Популярно е твърдението, че волейбол се играе с „горещи“ крака и „хладна“ глава. Считам, че именно тази рецепта следва да бъде в основата на анализа на вчерашния дебютен двубой на българските национали на Световното първенство, спечелен с 3:0 срещу Финландия.
Въпреки че преди началото на мача (и то съвсем правилно), призивите на всички, включително на треньора Пламен Константинов, бяха, че не трябва да има каквото и да е подценяване, доколкото подобно може да бъде фатално не само в рамките на конкретната среща, а в контекста на шансовете ни на целия шампионат, логиката изискваше друго.
Понастоящем, Суоми няма нищо общо с отбора, който ни разпердушини на Европейското през 2007 г. и ни създаде огромни грижи на Световната лига година по-късно. Много по-различен е и от този, който ни победи категорично на световния шампионат в Полша преди четири лета. Днес липсват състезатели като братята Ойванен, Константин Шумов, Анти Силтала, Мико Еско, а Томас Самелвуо вече е в ролята на старши треньор. За отбор с традициите на Финландия това е твърде много.
Вчерашната победа трябва да ни донесе поне малка доза самочувствие. Никога не е лесно да тръгнеш с чиста победа като домакин на голямо първенство, дори срещу по-непретенциозен съперник.
Това самочувствие следва да изтрие грозните краски на отминалите скандали в нашия лагер. Да погледнем към утрешния ден, за който ще е необходимо да се въоръжим с много разум и търпение.
От чисто спортно-техническа гледна точка е задължително да обърнем внимание на някои подобрения в играта ни особено ако я сравним с тази, демонстрирана по време на Лигата на нациите през лятото.
Разпределителят Георги Сеганов показва съществено израстване, опитва се да бъде разнообразен, във всеки удобен момент търси центровете си, качеството на подаванията му също заслужава похвала. Прогрес се вижда и в сервиса ни, който традиционно е в незаслужен отпуск в последните години.
Срещу по-сериозен съперник обаче тези позитивни моменти лесно могат да бъдат заличени поради факта, че нашите стоят твърде дезорганизирано на блокада, където липсата на контузения Цветан Соколов се усеща дори повече, отколкото в атака.
Именно такъв тежък противник е следващият – Иран, срещу който се изправяме в четвъртък.
От непозната дестинация Иран се превърна в истинска волейболна сила, благодарение на треньори като легендата Хулио Веласко, Слободан Ковач, а сега и бившия треньор на Сърбия – Игор Колакович.
Тимът вече жъне съществени успехи и в юношеските турнири, а от плеймейкър като Маруф – изобретателния хирург с кадифени ръкавици на игралното поле, всичко може да се очаква. Победа над азиатците ще отвори широко вратата към втората фаза в София, а загубата – от нея, както знаем, може само да се учим.
Във видеото може да видите най-интересните моменти от мача България – Финландия, а за още интересни волейболни видеа и анализи, може да се абонирате за канала в YouTube Volleyball Explained.
