Голям скандал е на път да взриви леката атлетика, след като се оказа, че световните шефове на този спорт обмислят да пратят някои брадясали рекорди в историята. Става въпрос все за постижения отпреди 20 и повече години.
Сред тях е и 209-сантиметровият полет над летвата на Стефка Костадинова от световното в Рим през 1987 г. Черният списък включва още рекорди като този на Майк Пауъл в дългия скок - 8,95 м (1991), на Джонатан Едуардс в тройния - 18,29 м (1995), бяганията на 100 и 200 м на Флорънс Грифит Джойнър (1988) и др.
За това се заговори още преди няколко месеца, но сега идеята бе официално лансирана от президента на европейската централа по лека атлетика ЕАА Свен Арне Хансен, и получи одобрение от лорд Себастиан Коу, президент на световната федерация ИААФ.
Все още не е съвсем ясно по какви критерии ще се прави отсяването, кое ще се признава за рекорд и кое – не. Но мотивът и на двамата гласи, че в онези времена допинг-контролът не е бил толкова ефективен. И ред спортисти, в това число значителна част от бившия соцлагер, най-вероятно са поставяли световни рекорди благодарение на забранени препарати.
Факт е, че някои бягания като например тези на Марита Кох от ГДР или на чехкинята Ярмила Кратохвилова наистина намирисват на допинг. Днес те не могат да бъдат доближени, камо ли подобрени. Но същото важи и за върхови постижения на спортисти от САЩ и Западна Европа.
Възможно ли е всичко да се сложи под общ знаменател?
Истината е, че в днешната лека атлетика има общо 94 световни рекорда в състезанията на открито, колкото са общо дисциплините при мъжете и жените. От тях 26 датират отпреди 1996 г. При мъжете става въпрос за 11 рекорда, от които само три са на атлети от времената на соца. Други 15 световни постижения са при дамите, от тях 10 на спортистки, носили екипа на страни отсам желязната завеса.
Ако всичко това бъде пратено в историята, леката атлетика изведнъж ще се окаже с повече от две дузини овакантени световни рекорди.
Номерът веднъж вече беше пробван в началото на 90-те в щангите и проработи. Да не би това да е другата цел на Коу и Хансен? Защото към всяко голямо състезание по лека атлетика вече ще има повече рекорди за поставяне и подобряване. И, съответно, интересът на телевизиите, спонсорите и рекламодателите ще бъде доста по-голям.
Разбира се, цената на всичко това ще бъде жестоката обида към бившите световни рекордьори.
Стефка Костадинова вече определи евентуалното анулиране като „несериозно, некоректно и дори подигравателно” към всички, които са постигнали своя връх в човешките постижения с огромен труд.
Майк Пауъл направо заплаши ИААФ със съд и обяви, че вече се е свързал с адвоката си. „Действително има рекорди, които будят съмнение, но моят е съвсем редовен. Това са едни от най-големите моменти в цялата история на спорта”, заяви 53-годишният американец и се закани, че ще се бори.
Впрочем само миналата година паднаха два световни рекорда от същия тип, считани за вечни.
Единият беше на Йорданка Донкова, „българската стрела”, пробягала 100 метра с препятствия на турнира на ИААФ „Самарско знаме” през 1988 г. в Стара Загора за 12.21 сек. За нея това беше четвърто подобряване на световния рекорд.
Но върху Донкова, спечелила месец по-късно и олимпийската титла в Сеул, се изсипаха ред обвинения - за допинг, за шашма с измерването на времето… Тъкмо когато всякакви капацитети твърдяха, че старият рекорд на българката ще векува, миналото лято американката Кендра Харисън счупи постижението й с една стотна.
Същата история стана и с друг подобен рекорд – този на Майкъл Джонсън в бягането на 400 м.
Него също го брояха за вечен, поставен от „най-бързия мъж в света”, способен да развие скорост над 37 км/ч само с краката си. Само че на олимпиадата в Рио южноафриканецът Вайде ван Ниекерк му би рекорда с 15 стотни.
В галерията ви представяме десет от най-старите световни рекорди в леката атлетика.
Не е верно, че "в онези времена допинг-контролът не е бил толкова ефективен". Истината е, че по времето на рекорда на Ст. К., ИЗОБЩО немаше такъв, в сегашния смисъл на думата. Лидери в измамата беха ГДР. Там имаше секретен институт, със стотици сътрудници, медици и биолози, които денонощно бъркаха и изпитваха разни стимулатори.Голяма част от това "ноу-хау" постъпваше и в другите страни от Лагера. Що се отнася до рекорда на Ст Костадинова, публична тайна в спортните среди е, че той е резултат на "зобане". Това беше тогава жаргонът за приемане на забранени стимуланти (имаше и тогава такъв списък).Много неща се знаеха по онова време в тези среди. Много интересен и комичен беше един случай в гребането на международно състезание. Нашите подозирали, че главните съперници ще се "назобят". А пък тогава стимулантите имаха много кратко действие, по разни причини, най-вече технологични. И така, след съвещание с треньорите и докторите, направили следното: на старта, уж случайно чупят гребло и започва една процедура по подмяна на греблото и проверки (тегло, размери и т.н.),промяна в гряфика, тъй като текат няколко гонки...Когато, след час или два идва време за нов старт, нашите юнаци малко преди това се "назобват", докато при съперниците концентрацията е намаляла..И така печелят. Както видехте, в Русия това не е минало - агенти на ФСБ пробиват дупки в секретната стая с пробите от урина и с манипулатор подменят шишенцата...Смех!
Русофилите да бъдат спокойни! Ако Фелпс е нарушил правилата, ще го пипнат, ако ще и след 10 годинки...Имаше един феноменален колоездач навремето, Армстронг му викаха - не само, че го пипнаха, но и го побъркаха от съдебни дела...в САЩ. А във Великая Русия нещата са други - там допингът е държавна политика, под надзора на самия Путя. Затова и провалите им са комични.
Преди време, един екип от учени беше стигнал до извода, че ако не от химически стимуланти, то всеки нов "счупен" рекод се дължи в крайна сметка на някакво чисто техническо усъвършенстване на екипировката (обувки, екипи уреди) или на подобряване на условията в които се провеждат състезанията (по-добри настилки, терени, или съоръжения защитени от вятър, дъжд студ, без кал, бабуни и тям подобни) Няма никаква причина заради която да се смята, че днешните атлети са по -силни, по -бързи или по-издръжливи от хората преди петдесет или сто години. Така, че всичките нови "рекорди" са вятър и мъгла, просто начин за самочувствие на наивници, което отдавна вече няма дори и пропагандна стойност като в миналото.
СТИГА ПРОСТОТИИ Не се горещете редактори, по-кротко! В спортните среди у нас отдавна е известно, че в рекордът на Стефка (иначе феноменална състезателка) няма нищо за чудене. Осемдесетте години бяха златното време за "зобане" (приемане на стимуланти). Беше масово явление и всички/или почти всички го правеха. Контролът беше никакъв. Но особено напреднали бяха страните от Съветския блок, а в челото бяха ГДР. Там имаше таен институт под егидата на военните, където от сутрин до вечер се бъркаха и изпитваха разни стимуланти за спортистите им, вкл и за целия Лагер. Та затова пиленца, този рекорд устиска вече 30 години. Просто контролът сега толкова напредна, че състезателките трябва да разчитат САМО НА СОБСТВЕНИТЕ СИ СПОСОБНОСТИ...Ферщеен?