Феновете на Homeland ("Вътрешна сигурност") имат повод за радост още в първите дни на новата година - пиратско копие от епизод No.1 от шестия сезон изтече 17 дни преди официалната премиера.
А чакането за новия сюжет за бившия агент на ЦРУ Кери Матисън (Клеър Дейнс) и нейния ментор Сол Беренсън (Манди Патинкин) наистина беше доста дълго - последната серия от миналия сезон се излъчи още през декември 2015 г.
По иронично стечение на обстоятелствата - още тогава Homeland предсказа, че арената на бойните действия за терористичните групировки ще се прехвърли в сърцето на Берлин (макар и не в метрото, а на коледния базар в Шарлотенбург)...
ВНИМАНИЕ, СПОЙЛЕРИ (Предупреждаваме, че текстът разкрива част от съдържанието на епизод 6.1. Ако все още не сте го гледали, продължете на своя отговорност).
Кери Матисън отново е в центъра на играта, но този път не като агент на тайните служби или като шеф на охраната на германския милионер Ото Дюринг. Сега тя живее с дъщеря си в Ню Йорк, където помага на организация за правна защита на лица, несправедливо обвинени в тероризъм.
А такива казуси не липсват дори след разпускането на затвора в Гуантанамо. "Ако си мъж - мюсюлманин, вероятността за осъдителна присъда е 90%", както казва един от героите на новия сезон Рeда Хашем (в ролята: Патрик Сабонги).
Трудностите на Кери Матисън обаче не са свързани само с тормоза на властите срещу нарочените терористи. Най-голямата й драма (отново) се нарича Питър Куин, който е неузнаваем в Сезон 6.
Добра новина за всички почитатели на "момчето, което играе ченгето" Рупърт Френд - героят му успява да оцелее въпреки бруталното обгазяване със зарин в края на германската мисия.
Доколко можем да наречем "добра новина" мъчителното възстановяване на инвалидизиран ветеран без семейство и без близки, чиято нервна система е осакатена почти безвъзвратно, това е друг въпрос.
Политическият конфликт в Сезон 6 е по-близък до реалността от всякога.
Без да знаят какъв ще бъде резултатът от изборите на 8 ноември 2016 г., сценаристите на Homeland играят на сигурно - екранният новоизбран президент на САЩ е жена, загубила сина си във войната в Ирак.
Елизабет Кийн е President-Elect (и държи на титлата си), която изглежда като хибридна версия между радикализма на Тръмп и липсата на харизма на Клинтън.
Докато CNN показва как Доналд Тръмп се запознава с ръководителите на службите за сигурност и формулира осите на бъдещата си външна политика в Trump Tower, в Homeland виждаме още една опашка от генерали и разузнавачи пред импровизирания хотелски "Овален кабинет" на новоизбрания президент на САЩ.
Сол Беренсън е реабилитиран след грубата грешка с Алисън Кар от берлинското бюро на ЦРУ, но никога няма да си върне доверието, което заслужаваше преди Германия. Изглежда нито колегите му от ръководството на службата, нито външните партньорски разузнавания, нито политическите фактори във Вашингтон разчитат на преценката му за новия президент.
Епизод 6.1 приключва като сбъднатата мечта на всеки заклет теоретик на конспирацията: шепа стари ченгета и "ястреби" се събират на тайна среща зад затворените врати на мъжки клуб, за да обсъдят как да неутрализират новата смяна в Белия дом.
Тънката червена линия: Има ли свобода на мнението, ако то се различава из основи от общоприетата линия? Тероризъм ли е да разпознаваш една погрешна политика и да й се противопоставяш?
"Във всяка история има поне две гледни точки", казва млад мюсюлманин, докато изброява престъпления, извършени от "освободителите" срещу деца и млади момичета в Ирак.
В завинаги белязан от терора мегаполис като Ню Йорк нито една служба за сигурност не си позволява да прави компромиси ("Не и в Ню Йорк"). Но да смажеш с цялата сила на закона хлапе, чиято заплаха се изразява в "заговор да стопи Бруклинския мост с поялна лампа", не е нищо повече от идеален повод за радикализиране на още стотина маргинализирани гневни младежи с лесен достъп до упътвания за производство на бомби-самоделки.
Защо в САЩ няма ислямистки атентати с мащаба на терора от Европа? Ако попитате службите - те ще се похвалят с желязната превенция под формата на тотален контрол. Но това ли е верният отговор?
Войната срещу ислямистката заплаха е игра без печеливш изход. Homeland се упражнява върху една от възможните стратегии за унищожаването на "Ислямска държава": в Пентагона са наясно, че джихадистите могат да бъдат попилени за 6 седмици, ако Щатите изпратят 70 000 войници на място в Сирия.
Това обаче не е решение на основния конфликт: Проблемът не е в разформироването на ИДИЛ, а в удържането и обезопасяването на територията в бъдеще.
"Значи не само предлагате сухопътна операция, а и окупация?", пита новоизбраният президент. Дар Адал от ЦРУ отговаря лаконично: "Иначе в периферията ще се роди поредната "Ислямска държава".
Какво ще стане, ако САЩ престане да се въвлича във войни, които не може да спечели? Ако спре да удря с военна сила при всеки следващ конфликт с Близкия изток?
Много е вероятно Homeland да изпревари Доналд Тръмп с отговора на този въпрос.
