Някога, някъде в нещо абсолютно забележително, Тери Пратчет е написал: "Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества... във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати."
Затова и някак не е учудващо, че именно кулинарията се е превърнала в един от любимите фокуси на седмото изкуство и по един благ и много органичен, дори вкусен начин, беше пренесена на малкия екран. От гурме готвачи, които бъркат засукани манджи, през аматьори, които правят шедьоври в чиния, до обикновени дядовци, които по магически начин успяват да бутилират щастието и на него просто да пише „вино", малкият екран прегърна храната и я направи своя по-малка сестра.
Първа беше реалити телевизията. Хора печаха сладкиши и бъркаха мусаки, докато някой шеф-готвач им диша във врата, а след нея и добрият стар сюжетен сериал намери качествата, които чревоугодничеството може да донесе както на зрителя, така и на сюжета.
Именно така, подобно на цитата от Тери Пратчет, но и с малко щипка софистицирани взаимоотношения, започва да се готви испанският сериал „Храна за любовта". В него Тя и Той, изиграни от испанката Лайа Коста и аржентинеца Гилермо Пфенинг - безименни, сексапилни, необвързани мъж и жена, се запознават в Tinder-а на гурме ентусиастите - приложението Foodie Love.
Двамата се запознават от любов към храната и доразвиват желанията си за щастие, близост и интимност от кухнята, през плахите докосвания, чак до леглото. Негов създател е испанката Исабел Койшет - режисьор и сценарист с богата филмография, от която почти сигурно сте гледали чудесния филм „Книжарницата" с Емили Мортимър.
„Любовта и храната са едни от нещата, за които най-много ме е грижа на този свят и сериалът обединява тези две страсти. Освен това, преди съм правила филми с любовни истории, но никога не съм правила съвременен сериал с хора в трийсетте си години... Също така ме заинтригува концепцията „foodie". Идеята да посещаваш други държави, за да пробваш техните кулинарни изделия, да разменяш рецепти, да снимаш, да постваш в Инстаграм и така нататък. Смятам, че това е нещо доста често срещано в момента", казва самата Исабел, с която се срещаме в Мадрид по повод премиерата на „Храна за любовта", поканата е от НВО България, а на масата между нас има розов сладкиш.
Исабел продължава: „Понякога виждаш хора в ресторант три звезди - снимат си храната. И ти си мислиш „Стига бе! Първо поне я опитай! После можеш да я снимаш, да, но първо се наслади на това, което са ти поднесли." Понякога имам чувството, че за някои хора по-важното е това, че са на ресторант, а не толкова удоволствието от самата храна."
Идеята на „Храна за любовта" е да вземе основните заемки от модерното общество - от социални мрежи до многоканално общуване тип „мисля едно, казвам друго" и да ги преплете с вкусната храна и идеята за перфектния партньор посредством перфектното ястие. В този смисъл „Храна за любовта" дава няколко доста приятни идеи за рецепти и афродизиаци, в случай, че на някого му се отвори апетита.
За самата Исабел „Храна за любовта" е предизвикателство само по себе си. Това е първият й проект за телевизия и първият й челен сблъсък с толкова дълъг разказ.
„Храна за любовта" определено беше предизвикателство, защото имах усещането, че правя два филма един след друг. Снимахме в продължение на четири месеца в различни държави и от логистична гледна точка беше сложно. Но пък не бях притеснена. Когато си имаш персонажите, сюжета и актьорите и виждаш магията между тях - особено между Лайа Коста и Гилермо Пфенинг - и когато видях тази магия на първата репетиция, нямаше за какво да се притеснявам. Освен това мисля, че живеем в свят, в който хората все повече гледат неща от вкъщи, от iPad-овете си и от телефоните си, и ако ти като режисьор наистина искаш да си част от света, то това е част от процеса."
Сериалът се снима в Испания, родната държава на своята създателка и още в първите епизоди ще познаете красивите и малки улици на Мадрид, ще откриете едно Меркадо - техните закрити пазари - където правят най-вкусния рамен, и дори може да познаете някое място, което да си набележите, ако решите да минете през испанската столица.
