Завесата на световното първенство в Южна Африка се спусна, дойде времето на тържествата за победителите и страданието за загубилите. Дойде времето и на равносметките.
Република Южна Африка спечели от домакинството на Мондиала, не само от финансова гледна точка. Страната показа пред света най-доброто си лице. Когато президентът на ФИФА Сеп Блатер обяви, че Черният континент ще приеме най-големия футболен форум, мнозина бяха скептично настроени.
Но африканците се справиха - построиха модерни стадиони, предложиха на своите гости завидно гостоприемство и прилична организация. Най-голямата победа на домакините бе фактът, че по време на световното първенство не бе регистриран нито един инцидент със запалянковци от различните държави.
За всички световното първенство бе празник.
Феновете се радваха на мачовете и използваха всеки свободен момент, за да се докоснат до една различна за тях атмосфера и култура. Ритъмът на барабаните, песните и танците, ревът на лъвовете, гласът на саваната завладяха всички.
Разбира се, липсата на опит оказа влияние върху някои детайли - на южноафриканците определено им куца точността, за журналистите най-големият проблем бяха нередовните автобуси, което в Йоханесбург при липсата на градски транспорт докара главоболие и нерви на стотици, ако не и хиляди представители на медиите.
Много се шумеше за престъпността, всеки ден се съобщаваха новини за кражби и въоръжени грабежи. Но трябва да сме честни, такива неща стават по целия свят, просто сега им се обръщаше повече внимание. Все пак превантивните мерки бяха необходимост - ток по оградите, решетки по прозорците и паник бутони бяха необходими атрибути за осигуряване на спокойно пребиваване. Не бяха малко и посетителите, които се възползваха от предлаганата услуга - въоръжена охрана.
Африка показа пред света още нещо - как футболът обединява. Южноафриканците подкрепяха безрезервно Бафана Бафана, дори най-запалените любители на ръгбито сега преживяха емоционално трепетите на футболните мачове. Когато тимът на домакините отпадна, всички безрезервно стискаха палци на Гана - единственият представител на континента, който достигна до четвъртфиналите.
В сянката на мачовете, красотата на природните партове и лукса на Сън сити остана другата африканска действителност: царствата на мизерията - гетата. Милиони са тези, които са принудени всеки ден да водят неравна битка с немотията за оцеляване. Ресторант пред бараките, фризьорски салон на улицата, плачещи деца, оставени на голата земя в мизерна постройка, претендираща да е ясла - такава бе картината там.
Но хората бяха благодарни, че световното първенство е дало работа на много от тях и шанс за по-добро съществуване. За страната обаче ще бъде много по-важно инерцията, набрана от това домакинство да запази положителното си влияние въйзможно най-дълго. Не случайно президентът Джейкъб Зума ще издигне кандидатура за олимпийските игри през 2020-та.
С една дума световното първенство в Република Южна Африка може да бъде определено като „различно". А след време ще останат само спомените за необичайно ниските температури, вдъхновения отбор на Испания и дразнещия звук на вувузелите.
