Краят на олимпийския хокей

В навечерието на „Мача на звездите"в Националната хокейна лига дойде и една дълго чакана, но определено нежелана новина за тези, които вярват във висшия идеал на Олимпийските игри. В събота вечер ръководството на Националната хокейна лига и това на Асоциацията на професионалните хокейни играчи в САЩ и Канада обявиха завръщането на Световната купа по хокей на лед.

Това е страхотно, още един международен турнир от най-високо качество, ще кажете Вие.

Това е краят на олимпийския хокей, ще ви отговоря аз.

Всъщност констатацията не е буквална. Хокей на лед под петте кръга ще има докато има зимни Олимпийски игри. Въпросът обаче е кой ще защитава цветовете на своята родина там. И тук се крие ключът към мрачната прогноза. От следващите игри в Пьончан през 2018 година нататък едва ли ще гледаме най-добрите от най-добрите на леда. Или по-конкретно - тези играчи, които изкарват прехраната си в най-силното първенство на планетата - Националната хокейна лига.

Горчивата истина е, че НХЛ мрази Олимпийските игри. Най-големият спортен форум е трън в очите на пресметливите американци още от „генезиса" на идеята играчите от лигата да се включват към националните отбори в Нагано през 1998 година. Разбира се, става въпрос за пари - пряко и косвено като пропуснати ползи. По време на Игрите НХЛ спира за близо месец. Бегъл поглед към програмата на лигата за месец януари 2015 година ще ви даде отговор на много въпроси. Тя включва над 170 мача за 31 дни, можете да си представите какви приходи от билети и реклама генерира този комерсиален мастодонт.

Но дори и да преглътнат тази загуба, собствениците на отбори в НХЛ не могат да се примирят с другия голям проблем - контузиите. Въпроси от типа - защо ние трябва да плащаме за травми, получени при участие с националния отбор. И тук далеч не става въпрос единствено за разходите по лечението. Често травми на ключови играчи се оказват фатални за отборите и от претенденти за купа Стенли те се превръщат в аутсайдери, които или не се класират за плейофите, или отпадат бързо в тях. А това вече е сериозен трън в лачените обувки на собствениците на отборите.

От Нагано до Сочи историята се повтаряше неизменно във всеки олимпийски цикъл. Естествено, като изключим Солт Лейк Сити 2002 и Ванкувър 2010, когато олимпийският турнир се провеждаше на територията на САЩ и Канада и това неутрализира противниците на „звездните олимпийци". Но при останалите домакинства - на Торино и особено това на Сочи, участието на най-добрите хокеисти премина през истинска венецуелска драма.

След дълги и тежки преговори между НХЛ и Световната федерация, съпътствани с чисто изнудване от страна на северноамериканците, все пак беше постиган компромис. Стигна се дори до там НХЛ да изнудва Русия да пуска още от малки своите хокеисти зад Океана. В крайна сметка всички здрави избрани в съставите на страните си хокеисти от НХЛ присъстваха на олимпийския лед и изнесоха поредния великолепен турнир. Буквално часове след титлата на Канада обаче отново плъзна слухът, че това е последното издание на Игрите с участието на големите звезди.

От години НХЛ предлага алтернатива, която да е изцяло под контрола на лигата, но да наподобява олимпийския турнир. Да се играе по правилата на лигата, а приходите, естествено, да влизат в нейния джоб. Този турнир се нарича „Световна купа" и тя ще се завърне на леда през септември 2016 година. Това ще бъде третото и издание, след като турнирът се проведе през 1999 и 2004 година.

Целта, разбира се, е още едно перо за приходи на НХЛ. Оперативният директор Джон Колинс не се посвени да обясни на какъв принцип ще бъдат дадени телевизионните права, за които ще наддават американската NBC и канадската Rodgers Sportsnet. „В момента управляваме бизнес за 4 милиарда долара. Единственият въпрос е - откъде ще дойде следващият милиард!", обясни Колинс. И да - той няма да дойде от Олимпийските игри.

Много от играчите приветстваха завръщането на Световната купа. В този турнир много от тях виждат възможност да попълнят колекцията си от отличия с националния отбор, а тези, извоювани срещу големите звезди, имат най-висока стойности... почти колкото олимпийската. Лидерът на Тампа Бей Лайтнинг Стивън Стамкос беше един от големите отсъстващи в Сочи, защото не можа да се възстанови от счупване на крака. Стамкос приема с отворени обятия идеята за участие в Световната купа, но и внимателно я разграничава от най-голямата сцена.

„Очевидно съм сериозно заинтересуван. Все още стискам палци да ни позволят да отидем на Олимпийски игри. Не съм участвал никога, а миналата година бях толкова близо! Имам огромно желание да играя за страната си срещу най-добрите в света и тази Световна купа ще бъде най-близкото, което ще имаме до Игрите. Така че - определено съм за!", сподели Стамкос.

Дали Световната купа ще бъде палачът на олимпийския хокей? Вероятно отговорът е да. До Пьончан има доста време, но ако съдим по пътя, поето от северноамериканските фактори в тази велика игра, то е твърде вероятно Канада да е спечелила последните златни медали в „звездната" олимпийска история.