечество", както се изразява професорът.
За самото място той говори с особено удоволствие и гордост като за един съвсем друг свят - колкото див и опасен, толкова и невероятен със своята девственост и чистота - както на природата, така и сред хората.
В Българската база се работи за изучаването на самия континент. В последната експедиция учените могат да се похвалят с улавянето на екземпляр от изключително рядък вид риба, чиято кръв е прозрачна, както и с откриването на пет съвсем нови за Антарктида фосилизирани растителни останки.
За проф. Пипмпирев обаче значението за континента е изключително голямо не просто от научна гледна точка, но и за съдбата на света:
"Основата на полярните изследвания е върху развитието на науката. Антарктида е най-голямата природна лаборатория в света и там са направени едни от най-големите открития, които касаят съдбата на цялото човечество. Например там през 1985 г. се откри изтъняването на озоновия слой - нещо, което можеше да доведе до фактическото загиване на човешкия род. Но се взеха мерки и в момента този озонов слой се запълва. Индустриалци и политици се вслушаха в алармата на учените, че това е изключително сериозен въпрос. Намали се и се забрани изцяло производството на вредни газове и фреони. И вече има резултат."
Една от най-важните задачи на мисиите до Антарктида е свързана и със следенето на климатичните изменения и тяхното влияние върху природата и организмовия свят. Макар мнозина, включително и американския президент Доналд Тръмп, да смятат темата за силно преувеличена (или дори за измислица) учените на Антарктида пряко виждат ефектите, които глобалното затопляне оказва върху планетата не само в чисто екологичен план, но и в демографски.
"Западна Антарктида, където се намира и българската база, много чувствително се влияе от тези промени. Абсолютно е доказано, че температурите са се покачили и имаме разтапяне и разрушаване на ледената покривка в тази част на континента. Огромни блокове от шелфовите ледници се откъсват и отиват на север, където е по-топло и се разтопяват. Това неминуемо води до повишаване на морското ниво, което това ще има катастрофални последици за цялата планета - наводнения, изменения на климата, миграцията на стотици милиони хора, които живеят в крайбрежните региони...", обяснява професорът и допълва:
"Даже вече въпросът не стои как да се преборим с климатичните промени, тъй като те вече са настъпили и тепърва ще се сблъскваме с последиците. Въпросът е как ще живеем с тези климатични промени."
Част от ефектите на тези глобални изменения в климата се наблюдават и извън Антарктида - от арктическите студове в САЩ до топлото за сезона време в България. Според професора проблемът не се изразява в едно статично глобално затопляне, което просто повишава и повишава температурата на Земята, а в наличието на все по-резки промени в климата на едни и същи места.
"В едни части има глобално затопляне, но това не означава, че не може да имаме на места някакъв пик на масивно застудяване, както беше в Северна Америка. Но това ще трае дни и след това температурите ще се върнат над нулата. Именно тези тенденции на много рязка смяна на температурите от примерно едни арктични температури в Чикаго, които съм сигурен, че само след 10 дни ще стигнат над нулата, са притеснителни (самото интервю беше взето именно покрай големите студове обзели САЩ - бел.а). Именно това е тревожното - тези резки колебания в хода на времето, в температурите. Както виждаме, ние тук се радваме на едно доста по-топло за януари и началото на февруари време. Температурите само за по-малко от една седмица достигаха до -10, -15 градуса, а температурите за България нормално могат да достигат до -20 и дори -25 градуса."
Тези студове в САЩ дори породиха някои шеговити (и не дотам шеговити) сравнения с Антарктида, където по едно време температурите бяха по-високи от тези в градове като Чикаго. Според проф. Пимпирев тук база за сравнение няма по простата причина, че на Антарктида в момента е южното лято, докато в Чикаго е зима.
"В момента в Антарктида при българската база, която се намира в периферията, в топлата част на континента, температурите са около -10, 0 градуса, понякога до 5-6 градуса. Но това е един много голям континент, по-голям от Европа, съвсем нормално е да има разлика в температурите между тези райони и самия Южен полюс, където е около -35 градуса", обяснява професорът.
Това обаче повдига друг важен въпрос - как се оцелява на място, където през лятото температурите достигат -10 градуса? Как влияе като цяло студът върху тялото на човек и по-лесно ли е да се разболееш или дори да настинеш там? Оказва се, че не.
