"Този сюжет е толкова кървав, че на неговия фон картините на Йеронимус Бош изглеждат като драсканици на котенца", се хвали Лий Сайзмор.
Той е ръководителят на Отдела по наратив в "Западен свят" - тематичен ваканционен парк, в който клиентите могат да поиграят с най-мрачните си фантазии.
"Вкарал съм вивисекция! Канибализъм! И нещо специално, което наричам "whoroboros" (игра на думи между "уроборос" - символ на змия, захапала опашката си, и "whore" - "развратница, проститутка").
Това е доста точно описание на "Западен свят" - съблазнителен драматичен сериал, научно-фантастичен трилър за киборги, които внезапно развиват самосъзнание.
Създаден от съпружеската двойка Джонатан Нолън - Лиза Джой - "Западен свят" е откровен и забавен експлоатационен сериал, посветен на експлоатацията. Епизодите са пълни с голи тела и насилие, които би трябвало да ни накарат да се замислим за голотата и насилието.
Той е психеделичен концептуален проект, който щеше да бъде непоносим, ако не беше толкова елегантно създаден. Засега формулата му работи - и не защото е перфектна, а защото е обсебваща.
Това се дължи най-вече на страхотното представяне на Евън Рейчъл Уд, която играе Долорес - един от роботите в "Западен свят", целомъдрената дъщеря на местен фермер.
Борбата на Долорес със собствената й идентичност напомня в известен смисъл на дилемата на анимационната съблазнителка Джесика Рабит от "Кой натопи заека Роджър: "Не съм лоша. Просто така ме нарисуваха".
Базовият материал за "Западен свят" е едноименният култов трилър на Майкъл Крайтън от 70-те години, в който Юл Бринър влиза в ролята на непобедимия робот с черна шапка, който избива гостите на парка като символичен опит за бунт срещу поробителите.
При телевизионната адаптация Нолън и Джой правят няколко умни промени - например, съкращават алтернативните фантастични светове от оригиналния филм - "Римският свят" и "Средновековният свят".
Освен това трансформират мъжа с черната шапка от киборг в човек, който влиза в тематичния парк като в компютърна игра.
Най-вече - пренасочват симпатиите на зрителите от гостите към киборгите, които са по-познати в "Западен свят" като "домакини".
Тези домакини, които са убедени, че са каубои, индианци, проститутки и девици, се оказват много по-задълбочени персонажи отколкото туристите, които ги експлоатират, или техническия персонал, който ги обслужва.
Те са робите, които не осъзнават, че са роби. Отдават телата си по баровете и прашните каньони, за да задоволяват поквареното въображение на клиентите си.
Всеки ден домакините са изнасилвани, разстрелвани и измъчвани. През нощта обаче заспиват и забравят какво са преживели. А на сутринта се събуждат и всичко започва отначало.
Този тревожен мотив е един от най-ефективните аспекти на "Западен свят" - наблюдаваме как киборгите треперят от травмите си или се събуждат от кошмарите, които не разбират, докато някой техник не ги приспи с една команда.
Многопластовата метафора с "прочистването на мозъка" се среща в много произведения на научната фантастика - от "Блясъкът на чистия ум" до "Ex Machina".
На моменти киборгите се превръщат във функция на марксисткото понятие "фалшиво съзнание" - безпаметни създания, чиито желания са програмирани от външна сила. Понякога ужасяващите им проблясъци на спомени, които започват да се случват след един от системните ъпдейти, изглеждат като симптоми на посттравматично стресово разстройство.
В най-добрите си моменти "Западен свят" прави интересни политически препратки: сам по себе си той показва как уязвимите граждани са принудени да сложат край на зверствата, за да може нацията да прикрие грозната си история зад патриотичен параван.
В една от сцените виждаме как жена-робот, която лежи в безсъзнание на операционната маса, за да бъде поправена, се събужда, грабва един скалпел и се освобождава.
Тя е чисто гола, трепери от паника, няма представа къде се намира и какво се случва - никога преди това не е виждала друга среда освен Дивия запад. Когато изведнъж осъзнава, че е попаднала в празния сив склад, вижда около себе си стотици мъртви тела, нахвърляни едно върху друго като трупи.
Въпреки че телата са на киборги, за нея и за зрителите сцената напомня на масово гробище. Тя пада на колене, след което техниците я отвеждат и я връщат в стария брутален наратив.
Ако целият сериал се доразвие като продължение на тази сцена, разтърсваща и красива като кошмар, може да повтори успеха на "Останалите" (The Leftovers) или "Ханибал" - амбициозни проекти, които надскачат ограниченията на формата си и поставят истински задълбочени теми.
Дали "Западен свят" ще може да повтори тази схема?
Този сериал е опитът на HBO да създаде достоен наследник на "Game of Thrones" след неуспеха на двата скъпи проекта "Винил" и "Истински детектив 2". Както в измисления "Западен свят", така и в реалността - ключовият проблем е да се пресъздаде онази формула, която HBO доведе до съвършенство с вкарването на стриптийз-бара Bada Bing в "Семейство Сопрано": забавление за възрастни, в прекия и в преносния смисъл на думата.
Засега Долорес е най-интересният герой в "Западен свят" - травматизирана Ева, която сякаш е на път да се превърне в отмъстителка.
Русокосо момиче с прасковена кожа, художничка и оптимистка, тя е програмирана така, че клиентите на парка да се влюбят в нея и да искат да я защитават. Един от водещите дизайнери (в ролята - Джефри Райт) се среща тайно с Долорес - уж за да направи тестове на кода й, които се превръщат в нещо като психотерапевтични сесии.
"Нещо нередно ли направих?", пита Долорес със сервилната любезност на Siri.
В традицията на Трите закона на роботиката на Азимов, тя уверява създателите си, че никога не би посегнала на друго живо същество. Но когато замахва и убива една муха в края на първия епиозд, тя запазва спокойната си усмивка. Тя може да лъже и може да убива - ето така разбираме, че се превръща в истинско момиче.
Вторият най-интересен герой в сериала е Мейв (изиграна от Танди Нютън) - мадам в публичен дом, чиято съдба сякаш е предначертана да се съюзи с Долорес. Девицата и блудницата, бялата и чернокожата жена, невинната и циничната влизат в общ съюз.
Американският Див запад е логична фантазия само ако ти си каубоят - и това е увлечение, което все още не е изследвано достатъчно задълбочено. Затова жените-клиентки са разпръснати като прашинки на фона на изцяло мъжката постановка.
Резултатът е пъзел, в който зрителят трябва да се ориентира сам. Единственият начин да подредим картината? Да чакаме с нетърпение новия епизод.
