Тъгата и траурът са най-трудните за продаване емоции в Холивуд и причината е, че не е лесно да се представят на екран достоверно.
Te са Еверест в актьорската игра, защото при най-дребния момент за подправяне или пресилване на трагедията сюжетът веднага ще бъде изпратен към графата на мелодрамите за подигравка.
Отделно от това, малцина са зрителите, които ще стоят пред екрана часове наред, за да следят етапите на скръбта (по подразбиране - строго лично изживяване) на главния герой във филма или сериала.
Но въпреки потенциално минусовите условия още на старта, минисериалът The Girl From Plainville на стрийминг платформата Hulu залага точно на чувствата от негативния спектър на скалата, за да представи историята Мишел Картър - тийнейджърка, насърчила приятеля си Конрад Рой да се самоубие.
Епизодите са задвижени от опустошаващо нещастие, което си е намерило път до почти всяка от сцените. На пръсти се броят моментите, в които някои от героите не изпада в разтърсваща депресия. А ако не я преживява в конкретната ситуация, то се връща към тежък спомен, труден за гледане и тълкуване.
В първите публикувани епизоди на The Girl From Plainville обаче създателите и режисьори на поредицата Лиз Хана и Патрик Макманъс ясно показват, че няма да захаросват и смекчават темите за самоубийството, психичните заболявания и чувството за изолация сред децата в пубертета.
Точно обратното - стараят се и в до най-малки подробности да разкажат за отчаянието на двама юноши, извадили най-лошото един от друг.
Историята започва с Мишел Картър (Ел Фанинг), която научава, че 18-годишният ѝ приятел Конрад Рой (Колтън Райън) е мъртъв. От първата минута тя изпада в нечовешка истерия, без да е ясно дали реакцията ѝ е плод на театралност или реално безсилие след загубата на близък.
Последва сцена, в която Мишел съобщава новината на родителите си, а те я посрещат с ледено недоумение - кой е Конрад и защо дъщеря им се държи като опечалена вдовица, скърбяща по човек, за чието съществуване дори не са и предполагали.
Предстои им обаче да научат, че Мишел е изживявала интензивна онлайн връзка с момче, с което се е срещала два пъти. Двамата са си изпращали хиляди съобщения в малките часове на нощта, споделяли са мъчителните си мисли и когато Конрад е разкрил пред нея плана си за самоубийство, тя го е окуражила да действа.
Любовта, подхранена от мита за "Ромео и Жулиета", за която Шекспир ни дължи някои обяснения, стига и до съдебни последствия с процеса срещу Картър, обвинена в непредумишлено убийство.
Базиран на реалната история, сериалът се стреми да покаже връзката на Мишел и Конрад отвъд заглавията на медиите и без да я романтизира излишно.
В механизма на епизодите непрекъснато се появяват ретроспекции, които онагледяват запознанството и основата за взаимоотношенията им, която избуява в порой от текстови съобщения.
Портретите на двамата тинейджъри са достоверни и това се дължи на силната химия между Ел Фанинг и Колтън Райън, които до някаква степен ни позволяват да стигнем до интимността, която реалните герои споделят.
А след като станем свидетели на личните им разговори, е трудно да ги стереотипизираме в ролите на чудовищния манипулатор и жертвата.
Фанинг представя Мишел като момиче, което се трансформира през цялото време. От невинна ученичка, до отчаяна романтичка и човек с потенциално психично разстройство.
В крайна сметка обаче не става ясно коя в действителност е Мишел Картър. И след първите три епизода, публикувани в Hulu, тя остава същата загадка, каквато е и по време на съдебния процес срещу нея.
Първите серии на The Girl From Plainvill поддържат силната мистерия около мотивите на тинейджърката.
Не дават и конкретни отговори на въпросите какво води едно 18-годишно момче до решението да отнеме живота си и защо 17-годишната му приятелка не го е спряла, щом е знаела какво се кани да направи.
Горчивата истина е, че не може да се стигне до емоционално задоволително обяснение по казуса. А от този ъгъл, най-доброто, което The Girl From Plainville може да направи, е да покаже какво вероятно се е въртяло из умовете на двамата младежи и да позволи на публиката сама да си извади заключения.
Поредицата на Hulu видимо се затруднява в намирането на различна гледна точка извън отразяването на пресата и съдебния процес срещу Мишел Картър.
Затова и подобно на излезлите наскоро "Пам и Томи" и Inventing Anna, сериалът отчасти консумира една линия на разказ, превръщаща се в тенденция - представя медийна сензация от печалната страна на нещата, за да остави впечатление, че публичността на най-тежките моменти от живота на истински хора не е играчка за забавление.
