Лиам Кънингам - от Давос Държеливия до лекар, който бори ебола

На 58 години Лиам Кънингам е едно от най-разпознаваемите лица в телевизията по целия свят. Ирландският актьор е носител на две Ирландски телевизионни и филмови награди, номиниран е и за Британската награда за независимо кино.

Участвал е в редица филми, сред които „Мумията: Гробницата на Императора Дракон", „Сблъсъкът на титаните" и „Боен кон". Неочакваната роля, която го превръща в едно от най-известните лица на екрана, е тази на сър Давос Държеливия от поредицата на HBO по романите на Джордж Р. Р. Мартин „Песен за огън и лед" - Game of Thrones.

Осми сезон на сериала беше излъчен през пролетта и остави зрителите в очакване да видят лицата на любимите си актьори от екрана в нови продукции.

За Лиам Кънингам такава е "Гореща зона" - минисериалът на National Geographic, който разказва за откриването и развитието на болестта ебола в САЩ. В епизодите Кънингам играе ролята на доктор Уейд Картър и си партнира с Джулиана Маргулис („Спешно отделение", „Добрата съпруга") и Ноа Емерих ("Американците").

Ето какво разказа актьорът в интервю, подготвено специално за Webcafe.bg, във връзка с новия сериал, чийто премиерни два епизода ще бъдат излъчени по National Geographic тази неделя (15.09) в 21:55 ч.

Какво ви привлече към тази роля?

Това е невероятна история. САЩ са били на ръба на опустошението - много близо до Вашингтон, много близо до Капитолия. Това е ситуация на живот и смърт и от тази гледна точка е невероятно драматична.

От информационна гледна точка, в момента има голям напредък по отношение на тази болест, така че информацията е невероятно важна, а един от най-добрите начини за осведомяване на хората е чрез развлекателно съдържание и точно това правим сега. Но това, че е развлекателно, не означава, че не е важно. Това е невероятно важна и актуална история.

Макар да се развива през 1989 г., в момента в Африка съществува криза с ебола. Ако се разпространи - ако удари летищата, ако удари градовете - ще имаме много голям проблем. Човечеството ще има много голям проблем.

Какво мотивира вашия герой да поеме рисковете, които поема, и да се изложи на такъв потенциално смъртоносен патоген?

Тази конкретна болест е огромна част от живота му и макар да е невидима с просто око, той я вижда като животно, което идва да унищожи хората, така че за него определено граничи с мания.

Тъй като тази история се основава на действителни събития, променя ли този факт това, което влагате в героя си, в сравнение с измислените роли?

Започвате да мислите за хората, които всъщност участват в това, и какво трябва да правят. Тази конкретна болест е вирулентна и ужасяваща. Това е най-близкото до реален филм на ужасите, на което можеш да се натъкнеш.

Какво беше усещането да влезете в костюма за първи път?

Клаустрофобията е много осезаема и бяхме предупредени за това, преди да ги облечем.

Не трябва да забравяте, че хората, които ги обличат имат причина за това - за да се предпазят от почти сигурна смърт. Така че има ниво на тревожност, когато ги слагате. Искам да кажа, че за нас е добре, ние сме актьори. Не се занимаваме с реална ситуация. Но да си представите как ходите в гореща зона или доближавате потенциална смърт, очевидно нивата ви на стрес скачат и след това на всичко отгоре трябва да облечете костюма. Винаги се подсигурявате да не се повреди, да не се получи дупка или да се разкъса или каквото и да е от тези неща.

Така че помислете за това, когато ставате сутрин и отивате в офиса си и най-лошото, което ще ви се случи, е да попаднете в задръстване. Тези хора залагат живота си на карта - и слагат тези ужасни защитни костюми, за да го направят. Не им завиждам. Те са герои.

Опишете какво е да работите с режисьорите Майкъл Ъпендал и Ник Мърфи.

Добри хора са нашите режисьори, фини хора. Беше страхотно. Искам да кажа, че ентусиазмът, с който разказваха историята, беше невероятен. Ако трябва да избера думи, с които да го опиша, и двамата са заразителни със своя ентусиазъм.

Какво е да работиш заедно с Джулиана Маргулис и да споделяш екрана с нея?

Джулиана Маргулис е прекрасна, тя е една от основните причини да съм тук. Аз съм голям фен на Джулиана още от „Спешно отделение". Тя е фантастична. Има причина, поради която публиката обича Джулиана - тя не лъже, когато играе, и можете определено да се идентифицирате с нея.

В поредицата е силно застъпена темата за страха. По ваше мнение страхът полезен инструмент за реакция ли е?

Като човешки същества, реакцията ни на адреналин е да се бием или да бягаме. Страхът има голяма роля в това отношение. Има страх от неизвестното и има страх от този враг, който не е съвсем идентифициран. В този случай вирусът е микроскопично малък и въпреки това можете да видите опустошенията, които носи, какво може да направи и колко силен и ловък е той. Само защото това е вирус, не означава, че не е способен да се възпроизвежда, да намира приемници и да унищожава всичко по пътя си. Това е истински враг. Ако това нещо се изплъзне, ще е равностойно на климатични щети и други неща, които усещаме от време на време, но може да доведе и до нашия край.

Опишете ни какво е да стъпиш на една от тези снимачни площадки за първи път.

Влизате в различен свят и това е донякъде магията на филмовото и телевизионното изкуство. Имаме възможност да играем и да разказваме тези великолепни истории. Това е истински лукс, прекрасно, славно нещо.

Има ли аспекти на ебола, които ви се струват по-ужасяващи от други?

Малко неща на тази планета са по-зли от този конкретен вирус. Шокиращ е начинът, по който напада органите и на практика се самоубива, докато го прави. Ужасяващо е.

Новините

Най-четените