Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Третият сезон на Westworld: Каква е цената на свободната воля?

Третият сезон на хитовия сериал на HBO е доста по-различен от предишните два и все пак успява да запази духа Снимка: HBO
Третият сезон на хитовия сериал на HBO е доста по-различен от предишните два и все пак успява да запази духа

Сериал-симфония.

По този начин може да се определи Westworld, в който сюжетни линии, герои, времеви потоци и неочаквани обрати заедно създават нещо наистина епично.

Хитовото шоу на HBO за андроиди с изкуствен интелект измина дълъг път от парка за удоволствия на разглезени богаташи, които искат малко живот без последствия, за да достигне в третия си сезон до въпросите за свободната воля на живите хора и цената на истинската свобода.

След като и последният епизод от третия сезон на сериала беше излъчен, спокойно може да се каже, че той е доста по-различен от всичко досега. 

За фантастичен сериал, развиващ се в свят, в който е възможно да се създадат напълно неотличими от човека роботи, напълно в реда на нещата е самата среда извън тематичните паркове на компанията "Делос" да е не по-малко невероятна.

Средата действително играе важна роля за историята - и тук не говорим за летящите коли или футиристичните сгради и мобилни телефони, а за обществото като цяло и как то се развива на фона на всички тези технологии. С напредването на сезона един паралел с по-мрачните епизоди на Black Mirror е почти неминуем, макар двата сериала да са доста различни.

Снимка: HBO

Вторият сезон ни остави в момент, в който Долорес - красивата, русокоса машина, която поведе бунта на "домакините" срещу насилието и експлоатацията на хората, успя най-сетне да се измъкне от руините на парка и да отпътува за света на хората. Там целта ѝ е да развие мащабния си план за отмъщение срещу човечеството, отнело невинността ѝ.

Досега един от водещите мотиви на сериала беше именно това - способността на човека да унищожава красивото, дори и преди това сам да го е създал. Сега светът трябва да се изправи с висчки забавени последствия от това. 

В третия сезон наблюдаваме сериозно разгръщане в мащаба на самото действие. Вече не говорим за симулативен парк, а за пълнокръвен свят със своите несправедливости и подмолни игри.

Намесени са съвсем нови играчи със съвсем различна мотивация. Затова и усещането от третия сезон е доста по-различно, макар и все пак същото.

Представянето на двама централни нови персонажи в лицето на Кейлъб (Арън Пол) - депресираният бивш войник, а сега строител, живеещ ден за ден, и Серак (Венсан Касел) - бизнесменът в сянка, дърпащ много повече конци, отколкото може да си представи човек, определено оказва своето влияние. И двамата актьори са безкрайно добри, особено като се има предвид ролите, за които са подбрани.

Снимка: HBO

Те още повече допълват и без това богатата и дълбока философска картина под повърхността на историята с още един сблъсък - желанието за налагане на ред срещу желанието да избягаш от задушаващата те нормалност. 

И да гледаш докъде ще стигнат двамата в тези си желания е повече от завладяващо.

Основната тема на Westworld определено е свободата и третият сезон успява да се завърти отново около нея, без да повтаря това, което е казал вече преди.

Нещо повече, той успява да подхване темата така, че тя да остане в главата ти и да продължава да задава въпроси дълго след гледането на последния епизод. 

Това излизане извън парка на свободата, в който хората можеха да правят, каквото си поискат (макар и срещу съответната цена - явна и неявна), създава и паралел със света на хората, в който сякаш това отношение продължава. И разликата между "домакини" и обикновени хора (колкото и малко да виждаме от тях) започва неимоверно много да изтънява.

Точно обратното обаче се случва, когато погледнем към самите машини и изкуствения интелект - ако в парка те бяха потиснатите и експлоатирани фигури, на които Уолтър, а доста по-късно и Форд симпатизират, в "реалния свят" е точно обратното - машините могат съвсем тихо и спокойно да достигнат един откровено божествен статус. "Делос" са помогнали за създаването на съвсем ново чудовище и тук нямаме предвид Долорес с нейната кървава вендета.

Едно от основните притеснения на научната фантастика е, че технологиите в един момент ще се събудят и по модела на "Терминатор" ще ни унищожат, или по модела на "Матрицата" ще ни поробят напълно несъзнавано за самите нас. Ситуацията в света на Westworld не е нито едното, нито другото, макар да има по малко и от двете.

Най-малкото през целия сезон зрителят се опитва да разбере мотивацията на Долорес - тя иска да освободи човечеството или просто да разбие човешката цивилизация - такава, каквато е в момента. И борбата ѝ за свободна воля включва ли, или не човеците?

Именно моментът с мотивацията на различните персонажи е едно от най-впечатляващите неща в целия сезон - от Долорес, през Бернард и Уилям, та до Серак - всеки един от тези герои работи убедено в посока на това да спаси света и въпреки това действа срещу другите. И ако погледнеш малко по-дълбоко, можеш да разбереш мотивацията на всеки един от тях.

Именно това помага да се запази въпросното усещане за симфония, докато гледаш Westworld. Да, в този сезон няма темпорални игри и объркване на времевите линии така, че чак свят да ти се завие. И може би по-добре - в първия сезон това беше брилянтен ход, но след това беше вече нещо очаквано - един вид запазена марка на сериала.

Сега обаче шоуто се заиграва много повече със самите планове на Долорес, с тази вътрешна мотивация на героите, както и с идеята за самия свят наоколо, как се е стигнало дотук и какви тайни се крият под повърхността.

И не, третият сезон в никакъв случай не е по-добър от онова, което видяхме в първи. Истината обаче е, че много малко неща могат да стъпят на малкия пръст на първия сезон на Westworld. Това обаче не прави втория и третия сезони по-малко впечатляващи от това, което са. А те наистина си заслужават.

Най-четените