Представяме ви необикновената история на 81-годишната Ернестин Шепърд. Тя може и да е баба, но живее по-пълноценно от голяма част от младото поколение, храни се здравословно, тренира всеки ден и вдъхновява хората около себе си. Ето и историята й, разказана от самата нея пред BBC Three:
Ставам всяка сутрин в 2:30 ч. Започвам с различни упражнения и медитация, след това закусвам и излизам да побягам в родния си град Балтимор. След това тренирам във фитнеса до около 7:30 ч. и водя група от около 45 човека до към 11:30, преди да се прибера, за да похапна, да подремна и да видя съпруга си Колин. Към 17:30 ч. отново съм във фитнеса до около 19 ч., когато водя друга група, в която има хора между 20 и 86 години.
Наблягам на няколко основни мускулни групи с тежестите – гърдии бицепс в понеделник, рамо и трицепс в сряда и гръб с крака в петък.
Аз съм на 81 години.
Въпреки че в момента това е изключително важно за мен, преди никога не ми е харесвало да тренирам. Всъщност, започнах да тренирам едва на 56. Смятах го за глупост, а и твърде много обичах тортите. Но в годината, в която навърших 56, със сестра ми – Велвет, отидохме за бански. Никоя от нас не беше носила подобно нещо от години. Погледнахме се в огледалото и тогава си обещахме да влезем в по-добра форма.
Започнахме с аеробика, а по-късно – и с тежести. Накрая, започнахме като истински културисти. Един ден Велвет ми каза: „Трябва да се пробваме да влезем в „Книгата за рекорди на Гинес“ като най-възрастните трениращи сестри.“
И това стана нашата цел.
За съжаление, малко по-късно Велвет се разболя и получи мозъчен аневризъм, но преди да почине, ми каза: „Искам ти да продължиш, въпреки че аз няма да успея. Искам да вдъхновяваш още по-възрастни дами, които да те слушат и да започнат да тренират.“
Когато почина, се сринах. Не знаех какво да правя, защото тя винаги е била до мен. Но след няколко години реших да спазя обещанието си и се свързах с бивша Мистър Вселена – Йони Шамбургер. Когато го помолих да ми помогне да вляза в „Книгата за рекорди на Гинес“, той ми отговори: „Добре, но пътят ще е много дълъг, сигурна ли си, че искаш да го направиш?“
Казах му, че точно това е планът ми, но и че не искам да ставам прекалено мускулеста. А той ме контрира с това, че нямам нужните нива на тестостерон, и ме увери, че просто ще бъда в много добра форма.
Седем месеца по-късно, когато бях на 71, участвах в първото си състезание по културизъм и го спечелих. От „Книгата за рекорди на Гинес“ научиха и се свързаха с Йони, за да потвърди, че наистина съм най-възрастната жена културист. Поканиха ме в Рим за официалното награждаване. Никога няма да забравя как излязох на сцената, за да получа сертификата и медала. Спомня си, че казах: „Направих, каквото искаше, Велвет“, със сълзи на очи. Бях взела част от праха й със себе си и когато бях сама, го разпръснах възможно най-далече.
Това беше през 2010-а, когато все още бях най-възрастната културистка. До 2012-а, когато друга жена – Едит Уилма Конър, счупи рекорда ми. Но награждаването ми бе само началото. През 2011-а попаднах в годишното издание на книгата „Вярвате или не!“ (книга за невероятни постижения – б.а.) на (Робърт) Рипли като „Бабата с пресата“, което бе още една от мечтите, за които говорехме със сестра ми. Гостувах в телевизионни предавания, срещнах се и с осемкратният победител в Мистър Олимпия Лий Хейни. Участвах в още седем състезания по културизъм и избягах девет маратона. Дори Опра ми звънна по Skype веднъж, за да говорим за здравето ми.
Никога не съм се мислила за истински културист заради едно верую, което Велвет ми завеща: „Решителност, отдаденост и дисциплина“. Ако следваш тези три неща в живота си, ще успееш. Това казвам на всички, както и че възрастта е просто число.
Обичам да тренирам в готини дрехи. Понякога и с токчета. Мисля, че изглеждат страхотно с екипчетата ми. Винаги гледам ноктите ми да са лакирани. Разбира се, че е ежедневието ми е натоварено. Не взимам добавки, както културистите. Всичко при мен е натурално и ям едно и също абсолютно всеки ден.
Закуската ми се състои от чаша сурови белтъци, шепа орехи и купа овесена каша. След това отивам да бягам, а като се прибера ям четири варени белтъка. През останалото време от деня имам още три хранения, които гледам да са пиле, риба тон или пуешко с картофи, зеленчуци или кафяв ориз. Не искам да ям джънк. „Чийтвам“ с неподсладен конфитюр и пия много вода. Преди лягане също пия чаша сурови белтъци.
Знам, че този начин на хранене не е за всеки и не бих съветвала никого да започне да спазва моята диета, преди да се консултира с лекар, но при мен работи.
Млади момчета в залата винаги ме питат какво ям, както и за съвети в тренировките. Казвам им, че те вдигат повече от мен, но съм помагала на някои да станат даже и треньори. Когато се състезавах, вдигах 70 кг от лежанка. Сега съм паднала до 50 кг. Най-много обичам да тренирам за гръб. Когато се погледна в огледалото, се чувствам щастлива, защото се чувствам здрава.
Никога не са ми се присмивали. Всички са супер позитивни и ме подкрепят. Особено семейството ми. Имам 60-годишен син и 21-годишен внук и още много деца, които съм „осиновила“ в залата. Дори ми казват „мамо“, което е супер. Женена съм за Колин от 61 години, а преди да се разболее, той винаги ми приготвяше храната. Преди да излизах за тренировка, му пеех, а след това той ми казваше: „Добре, хайде, тръгвай, но внимавай.“
Все още се впечатлявам от броя хора, които съм вдъхновила. Разпознават ме като „онази дама“, а аз не отказвам на никого да се снима с мен или да прегърна някого. Целта ми в момента е да мотивирам възможно най-много хора. Затова обикалям из страната и организирам походи, в които се включват много възрастни дами. Взаимно си помагаме. Винаги съм казвала, че не бих била нищо без любовта на хората.
Когато се сетя за 56-годишното си „Аз“, не мога да повярвам колко много се е променил животът ми. Не съм онази жена вече. Висока съм 1,62 м и тежа 49-50 кг. Тренировките ме карат да се чувствам уверена.
Редовно се виждам с лекаря си, който винаги ми казва едно и също – да продължавам по същия начин възможно най-дълго. Следващата ми цел е да срещна Силвестър Сталоун. Научих много за мотивацията, благодарение на филмите за Роки. Бих искала да стисна ръката му и да му разкажа колко много ме е вдъхновявал.
Често се чудя и как би се почувствала Велвет, ако знаеше, че съм постигнала всичко, което тя искаше. Обичам да си мисля, че ме гледа отгоре с гордост.