Оттам насетне, посредством храна и още епизоди, персонажите се отправят на кулинарно пътешествие, което минава през Франция, Италия и стига чак до Токио. И трите места са личи за Койшет и както казва - тя познава и преплита себе си във всичките персонажи, които пише. Не само като теми, но и като характери.
„Едно от нещата, които обичам най-много, е писането. Обичам го, защото когато пишеш, всичко е възможно. Но пък от друга страна харесвам също и предизвикателството, когато си на снимачната площадка и успяваш да видиш тази странна хармония между всичките екипи и техните членове. Харесва ми да бъда на снимачната площадка много. После по време на монтажа страдам доста, но пък след това много обичам частта с озвучаването! Когато обработваш звука, даваш по някакъв начин живот на проекта."
Така се раждат осем, изпълнени с гурме, взаимоотношения, секс и любов серии, които може да видите от 25 декември по HBO GO, стига да ви е достатъчно вкусно. Всичко започва от едно кафе, минава през рамен, коктейл с шунка и сладолед и преминава през печене на сладкиши на голо, за да стигне чак до Япония. Приключението е гурме и е сготвено приятно. Може би, защото имам всички налични съставки за един добър сериал.
„За да направиш добър сериал или филм, първо задължително трябва да имаш много добра история. После трябва да имаш много силна гледна точка относно тази история - да знаеш точно къде се намираш ти по отношение на нея. И накрая - трябва да имаш добри актьори. Ако имаш история, в която наистина вярваш, и добри актьори... тогава ще се получи нещо съдържателно. Не казвам хубаво или лошо, но истинско и съдържателно", казва Исабел.
И допълва защо и до момента не би отишла да работи в Холивуд:
„Била съм там. Не смятам, че е особено креативно място. Според мен там има много хора, които си имат мнение за всичко. Не мисля, че за един човек, който прави кино като мен, е полезно да е там, защото се получава така, че говориш само за бизнес страната на нещата, а филмите ти трябва да бъдат захранвани от истински животи. За мен е трудно да се чувствам вдъхновена там. Но пък някои хора обожават това място! Но не и аз. Освен това не харесвам времето там. В Калифорния има пожари на всеки пет минути, земетресения... Не, благодаря."
Исабел Койшет определено притежава някакви суперсили, или поне така тя определя професията си. Скача от проект в проект и всеки един е с нейния ярък почерк. Защото тя е европейка не само като произход, но и като подход към киното и телевизията. В този смисъл „Храна за любовта" е като испанска паеля - има по много, има доста, ухае добре и накрая все пак вкусът успява да те изненада.
И за да подгреете добре, ви споделяме една рецепта от сериала на коктейл с пушена шунка, който може да си приготвите и да си пуснете „Храна за любовта".
Закуска в Кентъки/Breakfast in Kentucky*
Коктейл
50 мл бърбън, инфузиран с бекон**
25 мл лимонов сок
10 мл кленов сироп
1 лъжица горчив портокалов мармалад
1 яйчен белтък
Ангостура битер***
1. Смесете всички съставки в шейкър и разбъркайте.
2. Сервирайте на пара в чаша с формата на яйце.
3. Украсете с дехидратиран бекон.
- - -
*Коктейлът може да откриете в епизод 2 на „Храна за любовта" със същото име
**Инфузиране е мeтoд зa пoлyчaвaнe нa зaпapĸи (инфyзии), ĸoитo пpeдcтaвлявaт вoдни извлeци нa aĸтивни вeщecтвa oт pacтитeлни дpoги. Πpи изпoлзвaнe нa инфyзиpaнeтo eĸcтpaĸциятa ce пocтигa чpeз зaгpявaнe нa вoднa бaня пpи 100°C в пpoдължeниe нa 15 минyти. Дoпълнитeлнoтo изoлиpaнe нa aĸтивнитe вeщecтвa ce извъpшвa пpи пocтeпeннo oxлaждaнe нa cмecтa oт дpoгa и извлeчитeл дo 45-aтa минyтa, cлeд ĸoeтo извлeĸът ce пpeцeждa.
***Ангостура битер е горчива ароматична настойка на спиртна основа от растения от вида Тинтява, придаваща „сух" вкус на коктейлите. Използва се в малки количества - 1 даш (3-5 капки).
