В сряда вечерта волейболният ЦСКА отново попадна в центъра на вниманието на спортните фенове. „Червените" записаха втора победа в Шампионската лига, печелейки срещу руският гранд Зенит (Казан) с 3:2.
Че победата е нещо изключително спор няма. Тимът, който онази вечер бе в „Арена Самоков" е с почти неограничени финансови възможности, типично по руски. Победител в турнира, с олимпийски шампиони в състава си и с куп високоплатени руски национали.
Когато спечелиш срещу такъв тим доказваш на себе си и на хората около теб, че можеш да се мериш с най-добрите. И то въпреки че си от държава, в която има две нормални зали и половина (във Варна и Самоков и новостроящата се в София), а във вътрешното й първенство при мъжете играят предимно юноши старша възраст.
Еуфорията от този успех обаче трябва да приключи много бързо. Защото ако от оставащите три срещи (две като гост и една у дома) ЦСКА не успее да вземе необходимите му две победи и то с добър резултат, победата над Зенит ще остане само като една спечелена битка в историята на войната.
Преди няколко месеца, макар и с малко чужда помощ, „червените" постигнаха точно това - спечелиха и битката, и войната. И тогава никой не можеше да им отнеме голямото значение на успеха над Зенит, макар и дошъл с втория си състав. С него ЦСКА стана първият български отбор прескочил груповата фаза на турнира.
Сега могат да повторят това си постижение, този път без да разчитат на другите. И пак с помощта на победа над Зенит. Само така „червените" ще покажат, че са наистина са надскочили родните стандарти, в които се работи на парче.
А успехите на тима повече няма да бъдат приемани като сензация.
