За никого от хората, които гледат футбол днес, няма съмнение, че Лионел Меси е сред най-добрите играчи на нашето съвремие. Като всеки европейски клуб, Барселона, където играе дребничкият аржентинец отдавна е превърнала неговата популярност в индустрия.
Онези, които могат да се сдобият с екип на Бълхата са хиляди. Малцина обаче могат да се похвалят, че разполагат с един от онези, които Лео е носил в някоя от срещите на „блаугранас". А още по-малко тези, които са получили подобен подарък с личния автограф на суперзвездата.
Един от тези хора живее в София. Екипът на Лионел Меси обаче не е единственият в колекцията на Жоро. Той вече има над 100 фланелки на популярни спортисти. Повечето от тях са екипи, с които съответният спортист е играл. Казва, че такива, които не са просто не ги брои.
„Това си е като една картина. Зад тази фланелка стои толкова труд и пот, толкова лишения, които правят подобен екип безценен. Може би един ден когато им се нарадвам, бих ги продал и дарил парите за някакви детско-юношески формации. Тази идея обаче не е съвсем избистрена", споделя той.
Историята започва от една квалификация между Люксембург и България, след която от приближен на Златко Янков, Жоро получава екипа на бившия вече национал.
Последното „попълнение" в колекцията е екипът на Мартин Петров от мача между Болтън и Астън Вила на 18 септември. Него Жоро получава лично, тъй като е на трибуните на първото за този сезон родно дерби във Висшата лига. При това в директорска ложа, където обикновено са гостите на играчите.
„Може би Англия е страната, в която най-добре обгрижват своите гости. Там където бяхме ние освен голяма стая, в която има кафе и сандвичи, има и страхотен детски кът. Там се забавляват дори децата на играчите. На Стилиян Петров децата, например, бяха там. Просто в Англия всичко е направено за самия човек. Освен това има страхотно уважение между играчите", споделя впечатленията си от двубоя Жоро.
Отбелязва и различното отношение на обикновените хора към футбола. „Там чакат да дойде събота, за да отидат на мач. Направи ми впечатление в деня на мача между Вила и Болтън сутринта бях излязал на пазар из Бирмингам. Срещнах мъж, който беше облечен с екипа на тима.
До него добре облечена жена, която на чантата си, си беше вързала шал на Астън Вила. После я видях на мача.
Там имаше едно момче, което живее в Хъл, на два часа път от Бирмингам, но е фен на Вила. Той дойде с децата си - две момичета едното на три години, другото на четири месеца и ги изведе на трибуните. Но това там не е проблем, освен че бебето беше облечено, публиката е на сухо, независимо, че доста често по време на срещите вали. Козирки обаче има на всички трибуни. За това не е проблем да заведеш детето си, те дори ги възпитават по този начин".
Той обаче има свое обяснение за винаги пълните трибуни по стадионите в Англия и Германия. „И двете са малко по-сиви държави. В Англия дори през август няма толкова високи температури и трудно можеш да намериш много развлечения. След 20,00 вечерта повечето са си в къши, при семействата, по-затворени са.
Докато в Испания и Италия именно тогава започва живота, излизат по заведенията".
Не без значение е разбира се фактът, че футбола в Англия разполага със страхотни финанси. „Разговарях и със Стилиян. Няма начин там да се усети чак толкова кризата. Докато телевизия Sky е спонсор на шампионата, първенството ще бъде на топниво. Само преди месеци медията е продала част от срещите на американската ESPN за 650 милиона евро. Отделно средства идват от останалите спонори на шампионата".
Признава, че макар самият той да е фен повече на италианския футбол, в Англия усещането е различно. „Там усещаш дори дъха на самата трибуна. При всяка атака се появява особено напрежение, което след края й изчезва с въздишка.
Стадионите са чисто футболни, публиката има близък контакт с играчите. Нещо, което го няма никъде другаде. В Бирмингам, например, имаше ресторант на трибуните, там където е разположена зоната за изпълнение на ъглов удар. Той естествено има изглед към терена, можеш да си седиш, да си хапваш и да си гледаш мача", разказва оше Жоро.
Другото, което му е направило впечатление е начинът, по който в Англия се отнасят към легендите.
„На стадиона на Челси един от вратарите, който е дал много за клуба има собствен апартамент. И за други играчи по други стадиони знам, че имат собствени стаи. Дали е спортист, дали е артист те приемат, че са постигнали нещо и го оценяват.
Тук не е така. Тази злоба и завистта ни правят различни от останалия свят. Ние се радваме на неуспехите, а не на успехите и докато този манталитет не се изкорени не ни чака нищо добро.
В Англия всяко усилие са аплодира. Независимо от резултата. Няма да чуеш феновете да освиркват собственте си играчи. Докато тук нашата публика е публика само когато отбора побеждава.
Ето и миналата година с Левски беше добър пример. Тези, които ходеха на стадиона чакаха само да дойде 10-та минута и като си нарочеха един играч като Йовов, който за мен е най-големият мозък в тима, че не играе и започваха да го освиркват. Това обаче влияе върху него, той все пак не е от желязо.
Затова ако ще се отива на стадиона, за да се псуват играчите по-добре да няма публика. Да си останат в къщи пред телевизорите. На стадиона трябва да са само хора, които ще им помагат и аплодират, за да излязат от дупката".
И веднага се сеща за Димитър Бербатов. „И сега ме жегва когато се сетя за пресконференцията, на която обяви, че се отказва от националния отбор и на която със сълзи на очи попита защо толкова много искаме да се махне от Манчестър Юнайтед, вместо да му пожелаем успех там.
Не приемам думите на онези, които казват, че е провала на Юнайтед. Да, той не може да тича колкото Рууни или Тевес, но нито един от двамата не може да задържи по този начин топката, да я подаде по този начин и да я отиграе толкова ювелирно. С тези три гола той вече е легенда за този клуб.
Оправдавам дори избора му да постави Манчестър Юнайтед пред националния отбор. Просто защото той даде много на националния отбор, голям професионалист, много мислещ човек и играч".
Убеден е, че родните играчи трябва да поработят малко за добрия пример, а и държавата трябва да помогне. „Трябва да се срещат повече с фенове, с децата, с юношите. За да знаят те не само имиджа, който му се създава - с коя манекенка или фолкпевица е, в кое заведение е бил. Това са лошите неща, трябва това да променим.
И базите също са лоши. В Англия се работи много и в тази насока, влагат се много пари. Самият Стилиян Петров казва, че какъвто е терена на официалния стадион, такъв е и този на тренировъчните игрища. Мартин Петров също признава, че това е най-добрият стадион, на който е играл в страната.
При нас държавата направо е абдикирала от спорта. Може би ако фирмите имат данъчни облекчения биха давали повече пари за спорта. Сигурно е обаче че само той може да спаси нацията".
