Две писма.Една поема и едно обръщение.
Това е всичко.
Кобе Брайънт, най-големият в баскетбола в годините на старта на новия век, ще изиграе още няколко дузини мачове до април, а ако Лейкърс стигнат плейофите, може би и до май-юни.
След това - стига толкова.20-годишната кариера на спорния характер, но безспорен супериграч отива към края си.
Слънцето залязва над Езерото, защото Кобе е играл само за един тим в кариерата си - Лейкърс от Лос Анджелис.
Голям като статут, различен, винаги в свой собствен свят, Брайънт намери и своя начин да обяви новината.
"Скъпи баскетбол,
От момента, в който навивах огромните чорапи на баща ми и отправях въображаеми изстрели към коша в Уестърн Форум, знаех, че едно нещо е истинско:
Аз се влюбих в теб."
Така започва поемата, която Кобе публикува в сайта Трибуната на играчите, основан наскоро от бивши бейзболисти, за да могат известни спортисти да се изказват там от първо лице.
Обръщението е трогателно.
Самият факт, че Кобе е отделил време да го напише, а не просто да каже: "Пичове, отказвам се след сезона", е великолепен.
Часове по-късно, след като новината вече бе факт, Лейкърс срещаше Индиана в споменатия в поемата Уестърн Форум.
На всяка от седалките седеше дискретен черен плик за писма с инициалите на Кобе и писмо вътре - до всеки от феновете на мача.
"Когато се срещнахме за първи път, аз бях още хлапе", е озаглавено писмото.
То е великолепно, също като поемата.
Ето го със съкращения:
"Някои от вас ме приеха изцяло, други - не. Всички вие обаче ми помогнахте днес да съм играчът и човекът, който седи пред вас.
Когато се съмнявахте в мен ме мотивирахте двойно...
Дали ще ме помните като герой или грешник, просто знайте, че дадох всяка емоция и парченце страст, както и всичко от себе си за това да съм един от Лейкърс.
Това, което вие направихте за мен е по-велико от това, което аз някога съм правил за вас...
Благодаря ви за невероятното пътешествие."
След 20 сезона, пет шампионски пръстена, 32 683 вкарани точки, 17 попадания в Мача на звездите, съдебният процес за изнасилване в Колорадо, проблемите със семейството му и раздялата, после събиране със съпругата Ванеса...
Блясъкът му като №3 в историята по резултатност, скандалите му с Шакийл О'Нийл в Лейкърс, арогантният вид, с който дъвчеше дъвка из кортовете на НБА - всичко това е Кобе.
От детските му години в Милано, когато е гледал Ван Бастен, Баджо и звездите в Серия "А", но е искал да стане баскетболист като татко, до последния му сезон, той си остана различен.
В първия му сезон се случва нещо, което преобръща живота му.
"Обади ми се Майкъл Джордан и говорихме над час по телефона - разказва Брайънт. - Нямаше нужда да го прави - той е Джордан, а аз бях просто един новобранец. Но знаеше за моето избиране в драфта и искаше да ми даде съвети.
Каза ми да внимавам с хората около мен, които имах тогава като агенти и обкръжение. И се оказа прав.
Посочи ми какво е най-нужно да променя, за да успея в лигата. И се оказа прав."
Взаимното уважение се формулира по особен начин от Кобе, който остава "арогантен задник" в очите на мнозина и днес, когато е на няколко месеца от финала на кариерата.
"Сравненията с Джордан? - казва 37-годишният ас. - Той е оплешивяващ и стар, аз съм млад и красив, и още играя баскетбол!".
Разбира се, Брайънт уважава безкрайно Въздушния, който е като Пеле за баскетбола.
Въпросът е какъв статут остава за Кобе?
Защото в очите на мнозина зад Океана, той е поне Кройф - някъде в топ 5 или топ 3 на историята на играта.
Както сам написа - "независимо дали ме помните като герой или грешник"...Брайънт е епоха.
Без него в НБА ще зейне огромна дупка и се търси нов супергерой, който да я запълни.