Колко често най-хубавите неща във футбола и в живота стават случайно! Джачинто Факети отива в Интер като нападател, но Еленио Ерера исползва високия му ръст, атлетичността му и атакуващите инстинкти на противоположния край на терена.
Треньорът, изваял отбора, който в Италия наричат „Grande Inter", и създал свой собствен еталон за краен защитник. Оттогава журналистите на Апенините делят историята на този пост (а и на принципите на отборната игра) на два етапа: преди и след Факети.
А в действителност всичко се случило някак си между другото. Ерера по неясни собствени съображения пробвал Факети като бек. Аржентинецът останал крайно недоволен. Затова му се наложило да пренапише принципите на играта на този пост така, че да паснат на Джачинто.
По онова време крайните бранители почти не се включвали в атака и не се отличавали от колегите си по отношение на физическите данни. В такива условия 190-сантиметровият бивш нападател нямало как да блесне. Впоследствие, получил вече благословията на треньора, той се включвал в атака при всяка възможност, показвайки забележителна резултатност, при това не след статични положения, а от игра. През сезон 1965/66 дори вкарал 10 гола в Серия „А", което е рекорд за бранител. В цялата си кариера в Интер той има на сметката си 75 попадения.
Сметките на Ерера се оказали изключително прецизни. Огромният Факети, летящ по фланга, се превръщал в мощно торпедо и бил способен сам да пробие самостоятелно защитата на противника. Нещо повече, действията на целия отбор се основавали именно на тези включвания на Джачинто, които с времето станали легендарни. Така недостатъците на новоизлюпения защитник „Магът" Ерера превърнал в достойнства с едно махване на вълшебната си пръчица.
Факети изпъквал не само със стила си на игра. На фона на тогавашния среден ръст от 170 см той изглеждал истински гигант, а нетипичните за Италия руси коси го правили лесно забележим от всяко място на трибуните. Игровите постижения също били ярки и впечатляващи и в едрата победна крачка на „Великия" Интер се долавяли ясно стъпките наДжачинто. През 1965 на левия бек не му достигнали само няколко точки в анкетата, за да спечели „Златната топка". Всеки може сам да прецени колко голям е бил приносът му, щом той, защитникът, изпреварил в анкетата гениални атакуващи играчи като Луис Суарес и Сандро Мацола.
Факети играе 18 години в своя клуб, животът му е оцветен в черно и синьо. Той се превръща и в един от лидерите на националния отбор, където носи капитанската лента 10 години. Всъщност първите години на легендата в „скуадра адзура" сякаш минават под мотото „първо брадва, после сватба".
Защитникът дебютира за националния отбор през 1963 г., но първоначално не се чувства комфортно. Причината е във вижданията на селекционера Едмондо Фабри. В един момент Факети не издържа и заявява: „Истинският италиански футбол е този на Интер, а не този, който показва националният отбор". Той обяснява, че не вкарва голове, защото „синьор Фабри ни забранява да се включваме в атаките. Той се стреми само към равенства, а с такъв подход няма да направим нищо на световното в Англия".
Пророчески думи. За Италия и за Факети Мондиал'66 се превръща в кошмар. Руснакът Численко развинтва Джачинто и вкарва гол за победата на СССР с 1:0. Но най-големият кошмар предстои: "адзурите" губят със същия резултат от КНДР и отпадат още в груповата фаза! Това е най-големият позор в историята на „калчото", но както италианският футбол, така и Факети, се възраждат.
Джачинто получава капитанската лента на 24 години и продължава напред. Реваншът идва съвсем скоро - през 1968 г. Италия става европейски шампион, макар че се промъква през иглени уши до титлата. На четвъртфинала "адзурите" губят с 2:3 в София (голове на Котков, Дерменджиев и Жеков за България, автогол на Пенев и попадение на Прати за гостите), но бият 2:0 на реванша (Прати, Доменгини). А полуфиналът срещу СССР е решен с жребий. На финала пък Италия надвива Югославия чак в преиграването - 2:0 след 1:1 в първия двубой.
На световното през 1970 г. „адзурите" пак са на финал, но губят от един от най-великите отбори на Бразилия с 1:4.
След края на дългата си кариера като играч Факети остава във футбола, като заема различни ръководни постове в Аталанта и най-вече в своя Интер. Остава при „черно-сините" до края на живота си. Заема президентския пост в клуба от януари 2004 до смъртта си през 2006. Може да се каже, че неговата работа е в основата на успешния период на Интер, увенчан със спечелването на Шампионската лига през 2010 г.
На официалния сайт на клуба под портрета на Факети стои красноречивият надпис: „Такъв трябва да бъде човек".
Действително, за личностните качества на легендата може да се говори поне толкова, колкото и за футболните. В цялата си кариера защитникът получил само един червен картон: за иронични аплодисменти по адрес на съдията.
През 60-те години, когато и незначителна според днешните разбирания контузия можела да сложи край на кариерата на пострадалия, джентълменското поведение на исполина Факети се ценяло много повече от съвременния формален феърплей.
През 1978, когато бранителят разбрал, че не е готов за световното първенство, сам помолил селекционера Енцо Беардзот да вземе някой друг на негово място. Във всичките си публични и не чак толкова публични изяви Факети се отличавал с искреност, порядъчност и изключително внимание към събеседника.
Днес номер 3 е изтеглен от обръщение в Интер в чест на легендата. Журналистът Джани Мура дава най-красноречивата оценка за Факети: „За онези, които не са го виждали на терена, ще кажа, че той бе символ на честност, надеждност, търпение и сила, но добра сила".
* Материалът е част от поредицата на руския сайт Спорт Сегодня - „Недосегаемите", посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб.
Превод: Арам Потурлян
