"Децата вече не искат да спортуват, но трябва да ги върнем в залата"

Всички помним Християна Тодорова – като лъчезарното момиче от ансамбъла по художествена гимнастика. „Златното момиче“ вече 18 години не слиза от спортната сцена и бе част от успеха на ансамбъла, който спечели бронзовите медали на Олимпиадата в Рио 2016.

След като „Златните момичета“ предадоха щафетата на следващото поколение, Християна не след дълго отново влезе в залата по художествена гимнастика, но този път като международен съдия.

- Как се промени животът ти, след като прекрати професионалната си кариера?
Това, което най-фрапантно се промени в моя живот, беше ежедневието ми. Преди да направим тази крачка с момичетата, аз тренирах по цял ден, всеки божи ден. Цели 18 години прекарах в залата по художествена гимнастика. В един момент този ми ангажимент просто изчезна. Сутрин ставах и си казвах: „Днес нямам тренировка – какво да правя?”.

Бях се заклела, че няма да вляза в спортна зала поне две години, след като се отказах от професионалния спорт, но два месеца след това започнах да ходя на фитнес и да се поддържам. Просто имах нужда да се движа. Изкарах курс за международен съдия и отново се върнах в залата по художествена гимнастика. Свикнала съм ежедневието ми да е забързано, да се случва нещо, а не да лежа и да гледам в една точка – аз съм активен човек.

- В България нямаме добри детско-юношески школи – това ли е проблемът на българския спорт?
Аз мисля, че вече и самите деца нямат желание да спортуват професионално. Те имат съвсем различни приоритети – телефонът, компютърът, социалните мрежи... Даже напоследък виждам все по-малко деца, които играят пред блока и в градинките, отколкото преди години.

- По какъв начин трябва да върнем вярата в спорта, защото според мен това е един омагьосан кръг?
Според мен, това до голяма степен зависи от родителите. Те трябва да обърнат внимание на децата си и на тяхното спортно развитие и не само. Бих казала и на здравословното им израстване. Не трябва да им позволяват да се застояват и да живеят един напълно нездравословен живот. Това не е полезно за тях самите.

Смело мога да твърдя, че след нашите успехи в залите за художествена гимнастика наистина имаше наплив от малки момиченца, които искаха да тренират този спорт. Спираха ме майки, които ме питаха в кой клуб да си запишат детето. Разбира се и успехите на страната ни са от значение за развитието на спорта.

- Това ли е тайната – да обучаваш децата от малки?
Да. Аз мисля, че ако искаме спортът в България да се развива, трябва да обърнем повече внимание на детските школи и развитието на децата като професионални спортисти. За да може още от малки да се подберат талантите и да се работи с тях на по-високо и професионално ниво. Тогава може да се развие един добър спортист на световно ниво. Не казвам, че трябва децата да се насилват, но ако имат желание да се занимават с това, са необходими много работа и тренировки. Не трябва да се чака да станат на определена възраст и чак тогава да развиват качества и гъвкавост, защото това е невъзможно.

- Скоро попаднах на едно изследване, че в момента повече хора умират от затлъстяване, отколкото от отслабване.
Това е страшно. Хората водят нездравословен и застоял начин на живот. Дори и да не ядеш най-здравословните храни, тъй като човек трудно може да постигне този перфектен баланс, ако водиш активен начин на живот, няма да имаш проблеми с визията си, както и със здравето си. Движението е много важно за човек.

- Ти си лице на Фондация „София – Спортна столица 2018”, как ти предложиха?
Бих казала, че извадих късмет с това предложение. След Олимпиадата в Рио имах намерение да остана в спорта и точно тогава ми се обадиха, за да ми предложат да стана лице на тази организация. Без да се замисля, приех, тъй като това е много хубав начин да се занимавам със спорт – това, от което разбирам. Бях сигурна, че ще се справя с това предизвикателство, тъй като обичам да съм активна.

- Освен с кампанията с какво друго се занимаваш?
Освен с Фондация „София – Спортна столица 2018”, съм международен съдия. Два месеца след като се отказах от професионалната си кариера на спортист, изкарах курс за съдия и се явих на изпит, за да мога да практикувам знанията си на международно ниво. В момента ходя по състезания и оценявам моите колеги.

- Това е страхотно, имаш ли възможност да вдигнеш оценките на нашите момичета и да прецакаш рускините?
(Смее се). Това ще е голям проблем, тъй като от скоро вече следят и съдиите. Има главен съдия, който контролира самото съдийство и ако усети, че има някакво нарушение може да те накажат с червен картон и да те дисквалифицират за цял един олимпийски сезон. Така че, всеки внимава да не допусне неволна грешка.

- Усещаш ли пристрастия на съдиите към определен отбор – например този на Русия?
Винаги е имало сантимент към рускините. Но в момента има много повече силни отбори, а не е като преди. Испания и Италия напреднаха много през последните няколко години, така че силите напоследък някак си се изравниха.

- Защо рускините са толкова добри?
Имат много добра школа, треньори. Децата в Русия спортуват още от малки, влизат в залите за художествена гимнастика на четири години и наистина тренират усилено. Освен това, Русия е многомилионна държава – те имат възможност да направят перфектна селекция, докато българските треньори едвам успяват да съберат десет момичета.

- Перфектна селекция?
Гимнастичките, които влизат в Националния отбор, освен талантливи и гъвкави, трябва да са с една височина и едни килограми.

- Спазваш ли някакви определени диети?
Сега не спазвам никакви диети, докато тренирах имах режим, който не беше точно диета, а си беше чист глад. След като се отказах от спорта не съм се лишавала от нищо.

Вижте повече в галерията.

💙🌊☀️

Публикация, споделена от Hristiana Todorova (@tangollita) на Юли 14, 2018 в 8:00 PDT

Новините

Най-четените