Взимайки повод от националния празник 3 март, ми хрумна в ежедневната ни коментарна рубрика да се спра на тенденцията мнозинството от момчетата във футболните агитки у нас да се изживяват като националисти (няма лошо, разбира се!), но и да стигат до крайности (има лошо!).
Писал съм и преди за добрия и лошия национализъм и за неумението на масата хора да ги различават - било заради невежество, било заради модерния либерален дискурс на съвремието (и най-вече двете едновременно), но това, което имаме във футболните агитки обикновено е от втория, лош вид.
Там свастиките и мустакият лик на фюрера си съжителстват с този на българския герой Васил Левски - да, същият с идеята за „чиста и свята република", където би трябвало да властва „братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност".
Да, ама не, много от ултрасите трябва да мразят, за да се чувстват готини! Цигани, турци, евреи, педерасти - всичко под ножа, истинският мъж има нужда от враг! Тези групи в обществото са още по-презирани даже от противниковата агитка в другия сектор. Дотолкова, че най-голямата обида, с която могат да бъдат заклеймени привържениците на другия отбор, е „турци".
Най-интересно става, когато чернокожите състезатели от противниковия отбор са наричани „маймуни", а нашите... ами те са си наши.
Дяконът, Ботев и всички други герои от националния пантеон сигурно се въртят в гроба заради това, че техните имена и ликове си съседстват във вид на татуировки по телата на не-твърде-умни (меко казано!) момчета със знаците на една от най-човеконенавистните идеологии - нацизма, която отгоре на всичкото тези момчета като цяло не интерпретират правилно.
Крайният футболен фен обича да казва, че е и крайно десен в убежденията си - каквото и да означава това. За разочарование на тези „крайно десни" ултраси обаче трябва да кажем, че национал-социализмът на Хитлер е по-скоро крайно лява идеология, според която държавата контролира почти всички сфери на живота на индивида.
Крайно дясно е управлението на Маргарет Тачър във Великобритания през 80-те години, където се наблюдава точно обратната тенденция, ама ходи го обяснявай това на сополанкото в тийнейджърска възраст на пет бири, избягал от училище и обладан от психозата на тълпата от себеподобни, където авторитет и учител е довчерашният подобен сополанко.
Още по-лошо става, когато тази обща негативна енергия се превръща на практика в агресия и глупостта и поетият алкохол намират израз в трошене и побоища. Едва ли има нещо родолюбиво в това...
Честит 3 март, българи! Нека си обичаме родината и с тази любов в сърцата да градим, а не да рушим. Защото национализмът е религия на любовта, а не на омразата.