"Това са много здрави условия по отношение на болести като грип и настинка. Там можеш да получиш травми, замръзвания, ако си излязъл без подходяща екипировка. Тогава можеш да замръзнеш и да загинеш. Но когато имаш всички предпазни мерки, можеш да живееш. Няма вируси, няма грип, за разлика от по-топлите региони. Знаем колко хора са загинали от епидемии, дори тук от един грип имаме жертви, а в Антарктида човек не е заплашен от това. Заплахите са други. Едното за сметка на другото."
Колкото до темата за оцеляването, проф. Пимпирев е категоричен - човекът е единственото живо същество, което може да оцелява при абсолютно всякакви атмосферни условия (стига да разполага с подходящата за това екипировка):
"Човекът е единственото живо същество, което може да живее при екстремни климатични условия. Във вътрешността на Антарктида, където има полярни бази и където има учени и логистичен персонал, живеещи целогодишно, извън тях няма нито едно друго живо същество. Целият живот в Антарктида е съсредоточен по крайбрежните части, където климатът е по-мек заради Южния океан. В съвременната ни цивилизация, която е много технологично напреднала, няма проблем да се живее и при екстремни температури на -80 градуса. Разбира се, затова трябват условия и екипировка, за да можеш да стоиш достатъчно дълго навън."
Нова година в българската база на Антарктида
Колкото до въпросната екипировка, в момента науката е напреднала, за да могат да бъдат преодолени дори и условията на космическия студ, какво остава за този на земята.
По думите на професора модерните екипировки за оцеляване при екстремно ниски температури са изработвани именно от материи, тествани и за оцеляване в Космоса. Но, разбира се, и не винаги е нужна чак толкова модерна екипировка. Понякога са достатъчни хубави, топли вълнени дрехи, дебели якета, съобразени с обстановката и дори кожени дрехи - както са оцелявали в миналото ескимосите и други племена, обитаващи студените части на света.
Все пак обаче българската база на Антарктида работи само през южното лято - от ноември до към средата-края на март месец като в нея през различните периоди на обитаемост има между 10 и 20 души - научен екип и технически персонал - лекар, водачи на шейни и на лодки, с които се обикаля, за да се събират проби за изследване, механици, планински водачи, понякога строители (ако има строителна програма), а тази година - и готвачка, която да се грижи за храната на полярния екип.
Големият проблем, по думите на професора - не е студа или тежките условия, колкото изолацията.
"В тези условия, които действително са доста неблагоприятни, хората са малко. И ти си принуден да живееш в едно затворено общество, с малко на брой определени хора. Принуден си да живееш само с тези 10-20 души. И никой не може да си тръгне. Ако някой не ти е симпатичен, просто го понасяш. Този психологически проблем е най-тежък за приспособяване и е много по-важен."
Именно заради това и един от важните моменти при подбора на кадри за експедициите е психологическата съвместимост между отделните участници. Другите решаващи фактори са професионалната компетентност и чисто физическата подготовка.
"Преди всичко трябва да има определена задача, която да изпълнява. Едната група са учените, които изпълняват одобрени от специална комисия научни проекти. Другите са хората, които поддържат нормални условия за живот в полярната база. Това са механици, водачи на моторни шейни, водачи на моторни лодки, специалисти по телекомуникациите, ако има някаква строителна компания - строители. В зависимост от целта на всяка конкретна експедиция се подбират и хората. Другото е да бъдат здрави и добре подготвени физически. Там имаш един лекар, но той няма апаратура и някакви кой знае какви условия за лечение, каквито има в една болница в нормалния свят. Трябва да бъдеш с желязно здраве. Но не е нужно и да си Супермен. Просто трябва да си здрав и добре подготвен", обяснява професор Пимпирев.
Тъй като все пак научната част е основата на всяка една експедиция, българската база продължава да се развива, за да даде възможно най-добри условия за учените и работещите там.
За целта освен наличието на готвач в тази експедиция, за следващата се подготвя и построяването на лаборатория към базата, която да позволи много повече възможности за предварителен анализ на получените проби и материали.
"В момента има одобрена от Министерския съвет пътна карта за научна инфраструктура в България, а българската база е част от България, вее се българско знаме там. Така че строежът на лаборатория е включен в тази пътна карта", обяснява професорът.
Действително, полярната мисия на България е един от най-видимите и значими моменти за българската наука като цяло, който ни издига на едно ниво с онези държави, които определят тенденциите в модерната наука. А това определено е повод за гордост.